2 852 резултата
"Те са по-силни от мен. Те са повече от мен.
Какво съм аз?
Един плъх.
Те ще ме унищожат с фалшивата си студена усмивка."
Тя погледна към лампата, сякаш очакваше светлината да проникне в нея и да разсее лошите мисли и спомени. Леден вятър повя през прозореца. Тя потрепера, може би от студа, може би и ...
Какво съм аз?
Един плъх.
Те ще ме унищожат с фалшивата си студена усмивка."
Тя погледна към лампата, сякаш очакваше светлината да проникне в нея и да разсее лошите мисли и спомени. Леден вятър повя през прозореца. Тя потрепера, може би от студа, може би и ...
642
ИЗ ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ЗАКЪСАЛИЯ ЧЕРНОМОРСКИ СТОПАДЖИЯ
- Ако вдигането на палец не помага, опитайте със сваляне на гащи.
- GPS-ът е враг на стопаджията. Ползвателите му знаят къде отиват, но не знаят откъде ще минат.
- Никога не казвайте на спрелия шофьор, че се връщате от Индия, където сте яздили слон. ...
- Ако вдигането на палец не помага, опитайте със сваляне на гащи.
- GPS-ът е враг на стопаджията. Ползвателите му знаят къде отиват, но не знаят откъде ще минат.
- Никога не казвайте на спрелия шофьор, че се връщате от Индия, където сте яздили слон. ...
758
1
За да се бориш – трябва много повече от сила. Нужна е воля. Воля, която да те накара да вярваш, че ти си нещо… че другите те мислят за нещо, независимо от това, че се чувстваш нищо.
За да замълчиш, когато ти се говори – трябва много повече от воля. Нужна ти е сила, която да те накара… да те убеди, ч ...
За да замълчиш, когато ти се говори – трябва много повече от воля. Нужна ти е сила, която да те накара… да те убеди, ч ...
866
Не рисувай днешния ден с цветовете на миналото. Не падай духом заради тленното. Не търси щастието сред звездите, когато не блестят. Не се дави в пресъхналия водопад на нечии сълзи. Не строй пирамида със счупено дъно. Не търси перла в окото на предател. Не гали слънцето в къдриците на славей. Не прог ...
691
2
Улавям най-пресните септемврийски слънчеви лъчи, оплитам дълъг и тесен камшик и шибам живота. Калиграфично пиша по гърба му: "Дий, мършо, дий". Слагам си от евтиния афтършейв, защото сега съм едно копеле, което е разказало играта на шибания живот, който с нищо вече не може да ме изненада. Два часа к ...
897
Слизаш и започваш да блестиш по най-подлия начин. И ще ми кажеш, че не си чувала за Слепеца (копелето - и то блести, но не го знае)!?! Той мирише на водка, а ти на "Императорско величество N1". Той чува и усеща. Ти чуваш ли... усещаш ли безброй многото остриета, галещи не толкова нежно кожата ти? Тр ...
1316
1
"Автомобилът напуснал пътното платно и се ударил челно в циментов стълб на мост, след което се запалил. До пристигането на огнеборците колата изгоряла напълно. След като пламъците били потушени, на предната лява седалка бил намерен обгорелия труп на водача."
"Винаги съм искал да бъда щастлив. Да съм ...
"Винаги съм искал да бъда щастлив. Да съм ...
830
3
Добро утро, живот! Видях я, чух ги... ангелските песнопения, но кълна се, не трепнах. По нищо не пролича, че търсех погледа ù... студен бях, кълна се. После нищо не виждах, нищо не чувах... изгарях. Кой пак драска по вратата!?! Гася свещите и лягам. Учи ме, живот... остават 9 часа и 43 минути... пак ...
898
1
Всичко, което започва на 5 май е успешно... пример - успехите на бат' Серго в борбата с кризата... със свинския грип, с морските пирати... с отвличанията на бизнесмени... с газовата "недостатъчност"...
Перото на твореца е призвано да изобличава недъзите на обществото, но той първо трябва да се вглед ...
Перото на твореца е призвано да изобличава недъзите на обществото, но той първо трябва да се вглед ...
586
Отворù прашния прозорец и изтрий сълзите. Усмихни се на дъгата. Ден е!
Погледни снимките в стария албум. Усмихни се на спомените. Ден е!
Отиди на нашата пейка в парка. Говорù си с вятъра, които играеше с косите ни. Ден е!
Седнù под дървото с издълбаните ни имена. Докосни го. Сетù се за целувките ни. ...
Погледни снимките в стария албум. Усмихни се на спомените. Ден е!
Отиди на нашата пейка в парка. Говорù си с вятъра, които играеше с косите ни. Ден е!
Седнù под дървото с издълбаните ни имена. Докосни го. Сетù се за целувките ни. ...
675
1. Съвпадението - това е смесването на границите между въображението и случайността.
2. Ако нещо те кара да крещиш - то значи, че те владее.
3. В мига, в който обърнем прекалено много внимание на болката, забравяме да се насладим на малките неща, които още имат своята безценна стойност и ни чакат да ...
2. Ако нещо те кара да крещиш - то значи, че те владее.
3. В мига, в който обърнем прекалено много внимание на болката, забравяме да се насладим на малките неща, които още имат своята безценна стойност и ни чакат да ...
1090
3
Беше объркана. Беше изгубена. Вървеше по пътека от изгорели листа, покрай гора от изсъхнали преструвки, под небе от буреносни илюзии. Просто търсеше себе си.
Валяха фалшиви снежинки, духаше лъжливият вятър. А тя просто вървеше по пътя. Път към себе си.
Миг след това се давеше в чуждите очаквания и к ...
Валяха фалшиви снежинки, духаше лъжливият вятър. А тя просто вървеше по пътя. Път към себе си.
Миг след това се давеше в чуждите очаквания и к ...
823
2
Аз съм сълзата в очите му, когато му казваш, че това е краят.
Аз съм прашинката в мислите ти, която замъглява реалността.
Аз съм затрупана под нелепиците ти.
Аз съм лъжата, която изричаш всеки ден.
Аз съм случващото се край теб. ...
Аз съм прашинката в мислите ти, която замъглява реалността.
Аз съм затрупана под нелепиците ти.
Аз съм лъжата, която изричаш всеки ден.
Аз съм случващото се край теб. ...
821
2
Обръщам се към небето с мисълта, че, където и да си, ще гледаш звездите.
Говоря си с вятъра с надеждата, че, където и да си, ще чуеш песента ми.
Усмихвам се на морето с молбата, че, където и да си, ще почувстваш моята ласка.
Слушам слънцето с утехата, че, където и да си, ще усетиш топлината на сърце ...
Говоря си с вятъра с надеждата, че, където и да си, ще чуеш песента ми.
Усмихвам се на морето с молбата, че, където и да си, ще почувстваш моята ласка.
Слушам слънцето с утехата, че, където и да си, ще усетиш топлината на сърце ...
940
Хайде де, мило! Лесно е. Просто отваряш хубаво уста, лапаш и после - както ти обяснявах. Нали пушиш? Все едно правиш кръгли димни облачета, в същото време обаче си движиш главата назад-напред, все едно се съгласяваш, а с езиче пишеш легнали осмички...
Е, ма, как така не разбра досега?!
Питай майка с ...
Е, ма, как така не разбра досега?!
Питай майка с ...
902
1
Тя идва от малко градче, търсейки късче надежда. Тя е наивна и вярва в доброто у хората. Но далеч от провинцията рядко се среща добро. А тя продължава да вярва.
Затова й разбиха сърцето. Затова й стъпкаха мечтите. А тя продължава да вярва.
С дете на ръце и малко надежда, тя брои дните до промяната. ...
Затова й разбиха сърцето. Затова й стъпкаха мечтите. А тя продължава да вярва.
С дете на ръце и малко надежда, тя брои дните до промяната. ...
808
1
Днес ми писна от всичко и всички. Стресът ме убива ясно и безкомпромисно. Трябва да се махна от всякъде и да отида никъде. Вече съм ходил там - в мислите си. Чувствата са неясни спомени от бъдещето. Чувствам, че крещя през стиснатите си устни. Чувам го ясно с нагризаните си от червеите уши. Късен сл ...
936
1
* * *
За да си винаги в центъра, трябва първо него да откриеш в себе си.
За да си винаги в центъра, трябва първо него да откриеш в себе си.
2815
15
Смъртта на поезията
В една топла августовска вечер небосводът беше обсипан от звезди. Като малки прашинки пърхот в косата на мис България 2009. Един поет седеше на пейката пред блока и съзерцаваше. Искаше му се да протегне ръце, препълнени с поезия и да измие вечерното небе с хед енд шолдъра на свое ...
В една топла августовска вечер небосводът беше обсипан от звезди. Като малки прашинки пърхот в косата на мис България 2009. Един поет седеше на пейката пред блока и съзерцаваше. Искаше му се да протегне ръце, препълнени с поезия и да измие вечерното небе с хед енд шолдъра на свое ...
1424
13
Как искам да забравя онзи миг,
когато зърнах те!
Искам да изтрия от съзнанието си твоя лик,
да забравя твоите очи,
и все едно от Бог изваяните ти ръце, ...
когато зърнах те!
Искам да изтрия от съзнанието си твоя лик,
да забравя твоите очи,
и все едно от Бог изваяните ти ръце, ...
1020
4
Животът е един и е такъв, какъвто сам си го направиш, живеейки, разбираш какво е добро и лошо, животът е един, а грешките в него - много. Трябва сам да се научиш да преодоляваш лошите моменти и трудностите по пътя си, защото те ти дават сили да продължиш напред, правят те по-силен.
Специално за Милс ...
Специално за Милс ...
1237
2
Тихо е. Призрачно светло. Светлината не иде от зората, макар да е ясно, че тя е приседнала вече на източния хълм и челото й хвърля отбясъци по западното бърдо. Липен е кръгло село. Намерило си е гнездо между няколко хълма и е клекнало да мъти, като кокошка в полог. Затова, докато се катери по Балчев ...
769
5
Живееш без желание да имаш.
Живееш ден за ден и мислиш си... Защо живея?
Защо съм аз на този свят?
Посрещаш всеки ден с досада и огромна пустота.
Пустота, която изпълва те докрая, пустота, която ти ограбва надежда всяка за промяна и неволно питаш се отново: Защо живея? ...
Живееш ден за ден и мислиш си... Защо живея?
Защо съм аз на този свят?
Посрещаш всеки ден с досада и огромна пустота.
Пустота, която изпълва те докрая, пустота, която ти ограбва надежда всяка за промяна и неволно питаш се отново: Защо живея? ...
893
Тъмно... Студено... Зловещо... Викам те... Крещя твоето име... Къде си ти?... Имам нужда от теб сега...
Тичам, моля се... Моля се да те видя, макар и за миг... Като че ли съм в лабиринт - лутам се безцелно и не мога да те открия... Къде си ти??
Няма те...
Тичам, моля се... Моля се да те видя, макар и за миг... Като че ли съм в лабиринт - лутам се безцелно и не мога да те открия... Къде си ти??
Няма те...
1087
7
На ръба вятърът вее косите ми, огън изгаря сърцето ми, а аз се колебая. Надвесвам се за миг, само да погледна. Какво ли им е долу на малките хора? Там, където парите и властта не важат? Дали живеят по-добре в свойта нищета? За момент се колебая дали да скоча и да бъда щастлив, но бързо се отдръпвам. ...
704
3
Вятърът се заиграваше с косите ù, снежинките бясно танцуваха около врата ù, босите ù стъпала стъпваха бавно по напуканата земя. Сякаш не ходеше, а се носеше. Плавно, гладко, досущ като самодивите от приказките. Но в нея нямаше нищо приказно. Бяла дантелена рокля, стигаща до глезените ù, се влачеше п ...
781
4
Защото ще хванеш ръката ми, когато падам.
Защото ще ме разбереш, когато другите не могат.
Защото ще помълчиш с мен, когато ми е тежко.
Защото ще ме поправиш, когато греша.
Защото ще ми помогнеш, дори когато ти е трудно. ...
Защото ще ме разбереш, когато другите не могат.
Защото ще помълчиш с мен, когато ми е тежко.
Защото ще ме поправиш, когато греша.
Защото ще ми помогнеш, дори когато ти е трудно. ...
1104
3
Въпросите свършиха, той си тръгна, изгуби се кръгът, поспря дори дъждът. И ето, че отново е обикновено, бездушно и безсмислено. Той се усмихна - това бе една от онези усмивки, които напомняха на слънчеви лъчи, намерили процеп в иначе мрачно черните облаци.
1068
Гледаш ме с пренебрежение в очите, с отвращение. Този пламък, който гори... нима е омраза?
Кълнеш ме, заричаш се, заплашваш. Звукът от шамарите отеква в празната стая. Виковете се удрят в мен като камшици. Свивам се в ъгъла на кълбо. Нямам сили да заплача.
Мразиш в мен нещата, които ненавиждаш в себ ...
Кълнеш ме, заричаш се, заплашваш. Звукът от шамарите отеква в празната стая. Виковете се удрят в мен като камшици. Свивам се в ъгъла на кълбо. Нямам сили да заплача.
Мразиш в мен нещата, които ненавиждаш в себ ...
876
4
Вятър развя косите ти и заплете в тях цвете. Ръката ти докосна моята и слънцето дари ни с прелестна усмивка. Отвърна му с песен и синигерът замлъкна, запленен от нежния ти глас. Как хубаво и лесно е да сме един до друг. Думи не ни трябват! Те и без това са слаби, не могат да опишат радостта. Нека ти ...
813
2
Дай ми причина да остана и миналото мрачно да загърбя.
Дай ми причина да те защитя и враговете твой да разгромя.
Дай ми причина да разкрия пред теб сърцето наранено.
Дай ми причина с теб да споделя мислите сломени.
Дай ми причина да се променя. Да избърша сълзите и да те обикна. ...
Дай ми причина да те защитя и враговете твой да разгромя.
Дай ми причина да разкрия пред теб сърцето наранено.
Дай ми причина с теб да споделя мислите сломени.
Дай ми причина да се променя. Да избърша сълзите и да те обикна. ...
763
3
Знаеш за всяка моя реакция - всяка усмивка, всяка сълза. Знаеш какви мисли се лутат в главата ми. Знаеш къде съм, с кого съм, каква съм.
Знаеш, сякаш те има. Знаеш, сякаш си тук.
Знаеш, сякаш обичаш. Знаеш, а всъщност не си.
Предвидима ли съм? Опасна ли съм? Ранима ли съм?
Мълчиш, а тишината говори. ...
Знаеш, сякаш те има. Знаеш, сякаш си тук.
Знаеш, сякаш обичаш. Знаеш, а всъщност не си.
Предвидима ли съм? Опасна ли съм? Ранима ли съм?
Мълчиш, а тишината говори. ...
891
6
Той беше моята малка мръсна тайна. Криех го в прашен кашон на тавана. Тайно, когато те нямаше, му се наслаждавах. Носех вкуса му по устните си с дни, но ти не го усети. Носех аромата му по себе си със седмици, но ти така и не усети. Обичах го цял живот, докато те нямаше, но ти никога не разбра. Защо ...
991
4
Вечер, когато си лягаше, точно преди да заспи, унесена в прегръдките на съня, тя го чуваше.
Той достигаше до нея през отворения прозорец – дали с уморена прозявка, или с някоя кихавица, а понякога дори си мънкаше нещо под нос. И тя му пожелаваше лека нощ, тихо го прошепваше полузаспала, без дори да ...
Той достигаше до нея през отворения прозорец – дали с уморена прозявка, или с някоя кихавица, а понякога дори си мънкаше нещо под нос. И тя му пожелаваше лека нощ, тихо го прошепваше полузаспала, без дори да ...
863
7
Роклята си от илюзии съшита късам аз на хиляди парчета.
Косите и мислите свои разплитам и давам на вятъра.
Обувките си с цвят на задръжки захвърлям.
И ето ме само по мечти на брега да морето, чакам дъждът да завали и да измие лицемерния грим от фалшивото ми лице.
За да бъда пак каквато бях. ...
Косите и мислите свои разплитам и давам на вятъра.
Обувките си с цвят на задръжки захвърлям.
И ето ме само по мечти на брега да морето, чакам дъждът да завали и да измие лицемерния грим от фалшивото ми лице.
За да бъда пак каквато бях. ...
677
1
Всичко в него ми напомня за теб - усмивката му, чертите му. Начинът, по който се движи, говори. С всеки следващ се доближавам все повече и повече до теб. Но те са различни. Те не са ти. Липсва им блясъка в очите ти, любовта в гласа ти, нежността на душата ти.
Никога не съм вярвала в перфектните хора ...
Никога не съм вярвала в перфектните хора ...
786
3
Дни наред заспивах с изгаряща болка тук, вляво, и с очи, отдавна пресъхнали, гледах луната. Питах се кога ще свърши? Кога огънят ще угасне? И не разбирах, че ще тлееш вечно в сърцето ми. Като змия, която, изяждайки се, расте. И във величието й се крие нейното падение. Колко банално! И колко до болка ...
715
2
Вечер, когато всички заспят, тихо пускам спомените си да влязат през прозореца. Позволявам им да ме обладаят, а после, също толкова тихо, лея горчиви сълзи. И на сутринта по улицата има локви.
Все си казвам, че е за последно - стига дъждове! И всяка нощ ми е последна.
Да, знам, че спомените трябва д ...
Все си казвам, че е за последно - стига дъждове! И всяка нощ ми е последна.
Да, знам, че спомените трябва д ...
749
5
Беше слънчев, пролетен ден. Прибирах се от разходка, забравяйки тъжната и студена зима. Седях сама в автобуса, слушайки музика. Не очаквах, че ще запомня този ден до края на дните си. Докато не чух неговия глас. Неговия глас, който някак странно ме смущаваше.
Изминаха пет, десет минути, а гласът му ...
Изминаха пет, десет минути, а гласът му ...
1099
1
Залез
Надвиснали са тъмни дъждовни облаци, които те карат да потрепериш от нереална студенина. А някъде там, далече в края на хоризонта се вижда обагрено в червено-жълто, пламтящото небе. Слънцето с последните си сили се опитва да те стопли преди да се предаде и нощта да превземе небесата и да посип ...
Надвиснали са тъмни дъждовни облаци, които те карат да потрепериш от нереална студенина. А някъде там, далече в края на хоризонта се вижда обагрено в червено-жълто, пламтящото небе. Слънцето с последните си сили се опитва да те стопли преди да се предаде и нощта да превземе небесата и да посип ...
708
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
