6 385 резултата
Когато бях в пети клас, в училище подготвихме пиеса по приказката "Снежанка и седемте джуджета". Избраха ме за ролята на царицата. Каква "царица" съм била се вижда от снимката, която татко ми направи с дрехите от ролята. Тоалетът ми беше от две части: пола и блуза. За полата майка използва пердето о ...
  393 
Л у д н и ц а
Действащи лица: Доктор /психиатър/
Сестра
Полицай
Пациент ...
  1227 
В самотните духовни занимания има много онанизъм, в последователността и продължението на мисленето своеобразен мазохизъм и единствено рутината и естествената характерност продължават процеса на духовно „смилане”...
Двадесет години осмисляне на демократичност и преход по български, можем да напишем ...
  747 
Чувам ти мислите. Лека симфония в тишината на топъл ден. Виждам душата ти...
Хаос от желания, куршуми пронизват мечтите и мен.
И бих ти дала всичко...
Дори в последните мигове от живота ми да не гледам красиви ленти със затворени очи.
Не става дума само за любов, става дума и за страх, и за болка, и ...
  601 
Тръгна си, оставяйки всички врати отворени... Врати, водещи към стаята на Сърце и Душа. Толкова лесно през всички тях ти премина и ограби, тъй като досега не се бе налагало да ги слагам аз под ключ. Не ги опазих от теб.
Духа сега вятърът на тъгата и на самотата. Течение навсякъде. Тъй силно вятърът ...
  800 
Вървях замислена и разсеяна. Както при всеки човек, мислите ми се въртяха все около ежедневните проблеми и неприятности, с които се налагаше да се справя. Потънала в тези мисли, почти не усетих как кракът ми премаза малкото крехко и беззащитно същество. Подметката ми усети препятствие, мускулът ми с ...
  734 
Лутанки, търсенки, експерименти със себе си и какво ли още не представлява животът, компресиран в няколко думи. Колко светила от различни сфери на живота са разсъждавали върху това и колко песни са изпети в опит да се достигне емоционално извисяване.
Религия, политика, икономика и психология обясняв ...
  583 
Живял някога един Цар. В неговото царство на почит били Лъжата, Лицемерието, Неблагодарността и Недоверието. Царят страдал от безброй комплекси, но никога не си признавал. Най-много от всичко обичал да се чувства нещастен. Това било негово обичайно състояние, от което никога не излизал. Този Цар не ...
  1616 
Любовта идва ли с времето? Пита се Алиса... отпива от чашата си чай и все повече и повече осъзнава колко лошо се е припознала. Ами така е, като желанието да срещне лудия си Шапкар остави разума и в златна музикална кутийка. Която в последствие се отвори и зазвуча мелодията на страха, угризенията и н ...
  538 
Беше зимен неделен ден - 26 декември 2010 година. Още от сутринта знаех, че животът на баща ми беше към своя край и че светлинката живина в него бавно угасваше. Дойде момент, в който това се случи и тате се предаде и издъхна. Тогава целият ми живот се срина. Започнах да плача и да викам:
- Защо тате ...
  710 
Минало, настояще и бъдеще ще се сливат в едно винаги, когато затворя очи и красивите черти на твоето лице усмихнато озаряват мислите ми. Протягам ръце, в опит да докосна топлите и нежни твои длани, за да те почувствам отново жива и това, че си тук с мен. Миг... толкова несъизмеримо малък и същевреме ...
  890 
Плажен сън
Сънувах, че сънувам приказен град. Старинната архитектура издаваше величието му. На тоя град му е вървяло по вода. И как няма да е така – направо река го пресичаше. Картината ухае на пролетен полъх след спокоен следобеден дъжд и мирише на мъртвило след стихия, а визуално: наоколо всичко в ...
  818 
Колко пъти ти се е случвало да кажеш: ''Добре съм'', когато усещаш, че едва се държиш на краката си. Усмихваш се, а таиш надежда в себе си някой, някак да види зад това лъчезарно лице онази мъка, побрала се в теб. Смееш се, а някъде в дълбините на душата ти всяко чувство плаче с горчиви сълзи. Смята ...
  945 
И М Е Т О М У
Стоя до монахинята. В манастир от 11 век. Бледа и изпита, бледа и изпита - тя ни разказва историята му. Два пъти опожаряван и до днес нереставриран. Голи каменни стени и една икона само. Купол с прекрасен стил… сам го е строил. Монах един е бил. И пак повтаря името на манастира. Говори ...
  1201  12 
Тук съм. Стоя и се вглеждам в огледалото. Дали животът направи чертите ми такива? И той ли извая жената, която отсреща се гледа? Знам само едно. Не съм същата! Далеч не съм онази, която бях.
Трудностите реконструираха малкото момиченце, което живееше в мен. С времето болката сякаш инсталираше версии ...
  1295 
Черно-белият ден
Равна, бяла земя -
накъдето погледна.
И ти - като нея бял.
И като нея леден. ...
  973 
ТЯ е тъжна и самотна. Вятърът открадва от очите ù една синя сълза и я отнася със себе си. Пуска я в ожаднялото море и то я скрива в сърцето си.
ТЯ гледа водата и решава да сподели мислите си с нея:
„ След години бродене в света на любовта открих истината за нея. Срещнах се очи в очи с тази приказна ...
  688 
Кой си ти? Кой съм аз? Две човешки същества. Но дали? Как може да си сигурен? Никак. Познаваме се. Всеки ден си говорим. Може би имаме подобни мисли. Може би дори подобни чувства. Но дали реално аз съм човек, дали си ти? Кой определя? Кой казва какви сме, кой ни слага етикета? И защо? Трябва ли да б ...
  581 
С кафявите си очи я гледаше така изпитателно, така озадачено, така влюбено, сякаш тя беше водовъртеж и той в нея се губеше.
Тя е толкова красива, грациозна като рядък вид птица, с движения сякаш летеше, а не стъпваше по земята, промъкваше се из тълпата, сякаш търсеше нещо, някого.
А той продължаваше ...
  640 
Тези са българи
Към тази история ме върна една малка пластмасова карта за отстъпка във верига от травъл хотели, свряна най-долу в жабката на колата. Почиствах и изхвърлях разни непотребни касови бележки и стари квитанции. Поколебах се дали да я изхвърля, или да я запазя. Все пак я изхвърлих. За мен ...
  644  16 
Изпълнение на пан флейта…
Докосване до върхове върху крилете на птица,
сякаш вникване в същността на Божия промисъл.
Наслаждавам се…
Чувствам най-крехкото и най-ранимото – ...
  2868  13 
Не обръщаше внимание на студа, щипещ лицето му в тази мразовита сутрин.
Май не усещаше нищо друго, освен вълнение, сърцето му отброяваше крачките му по замръзналата и корава земя.
Утринта беше магическа, въздухът имаше вкус на щастие, по лицето му се появи лека усмивка, той крачеше и беше вперил пог ...
  590 
Дом, какво е дом? Хиляди художествени интерпретации и хиляди животи на това понятие. Дали да го наречем битово, или пък географско, или пък философско понятие. Кой знае още в колко графи бихме го тълкували.
За мен домът е там, където обичаш и си обичан, където си истински, където е истинско. Домът е ...
  582 
Китарата. Тя бе моята сила и моята слабост. Моята радост и моето нещастие. Моята храна и вода. Бе всичко за мен. А сега? Единственото останало от нея бе купчина натрошено дърво и накъсани струни. Купчина безполезна дървесина. Парченца, допълващи се едно друго, подобно пъзел, но никога повече нямаше ...
  655 
В Т. сме. Живеем в къща с още три семейства- квартиранти. Така беше навсякъде, и у нас в Ш. настаниха три семейства принудително. Нямаше достатъчно жилища.
Междувременно дядо ми почина и маминка остана сама. През ваканциите се връщахме в родния град, а нямаше достатъчно място за нас, собствениците. ...
  579 
Синя зора изгря над света и заля утринта.
Хиляди пръски сини светлини
над реки, гори и планини.
Каква красота и какъв страх,
довеян от вятъра прах; глух смях. ...
  1181 
Прегърни ме, нека с тази прегръдка да усетя любовта ти, дори и последна да е тя. За миг очите си затварям... искам времето да спре и вечно да остана в твоите ръце. Усещам нежния аромат на парфюма ти. Сега в главата ми се превъртат мигове - тези, обикновените, но те за мен са останали незабравими. Не ...
  778 
Защото животът е за силните...
Някога чувствал ли си се слаб? Така, сякаш не можеш, но знаеш, че трябва да продължиш, независимо какво се случва...?
Трудно ми е да започна. Всякакви мисли нахлуват в съзнанието ми, но като че ли всичките до една се свеждат до един-единствен човек...
Някога обичал ли ...
  756 
Силната жена е тази, която става и излиза навън с най-широката си усмивка, макар да е ридаела цяла нощ в постелите си. Силната жена се е научила да се смее, дори когато сърцето ú се къса от болка. Силната жена не позволява гласът ú да се разтрепери, дори когато душата ú плаче с най-горчивите сълзи. ...
  3288 
Да вярваш на това, на което вярват всички, е толкова лесно, толкова просто. Да повярваш на някой, който има репутация, която го е издигнала в очите на хората, като честен, прям и достоен човек. Това е лесно, нали? Бихте ли могли да пробвате да повярвате на човек, който ви е излъгал, може би, не ведн ...
  840 
Някога чувствал ли си се слаб? Така, сякаш не можеш, но знаеш, че трябва да продължиш, независимо какво се случва...?
Трудно ми е да започна. Всякакви мисли нахлуват в съзнанието ми, но като че ли всичките до една се свеждат до един-единствен човек...
Някога обичал ли си? Имало ли е човек, за който ...
  659 
Изповедта на един емигрант
Син на емигранти, и аз станах емигрант в напреднала възраст. Вече 13 години живея като такъв. Градът е един от най-красивите в света, а страната една от най-социалните. Не мога да се оплача. Макар и да липсва финеса на Европа, комфорта на Северна Америка го компенсира. Дър ...
  853 
Когато те видя, опитвам да се скрия. Дойдеш ли при мен, гоня те... Засека ли погледа ти, не искам да мигам. Докосваш ме, не те пускам. Мислех, че те познавам, грешах. Не те искам до мен, но и така жадувам за теб в нощта. Недей се вмъква отново в живота ми, досега те гоних от сънищата си. Толкова объ ...
  683 
Не, той не я обичаше, той просто имаше нужда да бъде обичан.
Всеки път идваше при нея, пристъпвайки недоловимо в мрака, чувствайки се изгубен и самотен. Тя беше единствената, която все още беше до него и го даряваше с любовта си, но той беше като смъртта. Изтръгваше последните ù капки живот, но вина ...
  1013 
Всички сме чували израза: "Юнак без рана не може'' . Особено често в детството ни, когато, ожулвайки коленете или ръцете си и удареното място прокърви и заболи, родителите ни са ни утешавали с тези думи. Когато сме малки, можем да заплачем за всяко нещо, без това да е израз на някаква слабост. Можем ...
  2481 
Много мислих какво да напиша, как да го напиша, но мислите просто не напускаха съзнанието ми. Спомените минаваха като кино лента, а аз ги „гледах“ с радостна усмивка на лицето и от очите ми неволно се търкулваше сълза. Сълзата на щастието, онова, което Дядо Коледа ми донесе миналата година, и то е н ...
  558 
Всъщност, въобще не съм сигурна, че пиша на правилното място, в правилния сайт, но понеже от всички български сайтове, които съм разглеждала досега, този тук ми се струва достатъчно сериозен за нещата, които иначе ми е трудно да споделям, реших да се пробвам и аз, с риск администраторите да ме изхвъ ...
  819 
***
- Ти беше до мен, когато имах нужда от подкрепа.
Спираше сълзите ми и ме разсмиваше в най-тежките за мен моменти.Ти беше първата, която ме нарече свой приятел. Първата, която погледна отвъд тези руси коси, отвъд тези тези сини очи…
.
- Аз бях първата, която погледна отвъд тези руси коси, отвъд т ...
  491 
Понякога не знаеш как да затвориш страницата, без от време на време да се върнеш назад, за да я прочетеш отново. Понякога не знаеш как да продължиш напред, без в моменти на слабост да погледнеш какво става зад теб. Понякога знаеш, че не трябва да се влюбваш в някого, защото ще те нарани и въпреки то ...
  1699 
Северно сияние
Погледнах назад... (но кой е там отпред?)
Застанах сред тъмнината... (и нощта разкъсах с нокти!)
Дъждовните капки се превръщат в лепкава кръв... (стичат се по лицето ми...)
Ако няма място за мен, кажи ми, къде да се върна? ...
  1614 
Предложения
: ??:??