813 резултата
Живяло някога красиво момиченце на име Селена. В нощта, когато то се родило, гальовен лунен лъч озарил малкото му личице, а богинята на луната станала негова кръстница. Селена живеела с мама, татко и дядо си Симо в неголяма къща в покрайнините на града. През седмицата родителите на момичето ходели н ...
  1534 
Седях на пейката, когато дойдоха майката и момченцето. Малкият караше колело, но когато майката седна, слезе от колелото. Искаше да седне при нас. Тогава чух първото - не.
- Не слизай от колелото! Нали плака за него и се връщах да го взема? Не се качвай тук!
Започнаха многото не-та. Бях започнала да ...
  681 
Интересни птици са тези гларуси. Красиви, със силни криле и клюн са. От зоркия им поглед не убягнва нищо. Но и при тях има разделение. Интелигентни и клошари има.
Интелигентните не цапат перата си къде да е. От високо набелязват целта и я захапват. Устремно и безотказно. А клошарите са край контейне ...
  506 
Времето минаваше. Младият мъж вече живееше в собствен дом. Създаде семейство.
Кучето обичаше да ляга в краката на младата стопанка. Обичаше пръстите и да го галят. Абе, хубаво му беше с тези хора. Знаеше, че го обичат.
Посрещна новия член на семейството с любопитство. Гледаше как го хранят или къпят ...
  560 
Кучето пак беше център на внимание. Всички говореха само за него. Как се хвърлило във водите на реката. Как спасило детето. Много говореха, а то, ако разбираше нещо, това беше, че му поднасяха за ядене все вкусни неща. Беше си само едно куче.
Времето минаваше. Сменяха се сезони. Майк ата на момчето ...
  654 
Кучето не знаеше, че лежа няколко дена упоено. Раната се затвори и го освободиха. Направи първите крачки. После пак и пак. Грижеха се за него и скоро укрепна. Сега при него идваха много хора. Носеха му лакомства. Най-много се радваше на децата. С тях беше весело.
Времето се затопли и децата го взема ...
  1242 
Било ранна сутрин в градчето Неaven. Лили станала рано. Мислела да излезе на разходка и така направила. Облякла си новата рокля и излязла. В този ден нямало никой навън. Всичко било запустяло. Само Райън бил излязъл и сякаш си търсел скривалище. Лили се доближила до него и го попитала:
- Защо няма н ...
  1221 
Стая. Насред стаята - стол. Върху стола наредени предмети - банкнота от 10 лева, комплект игли за шиене, лекарски слушалки, химикалка, GSM, книга, кулинарен часовник с формата на яйце (вероятно за измерване на времето за варене на яйца). Във въздуха витае напрегнато очакване. 8 чифта очи са втренчен ...
  893 
Дните минаваха бързо. Кучето знаеше всяка команда, даже жест на момчето. Очите му не го изпускаха, толкова предано беше. Но лятото отмина. Ваканцията свърши. Момчето трябваше да започне училище и една сутрин замина.
Кучето усети болка от раздялата. Знаеше, че момчето ще се върне някой ден. Усещаше г ...
  667 
В едно царство, през девет земи в десета, в замък сред ябълкова градина, живели цар и царица.
Всяка година царят събирал всички годни за работа момчета, за да обновява войската и стражата на замъка. Дошъл ред и на беден селянин да даде дан за царството. Пари нямал, за да откупи ред, а и болен бил, з ...
  1498  56 
Студено декемврийско утро; всичко наоколо е покрито с приказна ледена дантела. Целият край е потънал в хладна мъгла и тишина, необезпокоявана от нищо и от никого.
Горското таласъмче разтри бързичко очи и стана бодро от легълцето си.
-Бр-р-р! Ама че студ! - затрепера то.
Малкото му прозорче бе заскре ...
  2066 
Беше градско куче. Живееше в дом. Имаше добри стопани, които се грижеха за него. Живееше добре, даже щастливо живееше. Беше като член на семейството. Беше, докато един след друг стопаните му си отидоха от този свят и то остана само. Само и на улицата. Тя беше непозната за него. Забързаните коли с те ...
  1063 
Днес беше нейният рожден ден. Никой в залата не знаеше това. Зрителите бяха тук по случай последното ù явяване на сцената. Щеше да танцува за последен път - лебеда. Лебедът, който с нея се раждаше и умираше на сцената. Сега щеше да умре за последен път. Беше ù тъжно.
Залата - вече тъмна - я очакваше ...
  624 
Дворецът се издигаше на брега на морето. Когато принцесата отваряше прозореца си, виждаше синьото небе и синьото море. Винаги това синьо я изпълваше с щастие.
Царят изпълняваше и най-глупавите прищявки на дъщеря си. Но сега беше решил да я омъжи и не отстъпваше. Не искаше да чуе протестите ù.
Принце ...
  695 
Вечерта се изви буря. Вятърът беше силен. Издуха покрива на Зайовата къщичка. Мама Зайка стоеше на поляната пред нея и плачеше.
- Какво ще правя сега? Къде ще подслоня зайчетата си?
Долетя кълвачът.
- Не плачи! Всичко ще се оправи. Ще видиш. Отиди да намериш къртицата и я доведи тук!
Скоро Зайка се ...
  684 
Едно малко цвете беше цъфнало в полето. Жълто беше като слънцето. Много се гордееше с това. Все гледаше нагоре. Завиждаше на птиците, че летят. Даже на носеното от вятъра листо завиждаше.
- И аз ще полетя. Знам, че ще полетя. - мислеше си цветето и разперваше листенца към небето.
Една сутрин се събу ...
  561 
Вятърът подухна, залюля камбаната и тя зазвуча силно, силно. Нали беше голяма, звукът ù се чуваше надалеч. Тя беше горда, доволна от положението, което заемаше сред другите камбани. По-малки бяха. Е, и гласчетата им бяха по-слаби и с по-високи тонове звучаха. От вятърът разлюляни - запяха и те. Така ...
  857 
Родителите на близначките купуваха всичко по две. Две блузки, две полички, абе всичко по две им купуваха. Но купиха само една топка. И как само скара двете деца тази топка.
- Моя е.
- Не, не е твоя. Моя е.
Дърпаха я, Блъскаха я и топката, нали е пълна с въздух, се пръсна от яд. Изпусна въздуха си.
- ...
  665 
- Какво съм аз? Растение някакво, невзрачно, ненужно. Поне листата ми да бяха листа, или цвят някакъв да имах, а то... Срам ме е даже да се покажа над земята - оплакваше се морковчето. На картофа се оплакваше.
- Виж боба - какъв цвят има. А пипера и домата? А аз цвят имам ли? Все по-дълбоко в земята ...
  696 
Гледах облаците. Такива не бях виждала до сега.
Девойка с развяна от вятърът коса. Лети, лети. Облечена е в дълга рокля. Ръката и е протегната напред и на нея е кацнало птиче. (Е, птичето си е истинско, но като че ли е кацнало.) Лети, лети девойката, а след нея - колесница с впрегнати два коня. В ко ...
  595 
В зеленчуковата градина, грижлив стопанин зася семената на зелето и морковите. Едно до друго ги зася и те започнаха да растат. Дъжд ги поливаше, слънце ги огряваше и те растяха ли, растяха.
Морковите надигнаха рошави глави. Гледаха около себе си и все мърмореха:
- Това ли е зелето? Нали на топка тря ...
  1216 
- Обичам пролетта. Виж белите ми цветчета. Каква премяна само имам, нали? - нареждаше малко сливово дърво. Но на цветята завиждам. Цъфтят, радват хората, които минават край тях... О, а ние само през пролетта цъфтим. Пак ми стана тъжно. Пак заплаках. Виж, цветчетата ми летят към земята. Като гледам т ...
  1104 
Поникна от едно семенце. Поникна бързо. Показа се над пръстта. Бързаше да види слънцето.
- Хубаво е, че не съм самотно - мислеше си растението, като гледаше поникналите тревички. Но много скоро тези малки тревички започнаха да пият соковете му. Влагата не му достигаше. Посърна.
- Кой ще ме спаси? - ...
  548 
Вятърът все си търсеше другар в играта. Нали все препускаше насам-натам. Гонеше облаците. И сега съзря птицата. Тя си правеше гнездо.
- Ще съборя гнездото ти - ù каза - ако не дойдеш с мен, ще го съборя.
- Моля те, ветре, не го събаряй! С толкова много труд го изградих. В него искам да отгледам дечи ...
  600 
Защо всички казват - страхлив като заек? Не е вярно това. Ама, никак не е вярно. Слушайте и сами преценете, моля.
Играехме си с двете ми братчета на един хълм. Бяхме на високо и мислехме, че сме в безопасност, докато не видях сянката на орела. Не се изплаших за себе си. За братчетата си се уплаших. ...
  1145 
Една лятна вечер магарето Марко лежало на двора и си почивало. Тревата се размърдала и до него застанало зайче. Малко зайче с наострени ушички.
- Здравей, чичо - казало зайчето.
- Че какъв чичо съм ти аз, бе зайо?
Възмутило се магарето. Даже се обърнало на другата страна.
- Извинявай! Имаш дълги уши ...
  651 
Топчо и Малчо са две камъчета, живеещи на съседни хълмове. Те били най-добри приятели. Топчо бил кафяво-бял с почти правилна кръгла форма, а Малчо, макар и доста по-голям от приятеля си, бил най-малкото камъче в семейството. Всеки път, когато двамата решили да излязат заедно, просто се търкулвали на ...
  930 
Знаете какъв е летният дъжд, завалява и спира изведнъж.
Бяха паднали първите капки. Листата на дърветата зашумяха. Една мравка търкаляше пред себе си зрънце и си мърмореше:
- Трябва да се подслоня някъде. Ще загина от този дъжд.
Спря се и видя гъбката.
- Може ли, гъбке, да се мушна под чадърчето ти? ...
  1042 
- Ей дете, не ме ли видя? Наведи се, де! Не ме чува сигурно. Аз съм орехчето. Досега бях на дървото. Бях със зелена ризка и се криех в зелените листа. После ризката ми стана кафява, натежах и паднах от клончето. Сега лежа тук и чакам да ме вземе някой. Ядката ми е много вкусна. Сладкишите с моите яд ...
  1132 
Подпрени на стената стояха три стълби. Стълби с различна височина. Стояха и си говореха - колко е важно да си стълба.
- Не само важно и много отговорно е да си стълба - каза най-високата. Човекът, качен на стълба, е по-важен и по-отговорен. И колкото стълбата е по-висока, по-важен и отговорен е той. ...
  580 
Събрали се представители на целия пернат свят - да порицаят орела.
Отправили забележки за поведението му. Не трябвало да напада животните и, в никакъв случай, пернатите. Трябвало да стане добър, благ, хрисим, а не свиреп и жесток като сега. Вече никой да не плаши децата си с него.
Засрамен, орелът о ...
  701 
В боровата горичка беше тихо и спокойно. Борчетата и елхичките си говореха тихо, тихо.
Едно малко борче каза високо, че всички го чуха:
- И какво? Много сте доволни, че сте иглолистни дървета ли? С остри бодли вместо листа, с шишарки вместо плодове? Гордеете се, нали? И за какво живеем? Да се издига ...
  769 
Когато се роди синът ми, роди се и една голяма... болна амбиция. Той да стане... Пианист! Задължително! Само да проходи... Не, само да почне да лази и мислех да го пратя на уроци по пиано.
Колкото по-рано, толкова по-добре. Така се става гениален пианист! Нали?!... Затварях очи и си представях как с ...
  875 
Имало едно време един добър и силен шах на Персия. Той управлявал страната си със закон и мъдрост. Един ден дворцовият магьосник решил да го ожени за красивата и умна благородничка - Кимерса. Още с първия поглед те се влюбили много силно. Но в деня на сватбата магьосникът съобщил на шаха, че вражеск ...
  879 
Небето беше синьо, синьо. Слънцето грееше и се смееше. В средата на зелената поляна зайчето разтвори статива си и започна да рисува.
Със синьо нарисува небето. С жълто слънце, което грее и се смее. В средата нарисува зайче, което на разтворен статив рисува синьо небе, жълто слънце, което грее и се с ...
  684 
- Винаги съм се възхищавал на бръмченето ти. - каза комарът на пчеличката.
- На моето бръмчене се възхищаваш? Я, чуй бръмбъра. Чува се, че идва.
- Да бе, благодаря- кацна до тях бръмбърът. - Чуйте истинско бръмчене. Отдалеч се чува и не е като нас - мъничко, дребничко - а е птица. Чували ли сте, виж ...
  602 
Самото то не знаеше откъде го довя вятърът до този храст. Беше едно малко семенце. Пусна коренчета, стъбло, листенца.
- Хубав е животът - мислеше си растението и листенцата му потреперваха радостно. - Да имаше поне малко водица. Толкова е горещо днес.
В този миг капна капката.
- Откъде ли дойде тази ...
  1146 
На покрива на къщата сложиха петле. Едно такова особенно петле - ветропоказател. Метално, оцветено в красиви цветове. Все се въртеше - ту наляво, ту надясно. Изобщо, въртеше се. На всички посоки се въртеше.
Долу в двора живееше семейство от петел, кокошка и малки пиленца. От известно време кокошката ...
  794 
Обичах да ходя с баба на вилата. Беше винаги интересно и хубаво там. Най-много обичах поляните край вилата. Особено тази с лайката. Цяла една поляна с лайка. Толкова хубаво миришеше тази лайка. Ходех и на други места с децата на съседите, но тази поляна ми беше любимата. Там четях книжките си. И най ...
  810 
Зъбчето беше на едно малко момиченце. Люлееше се от извесно време. Люлееше се, на всички посоки се люлееше и с все сила викаше:
- Защо все ме блъскаш, все ме буташ? Едва се крепя на мястото си. В началото усещах само побутване и не обръщах внимание, не се оплаквах. Но ти сега прекали. Вече знам - ис ...
  1199 
Предложения
: ??:??