3 388 резултата
Глава двадесет и пета – за доброто погребение
- Добър вечер. Да, фирма "Златна пица" е... Да, точно където трябва сте попаднали... Ние сме майстори на пиците... Ето - покрита е с малки късчета месо, зеленчуци, подправки... Искате по-лютичко? Готово - добавям къри... Аааа, родно люто? Ето-лагам някол ...
  232 
Благодаря за поканата във вашата медия… Да, де – работите в нея, не е ваша. Пък и надали някой в държавата знае чия е…
Какво? А, да – по темата. Значи, поканихте ме, за да обясня на драгите зрители каква е ситуацията на предколедния и предновогодишния пазар…
Зная,зная – един пазар е. Седмица разлика ...
  101 
Грозен
Година -2151
Планета-Земя
Население – 1000000 жители
Същата година ...
  167 
Глава двадесет и четвърта – за опашките и скъсяването им
Стоим с Митето комшията на опашката в пощата, пенсиите чакаме, интересни разговори водим, интелигентни хора слушаме.
- Ох, Боже, Боже - вика дребната бабичка отпред - какво доживях, боже! Едно време ни учеха, че България е земен рай, а се оказ ...
  128 
Глава двадесет и трета – за сериалите и наш Пешо
Платиха си жените, заминаха по своите женски проблеми /къде има по-евтина салатка, какви обувчици пуснали на нищожни цени, кой кога къде коя какво правил/, а ние се поумълчахме. Щото всеки се сети за своята кака Дана у дома. И тихо се замолихме дано с ...
  121 
Глава двадесет и втора – за кака Дана и оправянето
Пък на съседната маса пак сложиха морни мощни телеса комшийката кака Дана и някаква нейна позната. Кака Дана бе, от първата част я знаете. Дето щеше да изкупува дрехите от една виенска фирма за химическо чистене.
Оная, заради която картечница млъква ...
  127 
Глава двадесет и първа – за нас и пържените рибки
Слушах го аз, слушах го… И за сетен път се убедих какви сме шаранчета. Което не е ново, де…
Животът се е зародил във водата, твърдят биолозите…
А сетне рибите излезли от водата и тръгнали да стават хора. Освен тези, дето вече били уловени и чирозиран ...
  123 
Глава деветнадесета – за оправянето в живота
Така си е – на някои и воловете му се телят, друг търси под вол теле. Не, не всичко е свършено в областта на забогатяването и преуспяването, в областта на първоначалното награбване на капитали. Не всички, които могат, са извън родината, не всички, които к ...
  118 
Глава двадесета – и тръгна словото
Таман стана дядото, и на екрана се появи Той… Знаете КОЙ…
С поредното слово към нас – немитите наивни деца на демокрацията Му:
- Ами засрамете се най-после… Вижте как живеят другите, поучете се, променете се… Хванали чашите и вилиците, гълтате и лапате, та ушите ви ...
  143 
Литературният агент Нико Куцаров,под прикритието на псевдонима "Nicolo Cuzianni" живееше и твореше в областта на "литературните новини",за да не добавя и заменя с провинциалната дума "клюки" в нашия средно малък град в България.
Нико беше от категорията на поетите,които наред с метафорите на текстов ...
  259 
На когото му бил къс умът, му били дълги краката. А всеизвестно е, че краката на лъжата са къси. Това значи ли, че всички лъжци са умни и късокраки?
Учат ни да си изяждаме закуската сами, да споделяме обяда с приятеля си, а вечерята да я даваме на врага си. Обаче теорията за превантивния удар ни съв ...
  168 
През девет планини, зад десетата, през девет морета, зад десетото, живял и царувал лют цар. Поданиците му мърморели, че е много стиснат, всичките данъци трупал като златни накити в подземията си и въобще не се грижел за поданиците си. Къщите били грозни, улиците били в дупки, хората ходели намусени ...
  315 
Глава осемнадесета – за осъвременяването на класиката
А разговорът си течеше като паричен поток към правилните хора. Сега пък зачепкахме политиканите. Как всякакви фелдшери, селски секретарки, културно-масовици станаха първи демократи. То това и децата вече го виждат и разбират, ама в училище не им ...
  208 
Един майстор толкова много се хвалил, колко добре прави фината шпакловка, че клиентката получила три оргазма само докато го слушала...
18.09.2019.
  184 
Никулден е. Годината – 1987. Работя в кафе-сладкарницата на бензиностанция "Дъбника." Освен гореспоменатия обект там има сервиз за поправка на коли, канал за смяна на маслото и магазин за авточасти. Именници – дал Господ. Спретваме си в кафето щур купон. Видео, танци, песни... Аз, разбира се съм нак ...
  281  16 
Глава седемнадесета – за проводниците на вярата
Започнахме да си приказваме пак за идващия край на световната криза, дето у нас я няма. Аз пък се отпуснах назад и направих опит да се замисля. Което е много трудно – та затуй повечето хора само вярват.
А моичките в къщи, въпреки протестите ми, решиха ...
  180 
Глава шестнадесета – за вярата
Дааа, все още вярваме, че някой някога ще разбере нещо си. Че и сетне ще се засили да оправя стореното. Вярата, вярата крепи всичко! От ”Шъ съ оженим, ма!” до „Светло бъдеще под моя власт”.
Вярват ли, вярват хората. Кой в каквото му падне. Един в НЛО, други - в партиит ...
  118 
Глава четиринадесета – за правилата на играта
А през това време Митето дойде. Седна, викна си едно, мълчи и слуша. Ние иначе с него зиме и лете предпочитаме в парка да седим. Какво значи – зимата е студено? Навънка е даже по-топло от апартаментите ни със спряно парно. Пък и не ни искат да плащаме от ...
  179 
Глава петнадесета – за проблемите
Доктор Лулчо Карахаджилулчев неспокойно допушваше първата си за деня цигара. Явно и днес в модерния му кабинет по ранна псоходиагностика няма да се тълпи навалица от загрижени за душевната си наклонена плоскост хора. Всъщност той вече свикваше с тишината. Оставаше д ...
  181 
Глава тринадесета – за войната и мира
Аз нежно си допих напръстничето, рекох по едно в отговор, пък му заобяснявах на Тишо:
- Тише, голям свят, различни методики, братче. Ей го - надалече от нас кипи война. У нас ври мир. Там падат ракети и бомби. У нас се правят реформи. Там наблегнаха на патриотич ...
  222 
Глава дванадесета – за кривия път
Спах, каквото спах, станах, хапнах и – хайде в кафене-гараж-вариетето на Ванката. Пък там още от вратата ме посреща Тишо от съседния блок. Е, сами бяхме, та седнах при него. Той да ми каже нещо, аз на него друго и така денят да минава. Щото сега сме на години, дето ...
  196 
Глава единадесета – за оптимистичната телевизия
Та сънувах си аз онова говедо /истинско, бе – не говоря за политика!/, а после отведнъж се сетих, че ми се пие вода. Пък то като пийнеш вода – и ти се отспива. Пуснах си телевизора, викам си – те това ще ме приспи. И се оказва, че съм хванал баш кашпир ...
  170 
Глава десета – за още един сън, военен този път
- Добре дошли, госпожи и господа! Много се радваме, че във ваше лице благотворителната фондация. „Ценности за НАТО” дойде да надникне в скромната ни казарма.
Позволете, преди да ви разведа из помещенията, да ви се представя. Аз съм полковник Делисатъро ...
  167 
Като млад хванах златна рибка. И поисках да стана умен…
Ама, че глупак съм бил…
хххх
Има дни, когато седя и гледам мълчаливо екрана на телевизора… Лоши дни…
Но пък ако пусна телевизора – ще е по-зле… ...
  284 
Глава девета – за говедата и хората
А след малката чашка /с нея жената полива цветята, че по-голяма съдина с дръжка в къщи нямаме/ се гътнах да поспя. Ама наистина да поспя – никакви дрямки, никакви кошмари. И таман си го рекох – оппа, кошмарът пристигна.
Нищо особено – във вид на говедо…Не, не няко ...
  274 
Глава осма – за бързореките
Та, въздъхнах аз. Ония като се поогледаха, рекоха по едно: „То няма смисъл…” и излязоха. Закачих вратата. Седнах, сипах си от онова малкото шишенце, дето го сменям на три дни. Гаврътнах като сахарски пясък първи сняг. Добре, че съм мълчалив и кротък, та и този път ми се р ...
  152 
Глава седма – за разните бандити, дето ходят по къщята
Ей така – думам си туй-онуй, фантазирам си и съм стигнал до дома. А наоколо вече мръква. И стомахът напомня, че съм още човек. Поради което се прибирам и сядам уморено в кухничката.
После се отпускам за нормална почивка. Но не би!
На вратата се ...
  186 
Коментар написан от мене вчера ме подсети за една стара история, която бях забравила. Мой приятел периодично решаваше, че ще бъде фермер. То не бяха нутрии, копринени буби, пилета... Големи планове, подкрепени с изчисления и чертежи, които обсъждахме по цели нощи и реализация клоняща към -1. В описв ...
  310  12 
Глава пета – за имотната баба Гана
Първият от влезлите беше навлякъл солидно сако, въпреки жегата, че и вратовръзката вързал, та и лачени чепици намъкнал.
„Така е – помисли си баба Гана – гражданя ! Ни копае, ни сее, ни жъне – ама знае да яде. То и синът има модерно сако, ама го слага само кога ходи ...
  195 
В столицата на остров Раглуб – Яифос, бил проведен неправилен протест срещу мафията. Арестувани са движещите се без полицейско разрешение полуграждани, взети са възпитателни мерки срещу всички в района на недемократичните протести.
Пострадали са някои полицаи – трима с изкълчени китки от недобра упо ...
  130 
Глава четвърта – за гащите, вързани или свалени
Ей, викам си, човек и гащите ще свали. Ако има аванта. Или му се плати. А има какво да се помисли по въпроса.
Гащите са важна част от тоалета -първи се обличат, последни се свалят. Или за кеф,или от зор
А демокрацията въведе нова мода - гащи само от ед ...
  190 
Отначало го взеха като слух, но когато кмета влезе в кръчмата привечер и оповести новината, вече всичко се изясни.
В опушеното помещение клиентелата беше заела своите места. На една от масите вървеше каре белот, а на останалите по двама, по трима съселяни на раздумка отпиваха мастика на малки глътки ...
  283 
K-T-2
Бойчо винаги е знаел, че ще живее в щатите. В онова време, преди 1989, това не само, че беше невероятно, но си беше и опасно – да мислиш, а и да казваш, че ти рано или късно ще живееш в щатите. Като студент учеше повече английски отколкото каквото и да е друго, което „трябваше“ да учи.
И през ...
  146 
Глава трета – за ония, дето пък нямат покой
Обаче, да оставим тия черни реалности. Защото има и други хора край нас… Е, не баш до нас – по-далече са. И бързо прелитат отстрани на луксозни лимузини, следвани от кола с бодигардове.
Те такъв се обади на наш Дани… Оппа, щях да забравя да ви представя. З ...
  332 
Да зашиеш копче не било никак лесна работа. Първо трябва да имаш скъсано копче. Или по-скоро да ти липсва копче от ризата да речем. Мислите, че това е нещо безобидно? Представете си, че вие сте депутат със завидно положение в обществото и отивате на решителна среща със заможни хора, които се нуждаят ...
  209 
Глава втора – за мечтите ми
Когато бях малък, мечтаех да попадна на самотен остров. Ах, колко хубаво щеше да бъде там! Великолепните пясъчни плажове ще ми дадат заслужения отдих и тишина. За храна няма да мисля – каквото има наоколо, за мен ще е. А и храната ще е лека, вкусна, полезна – банани, порт ...
  263 
Black Friday…
Появи се заедно с демокрацията. Пазарна демокрация – рекламират ви, предлагат ви евтино, купувате… И се оказва, че било скъпо.
Дали стока някаква, партия или политикан…
Каквото се подведеш…
Познат ми се хвали – купил си нещо евтинко. С 30% свалена цена. ...
  364 
Глава първа – за мен, естествено
Разбира се, че ще започнем с мен. Все пак – трябва да знаят хората кой е този, дето се опитва из живота да ги развежда. Че и да им обръща внимание върху туй-онуй и подчертава онуй-туй.
Да започнем с големия майтап.
Демокрацията е вродена в кръвта ми. Защото аз и прет ...
  170 
Трети монолог – телевизионно-зрителски
Искам да се махна от това място, дето съм сега. Искам да отида другаде - в страната на синята птица и лазурните видения, зад порозовелия екран. Ех, че живот ще е там! Като в камилски мираж...
Отиваш сутрин към работата си, а на спирката - обява: „Срочно търсим. ...
  236 
Втори монолог – новинарско-рекламен
- Добър вечер, драги зрители! Вие гледате новинарската емисия на народната телевизия, която се излъчва с подкрепата на магазините „Рона”. „Рон-н-н-на”-магазин за всеки ден и всеки корем...
В новините тази вечер: по света:бури, пожари, урагани, у нас-всичко е синьо ...
  348 
Предложения
: ??:??