2 910 резултата
РАЗКАЗА Е ПРЕВЕДЕН И КАЧЕН ОТ САМИЯ АВТОР!
Когато се събудих в онзи ден, вече усещах, че нещо не е наред. Въздухът беше пропит с нещо неуловимо, което караше сърцето ми да бие по-бързо, сякаш предчувствието за беда ставаше осезаемо. Градът, винаги шумен, днес изглеждаше безжизнен. Хората, обикновено ...
Когато се събудих в онзи ден, вече усещах, че нещо не е наред. Въздухът беше пропит с нещо неуловимо, което караше сърцето ми да бие по-бързо, сякаш предчувствието за беда ставаше осезаемо. Градът, винаги шумен, днес изглеждаше безжизнен. Хората, обикновено ...
448
Денят бе горещ, а пясъка под краката ми пареше. Но аз се инатях и ходех по него на бос крак. Обожавам морето и плажа. Но отдавна моретата на родната ми планета бяха замърсени, за това всяка година ходехме по мъжки на море на една отдалечена планета „Земен рай“. Тук нямаше зима. Планетата се издържаш ...
690
4
Ангелът приличаше повече на птица, отколкото на човек. Всъщност, ако някой с малко извратено чувство за хумор беше решил да превърне Клаудия Шифър в синьокрак рибояд, резултатът щеше да бъде точно такъв – остроскулесто, синеоко лице с бухнали тъмноруси къдрици; розови, сякаш лепкави от прекалено яде ...
436
1
8
– Разговаряте с автоматичната система на Обединена международна банка „Прогрес“. За по-добро обслужване разговорът се записва. Аз съм вашият виртуален помощник. Ще ви бъдат зададени някои уточняващи въпроси.
Гласът беше женски – мек и спокоен. Силвестър се покашля и не знаейки как точно да се държи ...
Гласът беше женски – мек и спокоен. Силвестър се покашля и не знаейки как точно да се държи ...
712
4
21
Грен извади светкавично меча си от ножницата и се огледа за Лиза. Любимата му беше в близост до каляската с ранените, а Калийн се намираше на няколко метра от нея, също яхнала своя кон. Няколко фенга се бяха засилили към магьосницата и нейната приятелка и мъжът й извика веднага:
-Лизааа! В твое дясн ...
-Лизааа! В твое дясн ...
426
8
Поредната скучна вечер беше прегърнала града в обятията си, когато се случи за пръв път. Някои хора вечеряха по това време, други вече спяха, трети потегляха към клуб, четвърти вървяха по улицата. Изобщо – животът си вървеше нехаещо и с известно доза мазохистичен непукизъм, когато светът за първи пъ ...
403
РАЗКАЗА Е ПРЕВЕДЕН И ПУБИКУВАН ОТ САМИЯ АВТОР.
Преди началото на този разказ се препоръчва да прочетете разказа „Тъмният приятел“ , тъй като този разказ може да се счита за продължение на тези събития. Приятно четене!
ШАМАНЪТ И ДЕМОНЪТ
ДЕЛО НОМЕР 3
ТЪМНИНАТА ВЪТРЕ ...
Преди началото на този разказ се препоръчва да прочетете разказа „Тъмният приятел“ , тъй като този разказ може да се счита за продължение на тези събития. Приятно четене!
ШАМАНЪТ И ДЕМОНЪТ
ДЕЛО НОМЕР 3
ТЪМНИНАТА ВЪТРЕ ...
568
Нежният ветрец поклащаше тръстиките край реката. Ромонът на водата пригласяше на пойните птици наоколо. Тясната утъпкана пътечка следваше извивките на брега сред полянки пълни с диви цветя, чиито имена Марина не знаеше - бели, жълти, сини и лилави. На отсрещния бряг, неподвижна като статуя, една чап ...
520
2
Над спокойното августовско море, плискащо бисерните си вълни в златните пясъци на лазурния бряг се издигаха въздишките на едно отминаващо лято. Хладен бриз и копринени талази предвещаваха още един прекрасен ден. Рубинен изгрев последва зората с цвят на маслодайна роза. Ухаеше на водна свежест и смир ...
444
Разказа е преведен от самия автор!
РАЗКАЗ Е ЧИСТО ЛИТЕРАТУРНА ИЗМИСЛИЦА! НЕ СЕ РЕКОМЕНДУВА КЪМ ХОРАТА СЪС СЛАБА НЕРВНА СИСТЕМА.
Мрак. Тишина. Отново стоя на прага на своя храм, своето убежище, където тъмнината ме скрива от чужди очи и където се раждат моите шедьоври. Тук, в тази работилница, аз твор ...
РАЗКАЗ Е ЧИСТО ЛИТЕРАТУРНА ИЗМИСЛИЦА! НЕ СЕ РЕКОМЕНДУВА КЪМ ХОРАТА СЪС СЛАБА НЕРВНА СИСТЕМА.
Мрак. Тишина. Отново стоя на прага на своя храм, своето убежище, където тъмнината ме скрива от чужди очи и където се раждат моите шедьоври. Тук, в тази работилница, аз твор ...
384
– Ти нямаш власт над мен! И никога не ще имаш! С какво право? Мразя те!
– Недей, Лео! Моля те! Не е нужно да драматизираш чак толкова.
– Не! Това е моят живот. Моят, разбираш ли! Как смееш да се месиш в него! В решенията ми? В чувствата ми? Как смееш да размътваш ума ми?
– Ти ми даде своето разрешен ...
– Недей, Лео! Моля те! Не е нужно да драматизираш чак толкова.
– Не! Това е моят живот. Моят, разбираш ли! Как смееш да се месиш в него! В решенията ми? В чувствата ми? Как смееш да размътваш ума ми?
– Ти ми даде своето разрешен ...
505
“ Казах ти “Довиждане!”, а май трябваше да е “Сбогом!”. Но това е правилното решение. Ти нямаш нужда от мен. Всъщност никога не си имал. Аз бях тази, която отчаяно се нуждаеше да се грижи за някого. За да я уважава, обича, боготвори…
Но вече не. Стига толкова самозаблуди! Аз бях онова, което ти очак ...
Но вече не. Стига толкова самозаблуди! Аз бях онова, което ти очак ...
601
Пътуващата група от ездачи, каруци и една каляска бе навлязла, вече много навътре в дивите джунгли. Директна слънчева светлина едвам се прокрадваше на места около тях, заради гъстата растителност и огромните дървета. Имаше и лека мъгла заради изпаряващата се от земята влага, а въздухът беше тежък и ...
498
11
Грен се свести и отвори очи, очаквайки да е в постелята си, в палатка им с Лиза, в ранна утрин. За негова изненада обаче, видя над себе си облачното небе и тревожните лица на магьосницата, Корнел, Рикен и мистър Дък. Капки дъждец падаха по лицето му, а на обърканата му, замяна глава й трябваха някол ...
527
1
6
Беше ранен следобед и гъсти, сиви облаци покриваха небето над редицата яздещи, криейки слънчевата светлина. Пейзажът около пътуващите ставаше все по - ярко зелен и обрасъл с гъста растителност, с множество дървета, със все по-внушителни размери. Много от дебелите им стволове бяха покрити целите с мъ ...
474
5
Грен яздеше, редом с любимата си, в задния край на колоната, от пътуващите на запад ловци. Теренът около тях бе започнал да става все по-неравен и хълмист. Дърветата и храстите бяха по-високи и пo-нагъсто , както и тревата , чиито цвят бе вече ярко зелен. Планините в далечината, към които се приближ ...
457
6
– Боли ме. Много ме боли, Дамяна. Много!
– Зная, Лео. Но това е истинско. Не красива фантазия, а реалността. Животът. Искам да живееш, Лео! Моля те, ти трябва да живееш!
– Твърде силно е, Даме. Не може ли да се върнем…
– Не бива. Ако отидем там няма да имаме шанс да се завърнем отново. Вече достигна ...
– Зная, Лео. Но това е истинско. Не красива фантазия, а реалността. Животът. Искам да живееш, Лео! Моля те, ти трябва да живееш!
– Твърде силно е, Даме. Не може ли да се върнем…
– Не бива. Ако отидем там няма да имаме шанс да се завърнем отново. Вече достигна ...
470
3
Грен стоеше седнал в тревите, между палатките им в лагера и погледна към превързания си крак. Раната на бедрото му, доста го болеше и отново беше прокървила през превръзката. На светлината от голям огън, на десетина метра пред него се виждаха няколко тъмнокожи ловци, легнали, тежко ранени на земята. ...
430
5
Грен изчака търпеливо Корнел да се отдалечи достатъчно и щом го видя как влиза, със спокойна походка, сред шатрите на своите хора , приклекна леко и тръгна бързо към пълзящите към лагера им, вражески воини. За негово щастие, на тях им трябваха около десетина секунди, за да осъзнаят , че са ги изигра ...
457
8
Разказът е преведен от автора.
ДЕЛО НОМЕР 2: ПАЗИТЕЛЯТ НА ГОРАТА
ГЛАВА 1
Някъде в Северен Урал, група туристи, дошли да изследват традициите и обичаите на малките народи, тичаха през гората от нещо неизвестно и страшно.
— Вика! — извика момче, което се свлече в дол. ...
ДЕЛО НОМЕР 2: ПАЗИТЕЛЯТ НА ГОРАТА
ГЛАВА 1
Някъде в Северен Урал, група туристи, дошли да изследват традициите и обичаите на малките народи, тичаха през гората от нещо неизвестно и страшно.
— Вика! — извика момче, което се свлече в дол. ...
437
Грен говореше с младия Рикен край лагерния огън, решил да задоволи част от любопитството му и му бе разказал в подробности няколко спечелени битки. Момчето го слушаше възхитено, с възклицания , и от време на време го прекъсваше с въпроси:
-И никога ли не ви е страх по време на битка, сир? Даже и с т ...
-И никога ли не ви е страх по време на битка, сир? Даже и с т ...
451
1
7
Вече няколко минути Грен стоеше, яхнал коня си, леко объркан и не напълно сигурен какво да прави. За пръв път се караха сериозно с Лиза... Бяха спорили, разбира се и не винаги споделяха едно мнение, но сега воинът бе наранил чувствата й. Младата магьосница бе изчезнала на някъде, със своята нова, тъ ...
476
7
Грен яздеше редом с любимата си, вече доста часове и бе късен следобед. Той с радост забеляза, че Лиза се справяше много по-уверено с красивата си кобила , не хленчеше , а се опитваше наистина да усвои това, ново за нея умение. Двамата си говориха през целия път и воинът тъкмо й разказваше някои под ...
446
8
Грен се събуждаше бавно в топлата постеля от кожи и платнища. През нощта, в тази местност ставаше доста студено и той усети хладината на утринта върху отвитото си лице. Обърна се наляво и потърси Лиза, за да я прегърне и целуне, но тя не беше до него. Мъжът отвори очи и се огледа сънено. Любимата му ...
489
8
Все повече и повече хора се събираха край огъня запален по-рано от Грен , с изумени и щастливи физиономии, гледайки към Дък . Някои го потупваха за поздрав, докато ловецът разказваше високо и ентусиазирано:
-Чееее, така де... след като бяхме набелязали една крехка, млада женска, всички препуснахме к ...
-Чееее, така де... след като бяхме набелязали една крехка, млада женска, всички препуснахме к ...
437
8
Корнел хвърли последен, тревожен поглед към ранения си ловец и с Грен излязоха навън. Командирът протегна десницата си към избрания воин , който му подаде и своята и те се ръкуваха сърдечно.
- Представа нямате колко съм ви благодарен , господарю Грен! На вас и на мис Лиза! Задължен съм ви, много зад ...
- Представа нямате колко съм ви благодарен , господарю Грен! На вас и на мис Лиза! Задължен съм ви, много зад ...
465
8
Грен извади оръжието си от трупа на огромния терв и се затича към Дък и коня му. Животното бе мъртво и затиснало ловеца, който лежеше на земята в безсъзнание с рани по лицето и разкъсани на места дрехи. Останалите тичаха към тях с изплашени и пребледнели лица. Когато и другите стигнаха до ранения си ...
444
6
.
Проломът бе със стръмни, почти отвесни брегове и реката се виеше като гъвкава змия в основата им. По склоновете бяха накацали самотни ябълкови дръвчета и люлякови храсти. Тази година зимата се проточи, снегът се разтопи едва в началото на април, затова и сега, в средата на май най-после бе дошло и ...
Проломът бе със стръмни, почти отвесни брегове и реката се виеше като гъвкава змия в основата им. По склоновете бяха накацали самотни ябълкови дръвчета и люлякови храсти. Тази година зимата се проточи, снегът се разтопи едва в началото на април, затова и сега, в средата на май най-после бе дошло и ...
503
1
След няколко минути Грен бе яхнал своя бледо-сив кон , след като го взе от един от хората на Корнел, който беше поел грижата за животното за кратко.
Избраният воин огледа отново пейзажа около себе си. Групата се движеше по широк отъпкан път от изсъхнала пръст, сред красива , просторна местност. Тя б ...
Избраният воин огледа отново пейзажа около себе си. Групата се движеше по широк отъпкан път от изсъхнала пръст, сред красива , просторна местност. Тя б ...
457
6
Беше обед и Грен седеше в широката карета срещу Лиза. Двамата се гледаха в очите, с леки усмивки и хванати за ръце, с преплетени пръсти. Каретата бе от дърво, с масивни колела, а вътре имаше две удобни, срещуположни пейки, постлани с меки възглавници. Имаше и малък прозорец, през който влизаше извес ...
661
8
разказа е переведен от самия автор!!!
В един малък град живееше човек на име Виктор. Виктор беше възрастен, но самотен като стара лодка на забравена пристан. Неговият живот се състоеше от работа, дом и безсъни нощи, които прекарваше, лежейки на диван в слабо осветена стая, размисляйки за смисъла на ...
В един малък град живееше човек на име Виктор. Виктор беше възрастен, но самотен като стара лодка на забравена пристан. Неговият живот се състоеше от работа, дом и безсъни нощи, които прекарваше, лежейки на диван в слабо осветена стая, размисляйки за смисъла на ...
410
1.
Матео гледаше в нищото насреща, но очите му не можеха да се фокусират на никакъв обект пред тях:
Не виждаше лицата на стоящите около него, на идващите и отиващите си, нито цветовете на шарените опаковки на напитките и различните храни в хладилните витрини на няколкото автомата за самообслужване; ...
Матео гледаше в нищото насреща, но очите му не можеха да се фокусират на никакъв обект пред тях:
Не виждаше лицата на стоящите около него, на идващите и отиващите си, нито цветовете на шарените опаковки на напитките и различните храни в хладилните витрини на няколкото автомата за самообслужване; ...
509
1
1
–Не тръгвайте още. Рано е.
Усмивката мигом замръзна на лицето му докато си обръщаше по посока на заговорилия го глас. Лешниковият му поглед блестеше. От любопитсво, изненада, негодувание може би, че някой е дръзнал да отвлече вниманието му. Острите черти на лицето му се изостриха още повече когато с ...
Усмивката мигом замръзна на лицето му докато си обръщаше по посока на заговорилия го глас. Лешниковият му поглед блестеше. От любопитсво, изненада, негодувание може би, че някой е дръзнал да отвлече вниманието му. Острите черти на лицето му се изостриха още повече когато с ...
508
1
2
„Какво е времето – нещо, което преминава без да обръща никакво внимание на човек, но човек отдава цялото внимание на живота си, докато брои как то го подминава.”
1.
Айдън чакаше влака си за града.
Големият часовник смени цифрите си и показа, че е седем - има около час път за да може да бъде точно в ...
1.
Айдън чакаше влака си за града.
Големият часовник смени цифрите си и показа, че е седем - има около час път за да може да бъде точно в ...
508
3
Разказът е преведен от самия автор.
Аз седях на пейката в парка, бавно затягайки се с цигарата. Слънцето отдавна се бе скрило зад хоризонта, оставяйки небето в багрови тонове. Въздухът бе прохладен, и лек ветрец играеше с падналите листа, отнасяйки ги надалеч. Хората вече почти се бяха разотишли и п ...
Аз седях на пейката в парка, бавно затягайки се с цигарата. Слънцето отдавна се бе скрило зад хоризонта, оставяйки небето в багрови тонове. Въздухът бе прохладен, и лек ветрец играеше с падналите листа, отнасяйки ги надалеч. Хората вече почти се бяха разотишли и п ...
490
2
Учителката наблюдаваше децата внимателно с присвити очи. Беше задала въпрос и всички вдигаха ръце, за да отговорят. Единствено Иванчо равнодушно наблюдаваше всеобщото вълнение. Отегчената му физиономия я провокира да вдигне него:
- Кажи ми отговора на задачата, Иванчо!
- Не мога, госпожо. Не съм я р ...
- Кажи ми отговора на задачата, Иванчо!
- Не мога, госпожо. Не съм я р ...
831
3
20
Разказът е преведен на български от самия автор!
Анотация
В "Дневникът на Ерик Халм" пред вас се разгръща мрачна и зловеща история, разказваща за живота в диктаторската страна Гравия. Под жестоката тирания на диктатора Лоран хората са принудени да живеят в постоянен страх и страдание. Главният герой ...
Анотация
В "Дневникът на Ерик Халм" пред вас се разгръща мрачна и зловеща история, разказваща за живота в диктаторската страна Гравия. Под жестоката тирания на диктатора Лоран хората са принудени да живеят в постоянен страх и страдание. Главният герой ...
449
Този разказ е оригинален и преведен от самия автор.
Глава 1: "Нощен гост"
Нощта в селото беше толкова тъмна, че изглеждаше, сякаш самият мрак се бе сгъстил до осезаема плътност. Мъглата се стелеше по земята, скривайки очертанията на старите колиби, скърцащите огради и обраслите пътеки. В тази тишина ...
Глава 1: "Нощен гост"
Нощта в селото беше толкова тъмна, че изглеждаше, сякаш самият мрак се бе сгъстил до осезаема плътност. Мъглата се стелеше по земята, скривайки очертанията на старите колиби, скърцащите огради и обраслите пътеки. В тази тишина ...
672
"Как се стигна дотук?" Недоумявах все още, докато гледах как Анна, на която все пак намерихме читави дрехи, с любопитство обхождаше командната зала и задаваше купища въпроси на Черноморски, който обожаваше да обяснява за кораба, и изобщо за цялата мисия със същия неподправен патос, като в самото нач ...
503
1
Вървеше Матео по пътя с такава лекота, та му идеше да литне, докато се усмихваше на извисилите се над него от едната му страна, скоро разлистили се, млади дървета, също и на онези, от другата, столетните и вечнозелени - а цялата гора пееше с множеството си гласове, прихванала от ведростта на минаващ ...
940
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
