2 726 резултата
"Ерекция" към щастието...
Глава IV
Видеозвънецът ме събуди, като на дисплея се виждаха огромните очила на Черноморски. Погледнах часовника си. Беше малко след 9 ч. Оперативката ни винаги е в 8, като аз обикновено съм станал 2-3 часа по-рано.
- Антонов, яко парти а? Как се наковах човечееее, направо ...
  642 
глава III
"Ерекция" пътуваше към своя пристан под вещото командване на Войводов. Този човек бе надарен със изключително спокойствие и ерудираност. След последната си мисия беше решил да се пенсионира, но от МИЩ го увещаваха, че ще го обезпечат финансово до края на дните му, както и че ще подсигурят ...
  733 
"Ерекция" към щастието...
глава II
Елина Пелинова пътуваше вече няколко дни, след като совалката "Иди си - Ела си" спусна капсулата с предварително, зададени координати към "Ерекция". Самотата в това подобно на сперматозоид тяло насред безграничният Космос караше Пелинова да почувства онзи отдавна о ...
  1047 
"Ерекция" към щастието
Глава I
Септември е хубав за мен месец. На Земята, където живях четирийсет години, есента ми беше любимият сезон. Знаете, шарени листа, чиито аромат докато гният от влагата възбуждаше обонянието ми като на диво прасе, ровещо за трюфели. Ситен дъждец, почти като мъгла, правещ д ...
  854 
I. Бягство
Майк имаше хубава работа, пари, кола, не му липсваше нищо материално. Имаше и хора около него, които го обичаха. Животът вървеше добре, но... отстрани. На Майк нещо му липсваше. Усещаше тази липса цял живот, но не можеше да я определи с точност. Когато навърши 30, най-накрая разбра - липс ...
  849 
Беше ден четиринадесети от година 7525, или поне той ми каза така. Още твърде рано сутринта, щом отворих очи и посегнах към телефона си, забелязах, че той ми е писал през нощта. Съобщението му гласеше следното:
„Боряна, чедо мое, изпитвам небивала нужда да те срещна. Моето време приключва,
имам нужд ...
  511 
ПОЛЕТ
Тя - Летим ли? Той - да! Тя - но защо не усещам?
Той -Защото търся облаци, през които да мина без да те нараня.
Тя - Нали преди минавахме също през облаци, но усещах полета.
Той – А не видя ли какво стана? Ти си лежеше на крилото ми, аз със всичка сила летях и то се счупи. ...
  739 
Глава 13
- Рон, спри! - казах му. - Трябва да спрем и да си починем. Шофирате вече от шест часа, а и силите ми започват да надделяват. Ще продължим на сутринта.
Бяхме тръгнали да търсим Мия, или да бягаме от вещерите. Не съм сигурна, но бяхме тръгнали някъде. Особено сега, когато Пийт не беше добре, ...
  1164 
– Хей. Спиш ли? Имам добри новини.
Отворих бавно очи и я видях надвесена над мен. Лицето ѝ грееше озарено от огромна усмивка.
– Мъртъв ли съм? Това ли са добрите новини? – отвърнах аз.
– Не глупчо. Разбира се, че не си мъртъв. – тя се засмя с коприненият си глас.
– Тогава ме събуди, когато умра. – о ...
  668 
Има много истории, за войни, за принцеси и много други. Аз ще ви разкажа една подобна история.
Имало едно време много красиво място. То било не само красиво но и тези които го управлявали, го управлявали със сила и почтеност. Това кралство се наричало Танбарун. В Танбарун живеело момичето с огнено ч ...
  846 
Крал Артур стана рязко, изтегли блестящия меч и, след красив полукръг за поздрав, го изпъна пред себе си. Заобиколилите трона рицари на Кръглата маса последваха владетеля…
Капитан Немо, Робинзон Крузо, Гъливер и капитан Блъд прекъснаха оживения разговор, свалиха шапки /а Робинзон кожения калпак/ и п ...
  700 
Седя на един от неудобните столове пред болничната стая на майка си. Чакам лекарят да излезе и да ми каже дали тя ще живее, или не. Обикновено бих си играл на телефона, убивайки времето, но сега е сериозно. Макар че, ми е приемна майка аз я обичам като родна. Тя е единственият човек в живота ми. Но ...
  384 
Кръчмето беше препълнено, но се сместих на ъгловата маса, откъдето се носеше откровен мирис на сяра и мухъл.
- Ако си хремав, ще издържиш – рече сервитьорът и отиде за поръчката ми. Заедно с нея донесе и шише „каменарка” за седящия вече там мургав тип, който веднага си наля от ментето. Две капки пад ...
  806 
Седя си в телевизора и живот си живея. Спокойствие, тишина, всичко е като на кино... Е, от време на време попадам на някой екшън, а там трябва да се заляга, да внимаваш да не те вземат за второстепенен герой. Защото сто на сто ще те опукат, та главният после да отмъсти за теб. Но, като отминем тия о ...
  834 
Рекламата беше досадна и протяжна. Колко бяха платили за нея – Джими не знаеше. Пък и не го интересуваше. Чужди пари – да харчат. Виж, с неговите имаше само един проблем. Нямаше ги…
Всъщност, появяваха се, минаваха транзит през банковата му сметка, понякога и в портфейла се появяваше някоя банкнота, ...
  728 
1.
Събудих се и…
2. а.
Станах бързо…
2.б. ...
  564 
След няколко часа Сет и Съни стигнаха до хълм от който се виждаше Марина, градът беше разположен на брега на морето, до естествен залив с оживено пристанище. Нищо чудно, че градът бе административен център на окръга. Беше разположен така, че цялата търговия от южния континент, за който му беше разка ...
  848 
Зяпам през прозореца и мисля – имам тоя лош навик. Макар да знам, че колкото по-малко мислиш – толкова си по-щастлив. А най-щастлив на майката Земя е идиотът. Седи на счупена щайга, заметнат със скъсан чул, дъвче парче плесенясал хляб. И си представя, че е на златен царски трон, наметнат с алена ман ...
  1031 
1.
Върховният водач извика Кри-ай-ой в полунощ. Което го накара да се позамисли – защо така късно, защо така спешно, защо така тайно? Но Кри-ай-ой беше прочут герой – вече четири пъти спасяваше планетата от вселенски нашествия, беше раняван три пъти, женен пет пъти, осъждан на смърт шест пъти и не т ...
  581 
Професор доктор кандидат и. т.н. Кольо Маминколев замислено гледаше през празния бял лист. Каква ти наука, братче, когато коремът свиреше боен марш, а до заплатата оставаха три дни. И то каква заплата… Професор Кольо се замисли. Как ще живее, как ще изхранва жена, дъщеря, че и зет безработен? Доскор ...
  536 
В едно царство, в едно господарство, скрит на 13-то ниво, защитен от спейс-командоси, извънземни чудовища, воини-киборги и обратен CD-терен, живеел страшен змей. Имал той седем смърти, четиринайсет сърца, 300% издръжливост и плана на лабиринта. А можел да бъде ликвидиран той само с Ctrl+Alt+Del. И м ...
  607 
Имало едно време една фирма в един холдинг. И в нея работели три секретарки. Но двете смятали, че тая работа е временна, надявали се да станат поне вицепрезидентки – стига да се запознаят с боса, и затова цял ден пиели кафета и клюкарели. А третата била тихо, скромно момиче, което вършело само работ ...
  778 
- Сега да имаше една виагричка, та настроението да повдигне…
Митето се хили, а Сашо се намесва веднага:
- Ха, наздраве! Какво се разправяте? За виаграта? А, четохме и ние що четохме за това чудо, пък то взе, че само дойде при нас. Пешо от третия етаж се върна от задграничен курс, донесе няколко кути ...
  719 
Кацнахме на Либерта точно по разписание – в 19 часа местно време…
Нормална планета – тучни поля, зелени гори, кристални реки и езера, един огромен океан…
Такава ми е професията – обиколил съм доста планети и вече трудно може да ме изненада някоя с външен вид, хуманоидно население, дори с нрави и оби ...
  737 
Явор си купи нова кола. Но този път – наистина нова…
Пари имаше, защо да не плати по-скъпо – за по-хубава кола? При това супермодерна – със страхотен външен вид, мощен двигател и куп екстри. Между които нов, модерен и бърз компютър…
Капне дъжд – компютърът изчислява силата и броя на капките, в съотв ...
  983 
– Изобщо не забелязах че си тук. Как ме намери? – запитах аз, след като забелязах силуета ѝ с периферията на зрението ми.
– Не беше трудно Стефко. След като не те открих в стаята ти, просто погледнах през прозореца и те видях.- отвърна тя.
– Видя ме а? Просто ей така? Осъзнаваш че този парк е на два ...
  690 
Дясната ръка се отпусна безсилно:
- Боже, ще се откача всеки момент…
Лявата промърмори:
- Ти поне си предназначена за труд. А аз… Наравно с теб цял ден – вдигай, сваляй, влачи…
Краката възроптаха: ...
  545 
Ния за последно погледна архаичния часовник – осем часа. Време е за тръгване. Натам й беше познато – на покрива, вземане на таксолет, три минути полет и после достатъчно време да облече специалния екип, да приеме дежурството, да огледа цеха за месо…
Звучеше доста тревожно, дори страшно, но това си б ...
  1132 
– Исках да те питам, за жената ти… – започна тя ей така от никъде, без дори да премества поглед от звездното небе.
Бившата ми жена! - поправих я аз. – Откъде пък ти хрумна за нея?
– Просто така. Любопитство. Никога не ми доразказа, какво се е случило между вас.
– Ами разделихме се, преди доста време ...
  862 
Те дойдоха по здрач. Дойдоха с ветровете, с искрите на далечни, угаснали огньове, с шепота на мъртви листа, откъснали се от дърветата си преди много зими, с бълбукането на водите на потоците, прорязващи меката, тежка черна земя. Бяха безбройни и прииждаха от всички страни – от юг, север, запад и изт ...
  978 
Съни се събуди на брега на езерце в другият край на гората. Огледа се стреснато, бельото и пратката и си бяха на мястото, значи имаше да се притеснява за две неща по малко. Раните които бе получила във схватката с горският тигър не бяха превързани, но бяха почти заздравели и намазани с някакъв стран ...
  685 
- Това е последният модел еро-бот, който използва изкуствен интелект – високата презентаторка със смолиста конска опашка подаде ръка на съществото, което щеше да задоволява всичките ми сексуални фантазии – казва се Байду и има осма, последна степан на изкулент*, която включва и три оси на свободна в ...
  1077 
Отново се върна на работа. По-точно, отново я взеха. Още по-точно, простиха ѝ последния гаф и я върнаха сред екипа.
С нова задача.
Кожата ѝ все още беше влажна на места от току-що взетия душ. Лежеше по бельо върху прилежно оправеното си легло и гледаше тавана, покрит със залепващи се звезди. Вратата ...
  1062 

В друг свят
По лъкатушеща пътечка в покрайнините на селцето Аръндел, подскачайки по детски пътуваше Съни - момиче на около шестнадесет години облечено в дрипава поличка и окъсано потниче с гол кръст. Носеше торбичка, чиято презрамка беше украсена със всевъзможни цветчета и тревички. В същото състо ...
  771 
В подножието на Морените цареше черен мрак и когато от южната им страна се разнесе черната мъгла, остана незабелязана за очите наоколо. Изви се в спирала над студената земя, издигна се и започна да се сгъстява, за да оформи един едър закачулен силует. Алабаст, без дори да се огледа, закрачи бързо в ...
  1460 
Гиганстското огнено кълбо се бе издигнало високо във небето, и грееше безжалостно. Нагорещеният пясък изгаряше стъпалата на лутащият се в пустинята Слиман. В начало то на пътя той броеше всяка секунда, но скоро разбра,че няма смисъл. Той се беше превърнал в пленник на безвремието. Вдигна поглед наго ...
  605 
Нощта на шести юли беше прохладна. Юначният герой Момчил, бранителя на Родопите, стоеше загледан в месеца*. Той знаеше, че на следващия ден трябва да даде решително сражение на своя някогашен приятел Йоан VI Кантакузин. Героят до болка познаваше похватите на ромейски претендент за трона и очакваше д ...
  733 
"Приказка за живота"
- I част -
Имало едно време една хубава кафява мечка на име Мецана и един мечок на име Мецок-Франсоа. Те идвали от една и съща планина, но от две различни гори, където мечките говорели на различни мечи езици. Имало обаче един език, деца, който всички животни в планината разбирал ...
  1366 
По време на приятния юнски следобед, гарата на големия приморски град кипеше от живот. Туристите, които посещаваха морския курорт бяха извънредно множество. За последния месец населението неспирно се покачваше. Тая гледка терзаеше ума на нещастния дух, който обитаваше гарата вече близо два века. Как ...
  547 
Казвам се Дионисий (Διονύσιος). Аз съм ромей от благороден род. Чрез своята удивителна досетливост, родителите ми успяха да ми осигурят едно изключително приятно детство. От ранни зори ме принуждаваха да чета светото писание и да отправям молитви към Бога. След сутрешната молитва, учителите, които б ...
  521 
Предложения
: ??:??