2 719 резултата
Момичето бе загубило гласа си отдавна, но продължаваше да крещи без звук.
Този път Малора не й бе наредила да мълчи, а се наслаждаваше на болката й. Бе поставила пръсти на слепоочията й, а смрадта на магията й достигаше дори до човешките ноздри на Сам. Опитваше се да постигне някакъв положителен рез ...
  235 
Беше вечер и ярки звезди и три луни светеха на тъмно-синьото, почти черно небе. Слънцето бе залязло преди часове и единствената силна светлина идваше от малкия лагерен огън, който Гравин бе запалил, на полянката ,на която той и Грен бяха решили да лагеруват. Чуваше се слаб звук от течаща вода, от тя ...
  273  14 
Елизабет избърса потта от челото си и подръпна яката на чолито си, опитвайки се да се разхлади. Жегата явно не бе чула новината, че е вечер вече от няколко часа и че в пустинята по това време трябва даже да е студено, и отказваше да си тръгне. В резултат девойката се топеше, докато следваше Чарли по ...
  230 
Лизи бръкна в джоба на панталона си сигурно за стотен път през последния час и стисна бележката. Не й трябваше да я поглежда. Прецизният му почерк бе пред очите й.
„Трябва да вървя. Съжалявам.“
Стомахът й бе свит на топка. Тревожеше се какво Велахе ще му стори. Тревожеше се и какво той ще направи на ...
  269 
Село Змейково
Глава 8
Групичката пресякоха холоранската граница. Не срещнаха патрули нито от едната, нито на другата страна. Отвъд границата те избягваха главните пътища и се движеха по заобиколни пътеки. Нямаше нужда от излишни проблеми. Заобикаляха градчетата и селата. Първата нощ прекараха на отк ...
  243 
Тази нощ нямаше много сън. Елизабет не разбираше съвсем откъде се появи, но нуждата да го има, да го усеща в себе си, да вижда какъв ефект има над него, я караше да го буди отново и отново, и отново, докато накрая не го помоли да ги заведе и в съня. Трябваше да се увери, че все още е неин, да му пок ...
  390 
Разговор между Критиците Тютюлка и Лъчезор
– Пак нагласявки!
– За къпинчовците и Слънчовата булка от предишната част ли говорищ?
– За тях, я! Уж са съществували милиони години преди хората, а се оказа, че са деца на човешка жена. Как Мирабела ще обясни това, м?
– Да, напоследък все такива анахронизм ...
  227 
Ръцете му трескаво се плъзнаха по краката й и нагоре, търсейки проклетите връзки. Елизабет реши да го разсейва, като започна да хапе закачливо ухото му. Той изръмжа ниско и застина, наслаждавайки се на приятните тръпки, но съвсем скоро желанието по-бързо да разкара проклетите дрехи, които им пречеха ...
  246 
– Не съм съгласен! Адът трябва да си остане под земята – не му е мястото сред Седемте небеса.
Архангелът пристъпи напред и сиянието от ореола му плъзна из въздуха като горещо, тревожно дихание. Нажеженият въздух парна деликатните криле на гърба перперуната, застанала пред огледалото – в цялото си тъ ...
  227 
Село Змейково
Глава 7
Тази вечер малкия Петърчо спа в топло легло. Митра му разказа приказка, и когато се унесе го зави майчински, помилва го и го целуна по челото. Това дете отдавна не беше усещало истинска ласка, нежност и топлина. Само то си знаеше какво беше преживяло в пещерата на Брегините. А ...
  253 
– Съжалявам, Елизабет. – извини й се, за това, че й разказа. За това, че влезе в живота й, правейки я част от всичко това. След което все пак вдигна поглед, спирайки го на искрящите й от гняв очи. – Съжалявам.
Осъзнаването, че това беше мига, в който всичко приключва, го смаза.
– Недей. – отсече тя, ...
  205 
Арабела отпътува, без дори да ги погледне в огледалото на колата си.
Като напусна „Макадъм плейс“, тя се отправи към централния площад… Първо свали твърдата си шапка. После съблече и колата-рокля. След това, осветена от мигащата реклама на „Големия Джим“, застана сред увеличаващата се тълпа и зачака ...
  214 
Сам успя да открие Сянка.
Отне му повече време, отколкото му се искаше, защото предпочиташе да приключи с вещицата възможно най-скоро, но също така се случи и по-скоро, отколкото се бе надявал.
Не искаше да го прави. И преди не му беше допадало съвсем, но тогава не се замисляше особено. Сега обаче г ...
  197 
Ордата се появи горе на хълма привечер. Тъкмо селяните се бяха прибрали от полето, жените приготвяха вечерята и храната за другия ден, мъжете сечаха дърва, прекопаваха лехите в двора, разчистваха боклуци, а децата хранеха стоката, когато екнаха тъпани и зурни.
- Идааат… - развикаха се жените и се хв ...
  166 
Елизабет се ослушваше за всеки шум. На пръв поглед нощта бе тиха, но впрегнала подсиленият си от същността на Сам слух, бързо й стана ясно, че греши. Трябваше й доста време да пресее всички звуци. Бе й необходимо дори повече, за да разбере как да игнорира онези, които не й трябваха. Мяукането на кот ...
  213 
Гневът се завърна с пълна сила в мига, в който краката на Сам докоснаха земята. Знаеше, че е въпрос на време. Вещицата никога нямаше да го остави на мира за дълго, особено сега, когато подозираше, че той има нещо в живота си освен нея. Трябваше да предположи, че ще го извика вечер, когато според нея ...
  229 
Село Змейково
Глава 5
Магиите винаги са били част от живота на канството. Магии за късмет, магии за берекет, магии за любов, магии за всичко. Но малцина са тези, които могат да ги практикуват и те умело крият заклинанията и тайните си. Предават се на своите наследници. Такава беше Митра, макар баба ...
  284 
Измина седмица, а Елизабет нямаше нищо, с което да се похвали. Беше се върнала в склада още няколко пъти, търсейки източника на усещането, но не откри нищо. Никаква тайна врата, никаква магическа руна, никаква магия. А последният път дори вече не можеше да почувства нищо. Каквото и да се криеше зад ...
  322 
Село Змейково
Глава 4
Под моста на селската река, в тайна пещера се криеха Брегините. Те бяха две жени, едната млада и красива, а другата възрастна и сбръчкана жена. Двете бяха майка и дъщеря. Едната винаги си мечтаеше да има дъщеря, а другата внуче. Но Упир злия дух покровител на всички духове им б ...
  275 
Бяха изминали три дни от победоносното излизане на Грен от пещерата. Той се бе появил през нейния вход носещ безжизненото тяло на ранения командир Кайсен, както и неговия сияен меч и шлем. Брънт и Гравин го бяха посрещнали с облекчение и широки, радостни усмивки. Птицата воин беше разказал на прияте ...
  262 
4.
- Мистър Смит, цел в живота патрицият има една – служба на обществото. На нашето общество. Служба, изразяваща се в точно изпълнение на изискванията и законите, както и стриктното им спазване…
- И тези закони идват от?
- Мистър Смит, не е важно откъде, а какви са. Кастовото деление има огромното п ...
  167 
Сам плъзна поглед по нея, отчитайки наперената й походка. Изправени рамене, вирната инатливо брадичка, без дори намек за желание да се свие въпреки лошото му настроение. И при всяка една друга ситуация щеше да е щастлив, че Лизи е толкова уверена и му се опълчва. Това значеше, че страшникът не е усп ...
  200 
Глава 3
Съвета на старейшините се подвизаваше в голяма, дълга сграда в центъра на селото. За разлика от друг път тя беше необичайно празна. Имаше едва двайсетина души, а по принцип цялото село е повече от хиляда души. Всички чакаха седнали на дървените пейки да излязат старейшините. На първия ред се ...
  261 
Лола разкопча гривната и я подаде на Върховния настойник на Двора на мъдреците.
Според инструкциите на ПС (просто смърт) й беше забранено да гледа в очите този, който прие записа на живота й в гривната. Въпреки това….
Имаше поправка: "Върховният настойник на Двора на мъдреците, по собствено желание, ...
  1642 
3.
Главният юнкер мълчеше. Просто очакваше конкретния въпрос
- Та – пролите?
- Сър, по време на зачистването на мините разбрах някои неща за тях. Първо – те са елементи от средата, които не са изключително необходими. Иначе нашето ръководство нямаше да ги остави да съществуват само 30 – 40 години. В ...
  187 
Грен вървеше бавно и предпазливо, навътре в тунела на пещерата Дийпхол. Беше стиснал здраво големия си меч с две ръце пред себе си и гледаше напред по коридора осветяван само от факлите по стените. От скалния таван, на места капеше вода и се събираше в локвички на пода. Войнът мислеше за Гравин, кой ...
  283 
Елизабет се прозя толкова широко, че едва не се катурна по стълбите.
Едва ли бе мигнала повече от три часа тази нощ. Мисълта за причината извика усмивка на лицето й. Първоначално просто се бе наслаждавала на тази новооткрита близост със Сам. Скоро след това досадната регенерация, която непрекъснато ...
  311 
Село Змейково
Глава 1
Слънцето вече беше тръгнало да залязва. Небето червенееше над главите на братята Вокил, а мрака постепенно настъпваше и покриваше балкана.
- Да се връщаме „братле”. - настоя Койчо, който беше по-големия от братята Вокил.
- Не братле, не. Още малко, този път няма да се прибера б ...
  370 
2.
- Сядайте, юнкер – посочи стола до стената мистър Смит – Ще желаете ли питие? Разговорът ни се очертава дълъг. Може да го приемете като лекция от супервисша образователна степен…
„Юнкер“ – обръщение доста високомерно, пренебрегващо получения след четири години обучение най-висш чин в школата. Но ...
  177 
Разговор на Критиците Тютюлка и Лъчезор
– Абе, тия волинти, вритони и джулюни, не са ли малко множко за главите на бедните липсващи читатели на Мирабела, а?
– Тя вече махна първите два, останаха само джюлюните. Обаче редакцията не е приоритет…
– Кой го каза това?
– Кой, кой, който иска романът да си ...
  261 
Бойната група бе стигнала до едно възвишение, водена през гората от скаута с качулката. Между гъстите храсти, с които бе покрит хълма, пред тях се бе открил лагера на таласъмите. Клекналите воини гледаха изумени, многото палатки от кожа и плат, както и силните огньовете запалени от техните врагове. ...
  303 
Лизи го придърпа към себе си, изведнъж нетърпелива да почувства горещата му кожа върху своята отново. Простена, когато устните му започнаха да обсипват шията й с цeлувки. Сам изръмжа и нежно я захапа, сякаш маркирайки я като своя. Елизабет зарови пръсти в косата му и наклони главата си настрани, за ...
  267 
1.
- Главен юнкер Джорджър! – ревна гласът на капитан Джулс нейде от стената. Рев, който не накара и мигличка да мръдне по лицата на вглъбените в екрана юнкери. Отдавна бяха свикнали с разнасящите се нейде от стените, столовете, прозорците гласове, информиращи ги за необходимите им вести. По-лошото ...
  236 
с моя калпава редакция :)
Грен и Гравин станаха бавно, всеки от своето място и се погледнаха изпитателно. После излязоха един по един от палатката, пред която стоеше Брънт, доволно усмихнат. Той им рече шеговито :
-Какво си шушкате вие двамата, като мишоци скрити вътре? Казаха ми че сте тръгнали зае ...
  336  12 
По някое време все пак излязоха от банята. Елизабет се чувстваше ленива и отпусната, и то не само заради физическите упражнения в тренировъчната зала. И докато двамата със Сам се разделяха, тя не можеше да спре червенината да стопли лицето й, когато си даде сметка, че се бе къпала с мъж. И че бе пра ...
  281 
Думите на Лизи бяха достатъчни, за да карат Сам да се усмихва всеки път, когато си ги спомнеше през следващите няколко часа да тренировката. Проблемът беше, че споменът за тялото й го караше да се напряга – до толкова, че я издебна на излизане от часовете, за да си открадне няколко целувки, преди да ...
  208 
Рамая и Елизабет имаха време да се видят на спокойствие отново чак на обяд. Както всеки друг път, Лизи взе две порции – една за себе си и една за Сам – и заедно с далширата тръгна към градината, където се бяха разбрали да го чакат по-късно. Седнаха на една от пейките под сянката на гъсто засадените ...
  199 
Лизи направи няколко крачки и чак тогава чу, че някой я следва. Тъкмо се зачуди дали Дамила не е достатъчно луда, когато видя Рамая да се изравнява с нея.
– Гюлфан-к‘ахин трябва да извика Дамила, не теб. – заяви разпалено далширата: – Защото не си сторила нищо лошо.
– Всичко ще бъде наред. – насили ...
  221 
Една случка с изкуствен интелект
Алармата в главата му изпищя! Той се изправи, разтърка очи с ръка и мислено си превключи на канал 9. Биологичния чип, поставен в главата му още в ранна детска възраст включи в съзнанието му сутрешните новини на канала. Той влезе в банята и погледна огледалото, в него ...
  329 
най-после с редакция от deni145
Грен бе яздил редом с командир Брънт вече около час по непознат за война път, който бе заобиколен от гъста гора. Зад тях маршируваше малката армия, която предвождаха, а трите каруци дърпани от яксовете впрегнати пред всяка, се подрусваха и от тях се чуваше дрънчене на ...
  291 
Предложения
: ??:??