2 857 резултата
С глас опияняващ.
С очи, лъжливо искрени.
С ръце, спиращи дъха в прегръдка.
Давай, обгърни ме, лъжливо искрен с мен бъди и по този начин голотата в мене облечи.
Красиво искрен с мен, негоднико, бъди.
С очи, лъжливо искрени.
С ръце, спиращи дъха в прегръдка.
Давай, обгърни ме, лъжливо искрен с мен бъди и по този начин голотата в мене облечи.
Красиво искрен с мен, негоднико, бъди.
560
1
И вечер да заспивам тиха.
И сутрин с вик да разкъсвам изгрева.
Такава, не еднаква, просто разнолика днес, утре, дори и вчера бях, но всяка вечер тиха.
И сутрин с вик да разкъсвам изгрева.
Такава, не еднаква, просто разнолика днес, утре, дори и вчера бях, но всяка вечер тиха.
451
1
Събудих се в перленото утро с кристално ясен образ във все още подвластния си на съня ум.
Той.
Дъждът тихо потропваше по перваза, оставяйки усещането, че десетки гълъби сноват по него в очакване на трохи хляб. Опитах се да подремна още малко, но не успях дори да затворя очи. Вълнение, можещо да се с ...
Той.
Дъждът тихо потропваше по перваза, оставяйки усещането, че десетки гълъби сноват по него в очакване на трохи хляб. Опитах се да подремна още малко, но не успях дори да затворя очи. Вълнение, можещо да се с ...
507
Тълкувания
Рап – Резачка Ария Пее
Чалга – Ченгенето Ахка: Любов! Галфоните Аплодират
Комунисти – Каста на Осигурeните Материално,
на Управлявалите Некадърно Икономиката, ...
Рап – Резачка Ария Пее
Чалга – Ченгенето Ахка: Любов! Галфоните Аплодират
Комунисти – Каста на Осигурeните Материално,
на Управлявалите Некадърно Икономиката, ...
491
Усетих влизането на очите ти като полъх на горчиви билки и смола.
Забравих да се обърна и погледнах право в душата ти, зареяна на светлинни години от мен. Забравих да се запитам какво чакам все още. Вече не помня. От толкова много време не задавам този въпрос. Прекалено наосталгичен и изпълнен с кех ...
Забравих да се обърна и погледнах право в душата ти, зареяна на светлинни години от мен. Забравих да се запитам какво чакам все още. Вече не помня. От толкова много време не задавам този въпрос. Прекалено наосталгичен и изпълнен с кех ...
475
Мускулната треска е благодарността на тялото ти за това, че го поддържаш здраво.
Егоизмът е най-човешката черта в характера. Какво по-човешко от това да се опиташ да съхраниш живота си, да го направиш по-лек или просто да си доставиш повече удоволствие?
Наречете ме луд, но предпочитам самотата пред ...
Егоизмът е най-човешката черта в характера. Какво по-човешко от това да се опиташ да съхраниш живота си, да го направиш по-лек или просто да си доставиш повече удоволствие?
Наречете ме луд, но предпочитам самотата пред ...
665
Изкривени маниери, безобразни жестове, неприлични пози и рязка смяна на настроенията. Това представляваме като цяло днешното поколение. Жестоки, властни, непринудени и все по-малко усмихнати. Жители на един подвластен на груби, силни и отрицателни емоции свят. Хора, които не можем да си имаме довери ...
757
1
2
Красотата е в постъпките, а благородството – в красотата.
Съдбата е жестока кучка. Затова да й сложим белезници и да я изнасилим!
Четенето на поезията на Робърт Бърнс означава да виждаш звукове и да чуваш букви.
Творецът трябва да съществува само и единствено в изкуството. Всичко, което му пречи да ...
Съдбата е жестока кучка. Затова да й сложим белезници и да я изнасилим!
Четенето на поезията на Робърт Бърнс означава да виждаш звукове и да чуваш букви.
Творецът трябва да съществува само и единствено в изкуството. Всичко, което му пречи да ...
522
Днес пристигнах точно навреме, за да видя как влизаш.
Беше един обикновен, малко сив, малко замислен ден.
Както винаги, очите ти не се засмяха с очакваната топлина. Ти просто прекрачи прага и стоманените ти ириси се плъзнаха по мен като по хубава, но все пак без стойност картина. После потъна в собс ...
Беше един обикновен, малко сив, малко замислен ден.
Както винаги, очите ти не се засмяха с очакваната топлина. Ти просто прекрачи прага и стоманените ти ириси се плъзнаха по мен като по хубава, но все пак без стойност картина. После потъна в собс ...
636
2
Хей тук ли си, мое малко глупаче? С нелепата си усмивка и веселия си глас. Хей тук ли си, моя малка надежда, с догарящата си свещ? Хей тук ли си, моя несподелена любов? Със скърцащото ми като от детството скрин сърце, хей тук ли си? Тишината изпулсира, ти не си тук…
658
Далечните звезди проблясват или пък вълните се разбиват в скалистия бряг. Мътно-светлинния изгрев разпръсква бледи лъчи по небето. Някъде тъмната гора говори с вятъра. Времето е застинало и на малки стъклени парченца се отронва от мислите ми. Неясните часове между съня и реалността се сплитат в изве ...
496
Нищо ново под слънцето - само денят е винаги нов!
ДТ©
ДТ©
821
1
Човешкото лицемерие край няма - на селски дувар мяза, отвън парфюмиран - отвътре затиснат с овча тор.
587
Някои хора са на ракия, други на вино, трети на болкоуспокояващи, но най-опасни са тези, които са на свобода.
Винаги е по-добре, когато на човек му се налага да си извади поука, отколкото медицинско...
Най-трудно човек се превръща в личност, а най-лесно - в диктатор.
Фейс то фейс - когато с жена ти ...
Винаги е по-добре, когато на човек му се налага да си извади поука, отколкото медицинско...
Най-трудно човек се превръща в личност, а най-лесно - в диктатор.
Фейс то фейс - когато с жена ти ...
1281
7
Открай време Любовта е любима тема за: поети, художници, луди и прекупвачи на души...
Само придворният шут знае колко самотен е царя...
Учим се, докато можем да изпитваме болка...
Най-лесно е да обвиниш дъжда, задето си забравил чадъра си...
Най-заразният любовен щам, ...
Само придворният шут знае колко самотен е царя...
Учим се, докато можем да изпитваме болка...
Най-лесно е да обвиниш дъжда, задето си забравил чадъра си...
Най-заразният любовен щам, ...
1205
11
Истината може да има много страни, но винаги ще изглежда крива, от гледната точка на този ъгъл, който смята себе си за най-прав.
511
1
Пробудих се в онзи ужасен миг, когато съня се превърна в реалност.
Пробудих се, бледа, изплашена от гледката пред затворените ми очи.
Пробудих се, знаейки истината.
Пробудих се....
И пропаднах в нов сън. ...
Пробудих се, бледа, изплашена от гледката пред затворените ми очи.
Пробудих се, знаейки истината.
Пробудих се....
И пропаднах в нов сън. ...
610
2
Хората с ограничен ум, заключен до безгранична простотия - разбирам ги, но другите - защо?
542
Взирах се в очите й и се опитвах да разбера какво чувства. Очите й са точно като моите – пъстрозелени, не особено големи. Съзерцавах зениците й, разширени от слабата светлина. Исках да погледна в душата й и да разбера какво става. Тя също ме гледаше втренчено, мълчаливо и сякаш ме изучаваше по същия ...
556
2
...
Когато обереш лозата, обрана ли е тя?
Когато късаш плод, плодът ли късаш всъщност?
Обираме това, което смятаме за наше.
Крадем и присвояваме - не го берем, не го откъсваме. ...
Когато обереш лозата, обрана ли е тя?
Когато късаш плод, плодът ли късаш всъщност?
Обираме това, което смятаме за наше.
Крадем и присвояваме - не го берем, не го откъсваме. ...
571
1
681
Времето си отива. Стрелките се гонят, но не се достигат. Изостава едната, а другата бяга. Избледняват числата, времето се забавя. Стрелките започват да се настигат. Ала в мига преди да застанат на едно и също избледняло число, времето спира и надпреварата приключва. Времето не само отлита, времето с ...
574
Може би светът се е самоунищожил?
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са шумовете, какофонията, смехът?
Защо всичко глъхне, тъмно и неразбираемо като в сън?
Или това просто е ослепителното слънце? ...
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са шумовете, какофонията, смехът?
Защо всичко глъхне, тъмно и неразбираемо като в сън?
Или това просто е ослепителното слънце? ...
498
Разхождам се из улиците на вече заспиващия град. Наоколо няма хора, а само сенки. Луната ми прави път по който да вървя. И тръгвам по него. Вървя в тишина, за да достигна гласа, гласа на любовта. Не стигам до него, стигам само до звука от отминалата обич на две сърца. Все пак продължава да вървя, но ...
656
2
Животът и смъртта могат да имат едно и също лице. Човекът разпознава себе си и на двете места. С малко повече късмет...
524
3
Аз разбирам, да крадете от държавата и да давате на гладните, но вие крадете от гладните и не давате на държавата! - Робин Смут
487
Последният залез плисна като прасковени вълни по лицето ми.
Първият изгрев след дългата нощ, изпълена с грях(?) и хаос, покри лицето ми с воала на невинноста и аз отново се усмихнах.
Отново ме обзеха онези мисли. И пак - дали съм свободна, дали не сгреших, дали не прибързах?
От очите ми капнаха още ...
Първият изгрев след дългата нощ, изпълена с грях(?) и хаос, покри лицето ми с воала на невинноста и аз отново се усмихнах.
Отново ме обзеха онези мисли. И пак - дали съм свободна, дали не сгреших, дали не прибързах?
От очите ми капнаха още ...
463
Шумолят листа, някъде там под дърветата. Преминавайки през тях се опитвам да бъда тиха, но уви… Знам, чуваш стъпките ми и аз сама ги чувам. В късният залез все по-близо съм до теб, босонога пристъпвам, отгръщам страниците от листа, всяка с написания върху нея стих. И колкото повече вървя, те стават ...
607
Тази нощ се обърнах към залеза.
Тънки нишки надежда се сплитаха с дългите и все пак безкрайно безпомощни пръсти на времето.
Останах замислена...
Вгледах се по-ясно в болезненото злато на смъртта на слънцето.
Опитах се да те открия в безбройните късчета слово. ...
Тънки нишки надежда се сплитаха с дългите и все пак безкрайно безпомощни пръсти на времето.
Останах замислена...
Вгледах се по-ясно в болезненото злато на смъртта на слънцето.
Опитах се да те открия в безбройните късчета слово. ...
535
Мислех, че няма да видя светлината.
Не я видях.
Мислех, че няма да усетя смисъла.
Не го усетих.
Мислех, че няма да те видя. ...
Не я видях.
Мислех, че няма да усетя смисъла.
Не го усетих.
Мислех, че няма да те видя. ...
539
2
И когато някой ти каже, че думите не значат нищо, знай, че понякога те са по-силни от разстоянието, делящо устните, които ги изговарят...!
473
1
Морето и океана сближиха ни двама. С теб сме щастливи и няма измама! На този кораб опознах любовта. Но, пред очите ни няма земя! И те питам любов: -Докога?
Нима така ще свърши живота... Под звездите и синята луна. Забравени от всички! Корабът плава. Дали пък не е тръгнал към ада?...
Нима така ще свърши живота... Под звездите и синята луна. Забравени от всички! Корабът плава. Дали пък не е тръгнал към ада?...
485
Не си оставяйте вратички там, където има само стени...
Кошмарен казус за ловеца:
И вълкът сит, и тъщата цяла...
Сапьорски наблюдения насред минното поле:
ако черна котка ти мине път, остави я да продължи, нека видим докъде ще стигне. ...
Кошмарен казус за ловеца:
И вълкът сит, и тъщата цяла...
Сапьорски наблюдения насред минното поле:
ако черна котка ти мине път, остави я да продължи, нека видим докъде ще стигне. ...
1345
12
Да, защото жените се справяме с всяка една ситуация и колкото да сме наранени и колкото и да ни боли, стискаме зъби и продължаваме напред с високо вдигната глава. Усмихваме се, но никой всъщност не знае каква буря бушува вътре в нас, никой не знае как болката разкъсва душата ни, че сърцето стене. Че ...
432
Малкото неща, случили се в Онзи ден ме объркаха.
Слънчевата светлина беше така ослепителна.
Въздухът тежеше, пълен със спомени за бъдещето.
Онзи ден вулканът изригна и светът се стопи.
След това гласът. Зелените очи. ...
Слънчевата светлина беше така ослепителна.
Въздухът тежеше, пълен със спомени за бъдещето.
Онзи ден вулканът изригна и светът се стопи.
След това гласът. Зелените очи. ...
641
2
Човек, който непрекъснато се обяснява в любов към парите, постепенно обезценява душата си до трийсет сребърника...
Щеше да е прекрасно, ако при търсенето на Щастието съществуваше подходяща пътна маркировка. Така поне щяхме да знаем, дали сме близо до него, или се отдалечаваме...
И глухонемият може д ...
Щеше да е прекрасно, ако при търсенето на Щастието съществуваше подходяща пътна маркировка. Така поне щяхме да знаем, дали сме близо до него, или се отдалечаваме...
И глухонемият може д ...
1182
5
АСТРОНОМИЯ ЗА ЛУДИ
Знаеш ли, лятното нощно небе ми прилича на фин, тъмносин сатен, върху който някой със замах е разпилял няколко шепи златни зрънца и се надява, някакви си, измислени от него птици, да дойдат и да ги изкълват.
Въпросът е, кога ще му писне да чака и ще си събере чаршафа, заедно с цел ...
Знаеш ли, лятното нощно небе ми прилича на фин, тъмносин сатен, върху който някой със замах е разпилял няколко шепи златни зрънца и се надява, някакви си, измислени от него птици, да дойдат и да ги изкълват.
Въпросът е, кога ще му писне да чака и ще си събере чаршафа, заедно с цел ...
1076
11
Дъждът ме успокоява. Зная, че за много хора той предизвиква меланхолията, но мен ме успокоява.
Дъждът е това, което чувствам, начина, по който се чувствам мога да го определя с него.
Капките му са като моите мигове...
Един след друг постоянно и методично...
Нови и нови... ...
Дъждът е това, което чувствам, начина, по който се чувствам мога да го определя с него.
Капките му са като моите мигове...
Един след друг постоянно и методично...
Нови и нови... ...
738
2
1834
One is not like another, but you love them all!
DT©
DT©
2092
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
