812 резултата
Уханието на малките синеоки теменужки се разнасяше из гората. Тревата бе посребрена от сутрешният мраз. Зимата все още отказваше да си тръгне, впила ледените си пръсти в дърветата. Нейните горчиви сълзи се бяха превърнали в малки сребристи бисери, разпилени по пролетните цветя.
Слънцето се усмихваше ...
  244 
Имало едно време в едно царство-господарство един беден обущар. От сутрин до вечер, той се трудил за прехраната на голямото си семейство. Имал шест деца и болна жена. Но колкото и да работел, парите все не стигали. Децата ходели със старите си дрехи и били недохранени. И нямало пари за жена му, да я ...
  550 
Имало едно време в гората магаре. Какво прави там – въпрос, на който и то не могло да отговори. Обаче – било в гората. Сиво, дългоухо, глупаво, убедено във величието си – най-великото магаре в гората.
Един ден решило, че е скучно само да пасе и рита по муцуните гладните вълци. Не било това делнично ...
  253 
Втори шанс
От Синя Гълъбица
В края на селото в малка дървена колиба живееше една самотна жена. Сред хората се носеха най-различни слухове за нея – кой от кой по-страшни, затова всички я избягваха. Дори плашеха с нея непослушните деца. Никой не я беше виждал от години. Никой не общуваше с нея.
Веднъж ...
  451 
Едно момченце на 4-5 годинки излизане от супера разказва нещо на баща си:
- Имаше много човеци.
- Не човеци, хора!
Детска му работа! Животът докато ги научи, че не всички хора са човеци...
(подслушано) ...
  700  27 
Българско семейство отива с децата си до селцето Рованиеми на Дядо Коледа в Лапландия. Там, "елфите" като разбират от къде са, им казват: " О, да, разбира се, че знаем къде се намира България! Идвали сме на почивка в " Слънчев бряг..."
из туристически сайт
От тавана на хола висеше полилей. От цветно ...
  523 
Наша Меца, както си вървя
срещна два щуреца в тревата.
Две чернички момчета, полски обитатели,
безгрижни и добри свирци.
Щурците потриваха крилца с наслада, ...
  709 
ПРИКАЗКА ЗА ДИВАТА ЯБЪЛКА
В парка на голям жилищен квартал, до една от цветните алеи израсна, диво ябълково дръвче, наречено „Киселица.“. Ябълките на такива дръвчета са сладко-кисели, затова и така ги наричаха. Дръвчето беше още много мъничко, но с добре оформен ствол и клонки като корона. През прол ...
  847 
В гората имаше много слаби, болни и стари животни, които не можеха сами да натрупат достатъчно дръвца за огрев, както и да съберат много зимнина. През годината по-силните, млади и едри животни им бяха помогнали в тези дейности. За да им се отблагодарят, те гледаха малките им, помагаха с домашните и ...
  657 
ПРИТЧА ЗА МЛАДОСТТА И СТАРОСТТА
Вятърът весело си играеше с него. Гонеше го по детски, спираше се, после хукваше наново да го догони. Ту го издигаше високо към небето, ту го завърташе в кръг като във вихрен танц. А то, радостно се оставяше на милите ласки на вятъра и чакаше само лекия му полъх, за д ...
  734 
"Thе knowledge is power! - Знанието е сила!"
Семейството се настани в замъка-хотел, разположен сред вековна гора. След вечерята, изморени от дългия път, родителите си легнаха. Но братът и сестрата бяха решили да отидат в полунощ в библиотеката. Нямаше как да заспят - те бяха в замък! Такова събитие ...
  332 
Борката не бързаше да се прибере вкъщи. Беше му мъчно, че не можа да купи подарък за рождения ден на майка си. Бе забелязал как тя се любува на едно красиво цвете на витрината на цветарския магазин край дома им. И реши да ѝ го подари на рождения ден. Спестяваше пари при всеки удобен повод, дори се у ...
  568 
"Съзидателната воля на природата е много по-силна от разрушителната на човека."
Жул Верн, из "Капитан Немо"
Аз съм втората по дължина река в Европа и единствената на континента, която тече от запад на изток. Минавам през най-много страни от всички реки в света - 10. Определям границите на много от т ...
  459 
Мама Делфинка се чувстваше най-уютно в своя дом – в Океана. Обичаше го посвоему, макар да съзнаваше, че я ограничава. Често си мечтаеше за чудеса, които можеха да се случат само на сушата. Още по-често копнееше за звездния безкрай, а той нощем се откриваше над нея неустоимо красив. Мама Делфинка бе ...
  470 
Обича ме фотьойлът! Дарява ми цялото си удобство, а аз си паля цигара, за да ми е пълен релаксът. Денят се е свил есенно. Тъмното навън сякаш прави зад стъклото втора реалност. Струйката дим се е наклонила към отражението си в прозореца, сякаш го поздравява. И ми текна една мисъл ... Ами ако Господ ...
  790  23 
Малката Лина много обичаше да си играе под сянката на големия орех в двора на бялата къщурка с трите липи. Майка й казваше, че като бебе я е оставила под дървото и Лина е стояла тихо и спокойно, загледана в шумящите листа на огромното дърво.
Друг път пък, когато вече е можела да седи, хванала в ръце ...
  873  10 
Свободата е за смелите.
***
Лежал вълкът в килията си и мечтаел:
„Ех, когато един ден изляза от тук ще започна нов живот. Ще пътешествам по света, за да усетя истинският вкус на свободата”.
От мрачният затвор най-много мразел решетките на прозорците. Ненавиждал и слънцето, което надничало през тях. ...
  681  20 
" Мечтите са мое убежище, когато съм ядосана, и най-голямото ми удоволствие, когато съм свободна."
Мери Шели
I
Магазинчето за сувенири се намираше в малко френско туристическо градче. Там се продаваше какво ли не. Собственичката - жена на средна възраст беше осъществила мечтата си, която дълго бе но ...
  715 
Сцена 1
Баща и дъщеря влизат в дома си след лов. Майката ги посреща.
Д: Мамо, виж какво намерих!
М: Какво е това?
Д: Яйце. ...
  424 
- Тази нощ няма да заспиваме, Ея! Татко в три часа трябва да е на космодрума.
- Батко, толкова се вълнувам!
- Да си призная, аз също, чак сърцето ми ще изскочи! Но трябва да си стегнем багажа за дългия път, който ни чака. Видях, че баща ни е опаковал няколко резервни скафандъра. Ще се скрием в тях. ...
  645 
От пепелта и овъглените останки, от праха и жаравата като златни саламандри могат да се възродят миналите години, младите години; въздухът ухае на рози, бялата коса става гарвановочерна, бръчките изчезват; всичко се възвръща към семето, бяга от смъртта, връща се към изворите си; слънцето изгрява на ...
  454 
Имало едно време една крастава жаба с голямо самочувствие. Мислела се за най-прекрасната и най-умната. Не общувала с никой. Останалите жаби в блатото не заслужавали нейното приятелство, защото били грозни и прости. Един ден както се излежавала на любимия си камък чула шумолене в храстите. От тях изп ...
  1039  15 
Дълбоко навътре във вековната гора във вътрешността на огромно, разклонено дърво има дом. 3 стъпала водят до врата, скована от дебели дъски. Над нея фенер с форма на наведено надолу разтворено цвете. Отстрани на вратата - пощенска кутия. Вътре е хола, а по вито стълбище се отива нагоре в дървото, къ ...
  418 
Беше най-малкият мъж в семейството. Нямаше още три годинки, но вече бе господар в сърцата на всички. Милваха го, глезеха го, обгрижваха го, но светът за него бе ново, непознато място. Страхуваше се от големите пухкави котки, от рошавите улични кучета, от паяците, мухите, комарите, от сянката си дори ...
  525  19 
Имало едно време, а може да го има и сега едно малко селце, сгушено високо в Безименната планина. Защо Безименна ли? Защото хората дълго спорели как да я нарекат и накрая решили да се казва Безимената планина. Селцето било необикновено. В него си почивали героите от приказките, лекували раните си и ...
  1125  17 
Съмна се. Слънцето, сънено още – рошаво, зачервено и босоного, изскочи иззад Бели рид и хукна нагоре по заснежения баир. И понеже не се беше добре разбудило, не гледаше къде стъпва – дали по белия, пухкав сняг, навалял за кратко през нощта, или по също толкова белите, остри камъни на траса*, дето ст ...
  324 
В едно далечно и приказно кралство живеел цар със своята царица. Времето отминавало, а владетелят ставал все по-мрачен и сърдит. Не харесвал съпругата си и тайно мечтаел тя да изчезне от живота му.
- Как можах да сключа брак с такава грозотия? – въздишал владетелят.
- Трябваше предварително да я опо ...
  959  26 
Живеел незнайно кога един цар. Той се разболял от тежка и заразна болест. Заразили се неговите подчинени, а после и техните подчинени… Страшната зараза обхванала половината царство…
Като разбрал това, царят наредил да повикат всички известни лекари… Но никакви лечения и лекарства не помагали…
Дошъл ...
  315 
Благодарност
Все по белите си ходеше Ники. Не го искаше, но колкото и да се стараеше, така се получаваха нещата, че... Мине се не мине ден и му се случи нещо „непредвидено“. Така наричаше той объркването на първоначалния план – „непредвиденост“. Освен, че не можеше да поправи стореното, нямаше начин ...
  793 
Любов
Незнайно откъде се появиха рой светулки и наобиколиха момченцето. То спря, подсмръкна и изтри сълзичките си. Въздъхна издълбоко, чак от Душата си и се усмихна. Усмихна се, осемгодишния Борис, с оная пленителна, негова си усмивка. Пак въздъхна и бавничко пое нагоре по хълма към вкъщи, като не и ...
  407 
Докато пътуваше в автобуса, Милчо се замисли за Надежда. Учеха в едно училище, той в седми, тя в девети клас. Бяха в различни смени. Може би, за това се запознаха едва преди няколко месеца - на басейна. Милчо тренираше плуване, тя скокове във вода. Надя беше единствената му приятелка момиче - странн ...
  445 
Докато чакаше другите момичета да излязат, Ясмина разглеждаше любимата си книжка. Още не можеше да чете (тази есен щеше да е в първи клас), но от картинките всичко разбираше.
Хайде навън, малката – подкани я Мая, най-голямото момиче от стаята.
Ей сега, како, само да...
До пет минути да си долу.
Добр ...
  808 
Вяра
Христина беше на осем години, а сестричката ѝ Биляна на на три и половина. Родителите им спешно трябваше да заминат за няколко дни в командировка (служебно пътуване) и заведоха децата на село.
Обичаха да гостуват на баба Тана момиченцата. Още с пристигането им, старицата прибираше таблета и тел ...
  353 
Веднъж българската крава Умноглава видяла едно тигърче да реве. Попитала го:
– Защо плачеш, Тигърчо?
– Ами видях, че доста хора се избиват и ми стана жал!...
Тогава българската крава Умноглава започнала да го утешава:
– Успокой се, Тигърчо! Знаеш ли – казват, че аз съм от едно от най-древните животн ...
  610 
Йоана винаги имаше от всичко по много и все хубави или вкусни неща. Родителите ѝ бяха заможни и тя получаваше каквото пожелае.
Всеки ден пристигаше в детската градина, с нова кукла или играчка. Така им се искаше на децата, поне за малко да ги подържат, но Йоана не позволяваше. Винаги беше облечена с ...
  628 
Имало едно време две велики царства – Източно и Западно...
В Западното царство на власт бил цар Десен. Там се почитало всичко дясно, а лявото бивало потискано. Десните пътища се смятали за най-прави и всички поданици следвало да вървят само надясно. Учените вярвали, че дясното мозъчно полукълбо е съ ...
  242 
През много планини и земи имало едно малко, бедно село. В него живеела самотна жена със своето дете. Изминали години и тя заболяла. Преди да умре завещала на порасналата си дъщеря следното:
- Искам да бъдеш щастлива. Обещай ми да се омъжиш за богат мъж, за да не живееш цял живот в мизерия като мен.
...
  890  20 
Веднъж всички картини в Музея „ Полди Пецоли“ в Милано започнали да говорят.
Всички посетители останали в шок.
- Тук има призраци!- казали едни.
- Това е чудо. - възхитени отвърнали други.
Тези които се изплашили, започнали да викат и тогава дошъл охраната, извели шокираните посетители и запечатали ...
  773 
Прошка
В малкото планинско селце цареше мир и сговор между старците. Помагаха си всякак и бяха като семейство. През училищните ваканции, семейството ставаше по-голямо, защото пристигаха децата – внуците им. От пет-шест годишни дребосъци до десет-дванайсет годишни батковци и каки. Събуждаше се селото ...
  987 
Луладжа беше циганка. С нетърпение тръгна за училище в първия учебен ден на първи клас. Беше хубаво и мило момиченце. Усмихваше се на всички, искаше да се запознае с всички. Но, към когото и да се приближи, всеки ѝ обръщаше гръб. По-късно, вече в класната стая много се натъжи, защото само тя остана ...
  813 
Предложения
: ??:??