3 378 резултата
Бай Кольо и ръчната количка
От два-три дена бай Кольо дърводелеца не го свърташе в работилницата. Бизнесът му вървеше - хора идваха, изготвяха се поръчки, работа имаше, както се казва за целия китайски народ. На пръв поглед нямаше от какво да се оплаче. Само, че нещо не спираше да го тормози и да не ...
  1307 
„Всеки човек има определен хоризонт. Когато хоризонтът му започне да се свива и стане съвсем малък, той заприличва на точка. Тогава човекът казва: това е моята гледна точка.”
Мисъл, приписвана на германския математик Давид Хилберт
Всичко зависи от гледната точка.
Ето това е най-важното: да имаш точк ...
  1091 
О-о-о-о-о, живо-здраво бе, мушмуроци безподобни! Познахте ли ме? Пак съм аз -оная недостигната, ненадмината, медногласна и сладкодумна баш-разказвачка и фея на автентичния фолклор, кака ви Муца Раздувката. Много вода изтече, откак не сме се видели и не чули. Но ей ме - отново съм при вас, мои миличк ...
  471 
Признавам си, че съм свят. Толкова съм свят, че светът ме отбягва. От мен струи блясък, чистота и добри помисли. Умирам за ближния и не очаквам на него да му пука. Поемам всякакви вини, мои, чужди, всякакви. Хоп, мои ли казах?
Аз нямам вини. Аз съм едно свято място, което става само за поклонение и ...
  546 
Усетих допира на хладните пръсти, които се насочиха към ципа – бавно, изучаващо, с вещина. А после дойде и познатият звук, тих и мамещ, като песен на щурец – дзъъът. Заяде. Леко, нетърпеливо подръпване и готово, беше свален до край. Бях открита, беззащитна, очакваща. Онези, същите копнеещи пръсти се ...
  1073 
Музикалната камбанка на входния звънец разля сребърни звуци към всички ъгли на апартамента.Те контрабандно и безмитно прекосиха границите на външното,средното и вътрешно ухо на леля Мита. В тоя миг тя точеше новогодишната си баница.
- А –а-а,тъкмо за тебе плачех и боб редях,гиди досаднико проклети!- ...
  430 
Януарий Гатюв на СПА
(хумористично-саркастична интермедийка)
Участват по автора: Януарий Гатюв, Хюмнеса Гатюва, Спасител, Сърдьо Питанков, Обирий Лапнев
Януарий Гатюв се изплющя мазно по мазно и космато шкембе в басейна на СПАто. Ами то така де, предновогодишно обучение от Главното управление… Къде ...
  1264  10 
За пръв път в живота си наистина се почувствах специална и изведнъж... ме заболя нещо на дясната плешка! За миг ми премина мисълта, че ми никне ангелско крилце, но.. о, ужас! Гнойна пъпка! Я да я разчопля, може да изкочи някое перце! М..., не, гнойна пъпка си е! Ама готино намигане от Всевишния, а?
  929 
СПЕШЕН ТЕЛЕФОН
- Ало, телефон сто и дванайсе ли сте?
- Да господине, какъв е случаят?
- Не, аз само да ви попитам нещо...
- Е, имаме вода и сме си мили краката, ако това ви е въпроса. ...
  673 
Учител по неволя
Мъмренето
- Ох, така е по-добре! – въздъхна Васко от 9а клас, докато пикаеше пред кабинета на г-н Смучеводков. – И музиката не е съвсем лайнарска – допълни той, любувайки се на прочувствената Бетховенова композиция, долитаща от същия този кабинет.
Да, това си беше странно! Та музика ...
  926 
Татко, мама, Марийка и аз -ЗА КОНКУРСА
-Марийке, аз излизам, изпери прането.
-Добре, госпожо.
- Марийке, щях да забравя, след като изсъхне, го изглади.
- Разбира се, госпожо. ...
  763 
Някъде тук трябваше да е. Снощи го видя, но когато си легнаха с жена му, забрави точно къде го беше сложил.
Разтършува из чаршафите. Тя скочи:
– Какво ти става толкова рано сутрин! Отивай някъде другаде да търсиш! И какво търсиш всъщност?
Той повдигна възглавницата си. Нямаше го.
– Попитах те нещо! ...
  635 
ВСЯКО СТАДО СИ ИМА МЪРША
/не е разказ/
Не е разказ. Просто споделям.
От две седмици съм в Хановер. Помагам на голямата дъщеря. Днес следобед, докато бутах количката към детската градина и бързах, че пак закъснявах за внука Милен (не че имам друг внук, ама да се знае, че и той е Милен, като внучката ...
  652 
-Клекни, стани, клекни, стани! На петà се завърти и носа си ти хвани! Не така, госпожице! Лекичко, само с кутре го докосни… Май си долу-горе в ред. Гърло значи те боли? Погледни ме! О, Божичко, какви очи! Не, не отваряй уста! Все пак, психотест е това… Блузката си съблечи, сутиенът също го свали! Ха ...
  1010 
Мина Бъдни вечер. Посрещнах с нетърпение Коледа.
Въпреки, че скоро ще чукна 40 години все още вярвам в дядо Коледа...
Е, то аз и на политиците вярвам, та на един дядка ли да не повярвам...
Като дете го помня като Дядо Мраз, ама след като дойде
демокрацията побърза да смени политическата си принадлеж ...
  658 
Новогодишно празненство на ТАЛИЯ (Териториална Агенция за Либерални Изследвания на Явленията). Обща банкетна маса с въздълга бяла покривка. Веселбата е в разгара си. Камерата ни пренася под масата, където една жена „на четири крака” пълзи заднишком и се сблъсква в друга, която съсредоточено върши не ...
  644 
Учител по неволя
Предколедни нелепици
С треперещи пръсти и с течащ нос, целият посинял от студ, г-н Многознаев държеше четка и боядисваше централната врата на училищната сграда. Той боядисваше не защото искаше да облагороди мястото, т.е. не по своя воля, а защото неговите ученици бяха изписали върху ...
  1016 
Обичам я... независимо от външния ѝ вид, формата ѝ, теглото ѝ. Обичам я заради това, което е, заради това каква е отвътре, а не отвън. Тя ме предразполага да ѝ споделя всичко, помага ми да гледам по-весело на живота, кара ме да бъда себе си, без да се притеснявам. С нея съм и в най-светлия празник, ...
  1070 
- Защо си омърлушен, приятелю? По твоя любим Мутрагеньо ли?
- Как защо бе, брат’чед? Чу ли Петьо депутата? „Мамата я няма, бащицата си отиде и всички останахме кръгли сираци.“ Не знаех, че сме такива след изборите.
- Спокойно! Нали видяхме - бащицата го преместил мъжествено в другия си крачол, същин ...
  441 
Тичаше усърдно. Задните му части се тресяха, имаше широки и меки прасци, които не издържаха тежестта на бутовете и малките му стъпълца изглеждаха смешни в неспособността си да местят това огромно туловище така бързо, както то искаше.
Но въпреки това той тичаше.
– Побързай, сърце! – каза си и усили т ...
  523 
Звънецът на входната врата с пресеклив гласец оповести,че някой настоятелно ме подканя да нагазя в мътните талази на живота му и да го спасявам както мога и с каквото мога.Изшътках котката Беба,която предеше примижвайки ,самодоволно полегнала в скута ми и се запътих към коридора. Когато отворих външ ...
  719 
Нямаше нищо против мушмулите. Някои твърдят, че били полезни. Вероятно това е лъжа, но звучи напълно добронамерено – като наказателния кодекс, който помпозно съобщава, че престъпленията се наказват. Хваща декиш, но само пред медиите и спрямо онези, които смятат, че престъпленията са за всеки, досущ ...
  656 
Изисквания за герой:
Първо — героят трябва да притежава здраво тяло, калено в множество битки — напълно задължително.
Второ — героят винаги трябва да мисли първо за другите, да брани слабите и онеправданите — желателно.
Трето — героят трябва да притежава ум, остър като бръснач — не е обезателно.
* * * ...
  873 
Здравейте, драги читатели!
Най-после дойде и моят звезден час, в който с такъв хъс ще се включа в небезизвестния конкурс за разказвачи, че ще ви отвея, ви казвам. Ще ми говорите вие, че темата била предизвикателство. И какво предизвикателство може да има в едно пернато? Да ви се чуди човек… Айде, ак ...
  986  17 
Здрастиии! Мога да започна да ви заливам с всевъзможни истории, разказващи за неизмеримата ми каръщина и глупост, но реших първо да ви запозная малко със скромната ми личност, започвайки от ранна детска възраст. Нашите искали момиченце, даже две. Е, имат ги. Сестрата по-наподобява женско или поне се ...
  1039 
Експертът чоплеше семки и разсъждаваше:
„Ако оправя тази анархия в службата, дали тя ще заработи по-ефективно или хаосът ще вземе връх и забатачването ще се задълбочи?”, питаше се той и плюеше обелките върху мазния килим на пода.
Шефът на експерта пиеше уиски в съседната стая и умуваше:
„Как би могл ...
  585 
(тъжни нашенски случки)
- Брат’чед, защо кметът на Пловдив тръгна да топлоизолира оградата на градския затвор?
- Едва ли е той, брат’чед, по-скоро е онова юначе Яни. Нали там е избирателен район на Б.Б. от откраднатото тефтерче. Все пак е редно където си го избираха, там да си го и тикнат в килията. ...
  395 
Все пак ще изплюскам един таратор. Мазничък, с много чесън. Напук на лошото време и мъж ми, дето се прибира вкъщи със спален чувал. Студено му било. Божеее, сега разбирам защо чушките на балкона не червенеят...
Дразни ме тоя дъжд. По никое време. Октомври. И съобщенията от Топлофикация, че поради ни ...
  676 
В ТУНЕЛА
Преобладаващата в него чувственост се стече от носа му в черно-сиво и той заговори на белгийски, за да прикрие натюрела си.
- Но вие говорите френски!
- Разбира се, мадам. Аз съм шоп.
Шопът не си беше скубал и мил носа от две седмици, а другата част от тялото, което съпровождаше носа – поне ...
  606 
ЕХ, ЗАЩО СИ НЯМАМ СЕГА ЕДНО КУЧЕ
Прибрах се вкъщи след работа, гладен като куче.
— Ти ли си, Слънчо? — чух жена ми от спалнята.
Надникнах — лежи по корем на леглото, размахва заголени крака, чете любовен роман, яде череши от една чиния, плюе костилките в друга.
— Гладен съм като куче! — проплаках аз. ...
  765 
Събуждам се. Полуотвита, премръзнала, сгърчена като болна скарида в единия ъгъл на леглото. До мен доволно похъркват Рижи и синът ми, разчекнат като разбит хеликоптер. Изпълзявам. Вместо в пантоф, попадам в пластмасова купичка. Разтягайки около 28 сухожилия, в поза на професионален фехтовчик, успява ...
  694 
КОЙ
Неизвестността ни прави по-човечни. Страхуваме се от нея, защото може да е лоша, коварна, злокобна и отмъстителна тази неизвестност. А страхът ни прави добри, отзивчиви, тръпчиви, сговорчиви и незлобливи, сиреч повече човеци ни прави.
Не мислите ли?
Добре, не мислете.
Обаче ние от групата днес щ ...
  539 
ИЗБОР
Като слушам по необходимост, по-точно – поради неизбежност, тъпите реклами по телевизиите сутрин, установявам, че ако мислиш обратното на казаното, може и да се получи нещо като здрав разум. Вземете например тъпнята с раменете на вратаря. Те на пърхот не носят, обаче над раменете се издига шия ...
  663 
ДЯДО МИЛЬО
Дядо Мильо беше голям, як, мустакат, добродушен, мълчалив старец. Зимно време ходеше с кафяви шаячени потури, стегнати с червен вълнен пояс, кожух от агнешки кожи, на главата — черен астраганен калпак. Напролет обуваше зелените брезентови потури, запасани с бял памучен пояс, на раменете — ...
  800 
СТРАННО
Имам нужда от въздух. В офиса не се пуши, но е задимено. Прозорецът не се отваря, защото климатикът работи.
Казах, че не се пуши ли? Излъгах. Всички сме изпушили. Дори жените миришат. Излизам, това не се търпи.
Навън е свежо. До мен колите стоят една след друга и чакат в задръстването. Едва ...
  678 
Ако сте си „махнали” главата по време на празниците посредством употребяване на извънредно големи количества алкохол, реалното махване на главата може да засили световъртежа, тъй като махнатата глава, тоест тази, която не на раменете, е с нарушена стабилност.
Махнете ли си главата пред дама, сваляйк ...
  597 
Отварям новите сутринта с кафето и чета -"Мъжете били плачели"?!?? Написано с три въпросителни и една удивителна.. Представяте ли си? И това го твърди някаква си холандка. Дали учудена, или удивена. Може би три към едно. Тя, горката, не е виждала истински мъж! Истинският мъж си мокри лицето на седми ...
  504 
Марко
Първи го видя Славчо Тескерето, пастирът от нашето село. Голям и страховит, той бавно минал покрай стадото му, както си пладнували под сянката на голям орех в едно дере. Изнизал се като таласъм из гробища. Нито съчка пукнала, нито шумка шумнала. Точно преди да се изгуби в гъсталака, вълкът се ...
  804 
Мале, мале! Ако знайти какво ми са случи… Оня ден да зема да умра. По случайност. Както си пиех ракийката, дето ми я даде един приятел (бях стигнал на седмата чашка), когато са гътнах.
И още не съм изстинал както трябва – от Общината ми са обаждат:
– Господине, донесете си смъртен акт, молим!
Много ...
  444 
Чудо за четири дни
В чест на Елин Пелин
Когато се разчу, че дядо Матейко възкръснал, в бившето село, вече квартал на разширилия се провинциален град, отначало никой на повярва. Но когато линейката се отби във фамилната къща, за да прибере внука му Матю, който не спря да вика, че дядо му, като му изп ...
  1178 
Предложения
: ??:??