2 719 резултата
5.
- Няма ли да отидем за обяд? – попита Бог и кимна към внезапно потеглилите количките си Хенри и Томас. На двайсетина метра зърнах Ади и Сара, също запътили се към кръчмето…
- А как? Представяш ли си какво ще стане, когато се появя в два екземпляра…
- Спокойно…
И наистина – аз си седях в бараката, ...
  519 
Още преди Лизи да е отворила очи, вече знаеше, че нещо се е променило. Но пак не беше подготвена.
Мората пред нея стоеше застинала. Всъщност до една се бяха приземили на земята и не помръдваха, дори когато страшниците ги залавяха в клетки или ги промушваха с оръжията и магиите си. Сякаш не усещаха н ...
  1002 
3.
Помълчахме. Не можех да възприема цялата простичка и всеобхватна негова теория за света. Един Бог – в много лица, с неограничени възможности, с компактна морална основа…
- Но как решаваш кой да победи в една битка между християни и мюсюлмани? Нали си Бог и на двете страни?
Той ме погледна и се ра ...
  537 
Всичко в нея крещеше да побегне и да се спаси, но не можеше да остави майка си. Огледа се за кой ли път за помощ, но страшниците бяха заети с останалите мори, а гостите - каквото от тях бе останало – бяха изпаднали в пълна паника. Така или иначе едва ли някой от тях щеше да се жертва за тях.
Елизабе ...
  960 
ВТОРА ЧАСТ
1.
Обърнах се. Двама. Високи, здрави, в черни сюртуци, с леденото изражение на инспектор Жавер – като излезли от филм по „Клетниците“… Безизразни очи, пълно игнориране на света наоколо…
Който също така ги игнорираше. Имаше много минувачи – и всички гледаха някъде настрани. Към небето, към ...
  517 
Видя я. Видя я! Лежеше свита на една страна, малко по-встрани от основната група, която бе затрупана от разбитата врата. Хлъзна се по пода и падна на колене пред нея. Роклята на майка ѝ беше изцапана с кръв, по тялото ѝ имаше следи от подметки. Косата ѝ падаше пред лицето ѝ и Елизабет много внимател ...
  854 
11.
Вечерта изкарахме у дома. Юлина беше донесла нещо, купено от магазина, хапнахме, дори пийнахме – без Пламен, който въобще не харесваше алкохола. Сетне аз разпрострях малката печатница по мърлявия мокет, Пламен извади моливите и започнахме. Юлина седя зад гърбовете ни известно време, дори се опит ...
  497 
– Богове. – прошепна и се покатери на стола си.
– Какво? Какво има там?! – изхлипа Франсис и също се покатери. Въпросът й проехтя по протежението на цялата маса, повтарян от всички гости, които също се закатериха по масата и столовете, разбутвайки храната, пръскайки кристалните чаши под обувките си. ...
  1017 
9.
- Не ме пита изобщо какво е Ад…
Това Пламен каза на другата сутрин. Бяхме в павилиончето за вестници. Помогнал ми беше да занеса там и „моите“ издания и се канеше да прекара деня с мен. И без това нямаше къде да отиде. Не му се стоеше сам у дома, а в мегаполиса нямаше нищо за разглеждане. Или пон ...
  470 
Акт 4 : Превръщането на човек в бог.
Два дена след случилото се, в замъка на Илаан:
Един от прислугите му тича из замъка, бърза да даде новината на Илаан. След като изкатери няколко етажа от стълби най-накрая стигна до дестинацията си. Застана пред царят си, които седи на стола си от злато и различн ...
  444 
7.
Наистина – идеята ми беше и шантава, и неподходяща, и вредна в Чистилището…
Реших да изкажа мнението си. Да издавам вестник. Мой. С образа на света, видян от мен…
Новини, естествено, нямаше да има. Защо са ни? Първо – ние сме в Чистилището. Където царува Вечността. А в нея новини няма. Няма и ост ...
  476 
– Богове, видяхте ли тази светлина! – възкликна Марго.
Трите момичета седяха една до друга на една от дългите маси. След ритуала в дворцовия храм апетитът на всички се бе отворил и в момента вечеряха и оживено обсъждаха случилото се.
– Изобщо не изглеждаше безопасно. – каза Франсис, хвърляйки сърдит ...
  888 
ПАЗИТЕЛИ
Децата на бъдещето
“Копай навътре!
Вътре е изворът на доброто и той може винаги да тече,
стига само винаги да копаеш!” ...
  4463 
5.
Юлина ме завари спящ върху малкото легло. Само ме избута, легна до мен и заспа. Аз усетих анексията на мястото, но опитът ми подсказа да не протестирам – изгубеното за това време можеше да използвам за отдих.
Тая вечер минахме без храна. Но пък се наспахме. Затова, когато на сутринта тя отиде пак ...
  512 
3.
А аз трудно свиквам. Нрав… Колко проблеми имах заради него по онова време… На Земята…
Някак си не мога да схвана основното правило на щастливите хора – оцелявай! Не живей, оцелявай…
Защото животът е разнообразен, изисква интелигентност, дава възможност сам да си го строиш. А оцеляването е еднотип ...
  595 
Бяла като мляко кожа, красива руменина, лазурно сини очи, плътни устни, дълги мигли, красива руса коса, вдигната в изящна прическа. Елизабет би изглеждала перфектно, ако не бе досадното детинско излъчване, което все още притежаваше. На шестнадесет, женствеността ѝ все още бе като напъпила, но неразц ...
  2293 
ПЪРВА ЧАСТ
1.
Телефонът иззвъня нейде след полунощ. Очаквах го – тук телефоните те събуждат най-вече, когато си се отпуснал, но, разбира се, пак ме изненада. Ръждясал, продран, тенекиено-повръщащ звук… Да ви кажа – дори телефонът, който нашите монтираха, когато бях в единадесети клас, имаше по-чист ...
  745 
Минаха две седмици след случилото се. Келли, Кортана, Акира и Харуко бяха погребани на родната им планета "Земя". Кортана я погребаха в Германия, Акира и Харуко в Япония, а Келли в Австрия. Капитан Армстронг, Майкъл и даже Джа присъстваха както и други приятели и колеги. Семейството й също беше там, ...
  494 
Продължиха към една голяма зала, а в центъра й станции за екипиране на брони. Те стъпиха на обозначените места и разпериха ръце. Бен усещаше тежестта на ръцете си, Келли как "Спасителя" удобно се намества на гърба й, Кортана как е лека като перце, Акира как шлема му се обляга на главата,а Харуко как ...
  729 
След двайсет минути каране пристигнаха. Замъкът е изграден от син камък със зелени черти по него, които светеха в тъмното. След като слязоха, пред входа ги чакаше Забвимии. Той е облечен с грандиозна роба в червен цвят. Също така носи и златна корона, която имаше в центъра си магически камък.
– Добъ ...
  847 
На "Пионер":
Втората совалка се върна с трупа и машините. Главният учен на борда доктор Майкъл Сантана прави дисекция на трупа, а останалите от екипа му анализираха датата от машините.Доктора тръгна към капитана с молба. Пристигна на палубата и го пита дали могат да пратят още един екип на планетата ...
  721 
Пътуваха още малко и пристигнаха.
- Тук сме!- Каза шофьора.
- Добре екип, да излизаме.- Бен нареди.
Когато излязоха го видяха."Пионера".Този голям син кораб.
- Уоу! По-голям е от на снимката! -Възкликна Кортана. ...
  501 
Бяха минали два месеца от "инцидента" в закусвалнята. Нашите подобрени войници се бяха научили да управляват броните перфектно. Те знаеха как всяка една работи и как да могат да ги използват на 100 %. Кортана беше перфекционирала начина по които използва мобилността на бронята си, а Келли знаеше как ...
  899 
Мина един месец, докато раните им бяха зараснали. На отбора им беше наредено в 9:00 пред оръжейната. Келли се беше събудила първа в 7:10. Стоеше легнала и гледаше към тавана. Мислеше. Какво стана с Бен? Ще го види ли пак? Със сигурност! Трябва пак да го види. Централа ги направи отбор няма как прост ...
  598 
Акт 1 : Ново начало.
Годината е 2552. Човешката цивилизация се е развила до такава степен , че няма нужда да се притеснява за храна , вода или гориво.Те се нуждаят от пространство. Но за техен късмет през 2200 година НАСА имаше пробив и създаде специални станции на луната. В тях бе възможен живот , ...
  652 
Пътуването във времето е много сложен и скъпоструващ процес, разработван стотици години на гърба на данъкоплатци-мъченици.
Първото, което трябва да се направи е: трудов договор. Без доказан стаж и осигуровки, забравяме да пътуваме до, когато и да било.
Второ: да се извадят Свидетелства: свидетелство ...
  669 
Беше чувство, което нито дивните песни на сирените от Нереус, нито сладкодумната реч на азиерите биха могли да опишат. Понякога се чувствах така сякаш се носех на могъщите криле на Зефира, понякога се чувствах така сякаш пропадах неудържимо в мрачните бездни на Еребос. Понякога в сърцето ми пламтяха ...
  1399 
Център за координация на пресичащи се пътища
– Очакваме гост – оповести Провидението и през светлинното тяло преминаха като вълнá
цветовете на въодушевлението.
Залата стихна. Миг след това, финото жужене на радостта затрептя в неизброимите светлинки и изпълни командния център с оживление.
– На работ ...
  1128 
Тъмни облаци се вкупчваха в неприлично раздути форми и засенчваха почти изцяло металния отблясък на навъсеното небе. Мръсно белите гриви на вълните се плискаха и разбиваха във влажните зъбери на слаките. Разпокъсана бледа мъгла се плъзна по склоновете на хълмовете, обгръщайки черните камъни с белезн ...
  1065 
"Ерекция" към щастието...
Глава VII
Тази сутрин предвещаваше най-мълчаливият ден от това пътуване с корабът на мечтите. Случиха се толкова много неща за една седмица, че дневникът ми буквално преливаше. Не спестявах нищо. Това бе и работата ми - да описвам живота ни до достигане на крайната цел. А т ...
  593 
Ерекция" към щастието...
Глава VI
Едно от малкото здрави неща по мен винаги е бил стомахът. Мога да ям всичко, нямам киселини, имам завидна перисталтика, като запекът и разстройството ми обикновено са душевни. Тази нощ обаче съня ми бе прекъсван многократно от спазми, които лъжливо ме подканяха към ...
  992 
Покритата с жълтеникави бурени и умиращи храсти равнина бе затисната от жега, каквато от дълго време не бе имало. Температурите вероятно гонеха четирийсет и пет градуса, а маранята не позволяваше да се вижда на повече от сто метра. Огненият диск на слънцето трептеше, разтрисан сякаш от мъчителни кон ...
  2486  10 
"Ерекция" към щастието...
Глава V
Пелинова не можа да заспи дълго след напрегнатият ден. Емоциите на всички около наближаването на Фарс бяха превърнали атмосферата на кораба като в кошер. Хаотични движения и жужене. Всеки разнасяше някакви папки, коментираше се шумно за това какво ли е там, дали ще ...
  648 
"Ерекция" към щастието...
Глава IV
Видеозвънецът ме събуди, като на дисплея се виждаха огромните очила на Черноморски. Погледнах часовника си. Беше малко след 9 ч. Оперативката ни винаги е в 8, като аз обикновено съм станал 2-3 часа по-рано.
- Антонов, яко парти а? Как се наковах човечееее, направо ...
  636 
глава III
"Ерекция" пътуваше към своя пристан под вещото командване на Войводов. Този човек бе надарен със изключително спокойствие и ерудираност. След последната си мисия беше решил да се пенсионира, но от МИЩ го увещаваха, че ще го обезпечат финансово до края на дните му, както и че ще подсигурят ...
  721 
"Ерекция" към щастието...
глава II
Елина Пелинова пътуваше вече няколко дни, след като совалката "Иди си - Ела си" спусна капсулата с предварително, зададени координати към "Ерекция". Самотата в това подобно на сперматозоид тяло насред безграничният Космос караше Пелинова да почувства онзи отдавна о ...
  1021 
"Ерекция" към щастието
Глава I
Септември е хубав за мен месец. На Земята, където живях четирийсет години, есента ми беше любимият сезон. Знаете, шарени листа, чиито аромат докато гният от влагата възбуждаше обонянието ми като на диво прасе, ровещо за трюфели. Ситен дъждец, почти като мъгла, правещ д ...
  850 
I. Бягство
Майк имаше хубава работа, пари, кола, не му липсваше нищо материално. Имаше и хора около него, които го обичаха. Животът вървеше добре, но... отстрани. На Майк нещо му липсваше. Усещаше тази липса цял живот, но не можеше да я определи с точност. Когато навърши 30, най-накрая разбра - липс ...
  847 
Беше ден четиринадесети от година 7525, или поне той ми каза така. Още твърде рано сутринта, щом отворих очи и посегнах към телефона си, забелязах, че той ми е писал през нощта. Съобщението му гласеше следното:
„Боряна, чедо мое, изпитвам небивала нужда да те срещна. Моето време приключва,
имам нужд ...
  509 
ПОЛЕТ
Тя - Летим ли? Той - да! Тя - но защо не усещам?
Той -Защото търся облаци, през които да мина без да те нараня.
Тя - Нали преди минавахме също през облаци, но усещах полета.
Той – А не видя ли какво стана? Ти си лежеше на крилото ми, аз със всичка сила летях и то се счупи. ...
  727 
Предложения
: ??:??