6 387 резултата
Понякога не знаеш как да затвориш страницата, без от време на време да се върнеш назад, за да я прочетеш отново. Понякога не знаеш как да продължиш напред, без в моменти на слабост да погледнеш какво става зад теб. Понякога знаеш, че не трябва да се влюбваш в някого, защото ще те нарани и въпреки то ...
1699
1
4
Северно сияние
Погледнах назад... (но кой е там отпред?)
Застанах сред тъмнината... (и нощта разкъсах с нокти!)
Дъждовните капки се превръщат в лепкава кръв... (стичат се по лицето ми...)
Ако няма място за мен, кажи ми, къде да се върна? ...
Погледнах назад... (но кой е там отпред?)
Застанах сред тъмнината... (и нощта разкъсах с нокти!)
Дъждовните капки се превръщат в лепкава кръв... (стичат се по лицето ми...)
Ако няма място за мен, кажи ми, къде да се върна? ...
1618
- О, Ийори! - каза Пух.
- О, Пух! - каза Ийори.
Помълчаха малко.
- Извинявай, Ийори... - каза Пух.
Ийори въздъхна. ...
- О, Пух! - каза Ийори.
Помълчаха малко.
- Извинявай, Ийори... - каза Пух.
Ийори въздъхна. ...
684
2
ВИДЯХ Я...
Видях я. Дрипава, уморена, бавно влачи краката си, от време на време спира да си почине. Присяда в края на пейката в парка, отрупана с омърлушен завчерашен сняг.
Замислена е. Леден вятър брулва провисналите ú бузи, тя присвива примирено очи и тишината се изпълва с дълбоката ú въздишка. До ...
Видях я. Дрипава, уморена, бавно влачи краката си, от време на време спира да си почине. Присяда в края на пейката в парка, отрупана с омърлушен завчерашен сняг.
Замислена е. Леден вятър брулва провисналите ú бузи, тя присвива примирено очи и тишината се изпълва с дълбоката ú въздишка. До ...
595
Да имаш някого напълно... това означава, че трябва да се примириш, че ще го имаш още по-кратко, отколкото си очаквал, отколкото ти се е искало. В любовта е същото като с всяко друго опиянение. Колкото по-бавно пиеш от чашата с уиски, толкова повече време се наслаждаваш на вкуса, толкова по-нежно те ...
679
4
И сякаш не виждаме сълзите в очите...
И сякаш живота е само слънце, мечти и усмивки...
Ние ли сме с маски пред живота или той крие същността си...
Какво е любовта, щом не ти поднася щастие?
Любов... тежък случай от различия на настроения... ...
И сякаш живота е само слънце, мечти и усмивки...
Ние ли сме с маски пред живота или той крие същността си...
Какво е любовта, щом не ти поднася щастие?
Любов... тежък случай от различия на настроения... ...
836
Не вярвах, че някой ден ще мога да обичам така. Толкова силно и изпепеляващо. Не вярвах и че ще имам такава нужда от теб. Толкова копнея за топлината ти. Не вярвах и че би могъл да ми липсваш по този начин. Толкова много, че чак да боли. Че чак да се чувствам никоя без теб. Че сякаш една част от мен ...
3890
1
4
Коледа е. Искам да напиша писмо тази година, но вече съм голяма и не вярвам в Белобрадия старец. Затова искам да напиша това писмо до теб. А ти, ако искаш, го прочети.
Знаеш ли колко е красиво навън? Белият сняг покрива всичко: дупките, мръсотията - и оставя в мен само едно усещане за спокойствие, с ...
Знаеш ли колко е красиво навън? Белият сняг покрива всичко: дупките, мръсотията - и оставя в мен само едно усещане за спокойствие, с ...
2608
6
Здравей, изпращам ти спомените си. Най-после взех решение. Натоварих ги на два вагона. Да, спални.
Да, от онези, очуканите, които БДЖ заключва против гратисчии отвън с вериги и катинари. Нищо че прозорците не се затварят добре и духа. А като се размирише на урина, никой няма да познае от тоалетните ...
Да, от онези, очуканите, които БДЖ заключва против гратисчии отвън с вериги и катинари. Нищо че прозорците не се затварят добре и духа. А като се размирише на урина, никой няма да познае от тоалетните ...
453
Обикновено през тези празници очакването да се случи нещо важно за всички, добива конкретни очертания. И разбира се, сънищата не са по-различни от очакванията: Децата очакват шейната с подаръците на Дядо Коледа, бездомниците очакват къщичка с градина, влюбените очакват писмо или телефонно обаждане, ...
791
10
Зима. Сипе се обилен, хубав сняг и засипва пътеката към старата круша в дъното на двора. Снегът бързо закрива всичко черно – побелява навсякъде...
Аз гледам през прозореца. Вече се свечерява, но снегът дава допълнителна светлина и вечерта идва по-късно от друг път.
Излизам на двора. Пътеката е накло ...
Аз гледам през прозореца. Вече се свечерява, но снегът дава допълнителна светлина и вечерта идва по-късно от друг път.
Излизам на двора. Пътеката е накло ...
701
4
Усмихваш се, а щастлив ли си?
Плачеш, а струва ли си?
Чакаш, но се питаш заслужава ли си?
Всеки те подминава и си мислиш,
че не те забелязват. ...
Плачеш, а струва ли си?
Чакаш, но се питаш заслужава ли си?
Всеки те подминава и си мислиш,
че не те забелязват. ...
575
Аз не помня войната. Баща ми е бил на фронта през есента на 1944 г. По време на
Втората световна война, която е отечествена за СССР, са създадени прекрасни песни за нея, за трудностите на фронтовото ежедневие. И в България стават популярни много от тях. Майка ми ме е приспивала, пеейки ми една от тя ...
Втората световна война, която е отечествена за СССР, са създадени прекрасни песни за нея, за трудностите на фронтовото ежедневие. И в България стават популярни много от тях. Майка ми ме е приспивала, пеейки ми една от тя ...
494
Две думи - чужди... Не изричани нивга с душа...
Огън и жупел бих изтърпял да мога
да кажа тез думи...
Застанал пред тях възмъжал.
И защо съм тъй грозно студен? ...
Огън и жупел бих изтърпял да мога
да кажа тез думи...
Застанал пред тях възмъжал.
И защо съм тъй грозно студен? ...
516
Преди време някой до мен ми каза:
- Човек сам и за тоалетната не става.
Сега, прехвърляйки миговете, прекарани с него, си казвам, че е по-добре да прекарам живота си в тоалетната сама, отколкото някой да реве от нея с пълно гърло, че тоалетната хартия е свършила.
Той винаги се е дивил на решението м ...
- Човек сам и за тоалетната не става.
Сега, прехвърляйки миговете, прекарани с него, си казвам, че е по-добре да прекарам живота си в тоалетната сама, отколкото някой да реве от нея с пълно гърло, че тоалетната хартия е свършила.
Той винаги се е дивил на решението м ...
1101
1
7
Де да можех със един замах
света около нас да променя,
за да виждам усмивка само на лицето ти
и как очите ти греят от щастие!
Как искам щастлив да бъдеш всеки миг, ...
света около нас да променя,
за да виждам усмивка само на лицето ти
и как очите ти греят от щастие!
Как искам щастлив да бъдеш всеки миг, ...
826
Спомням си мое стихотворение от детството
Бъдни вечер
Бъдни вечер, в одаята
покрай топлата камина
ще посрещнем ний зората, ...
Бъдни вечер
Бъдни вечер, в одаята
покрай топлата камина
ще посрещнем ний зората, ...
706
3
Ако имах девет сърца, щях да те обичам с всяко едно от тях. Щеше да си запълнил всичките им дупки, причинени от хората, в които се влюбваха в миналото. Щеше да си залепил всяко парченце, разпиляно от вятъра.
Ако имах девет сърца, бих ги посветила единствено на теб, защото ти знаеш как да ги обичаш. ...
Ако имах девет сърца, бих ги посветила единствено на теб, защото ти знаеш как да ги обичаш. ...
2191
Всички същите
Нищо ново под слънцето, все същите стари, вехти гледки, все същите изветрели и еднакви дни… всичко е толкова тривиално… отдавна и аз не съм бил различен, не и по начин , който да има значение и да се откроява.
Хващам една стара пътека, водеща ме… към нейния край или разклонение, водеща ...
Нищо ново под слънцето, все същите стари, вехти гледки, все същите изветрели и еднакви дни… всичко е толкова тривиално… отдавна и аз не съм бил различен, не и по начин , който да има значение и да се откроява.
Хващам една стара пътека, водеща ме… към нейния край или разклонение, водеща ...
742
2
Дневникът
Разказвам тази история на себе си. Искам да я изслушам отново, все едно не съм я преживяла, а после да я оставя да пожълтее в страниците на тетрадката. Няма да я съдя строго. Няма да я идеализирам. Опитвам се да не я драматизирам. Най-трудно е да разкажеш нещо на себе си.
Аз съм човек. Аз ...
Разказвам тази история на себе си. Искам да я изслушам отново, все едно не съм я преживяла, а после да я оставя да пожълтее в страниците на тетрадката. Няма да я съдя строго. Няма да я идеализирам. Опитвам се да не я драматизирам. Най-трудно е да разкажеш нещо на себе си.
Аз съм човек. Аз ...
1527
2
26
Дядо ми беше инвалид от Първата световна война. В една битка на фронта бил ранен от парче снаряд в главата. Понеже си загубил каската, раняването било тежко.
На фронта не могли да му помогнат. Но по щастлива случайност с него служел шуреят му. И той попитал лекаря какво да каже на сестра си - че са ...
На фронта не могли да му помогнат. Но по щастлива случайност с него служел шуреят му. И той попитал лекаря какво да каже на сестра си - че са ...
385
Част: 2 Димът на големия град опушва съзнанието ми, а неспирният шум разкъсва
мислите ми. Има нещо нередно, нещо объркано в основата си, заради което всичко е
изградено някак накриво, грешно... Не бива да се чувстваме толкова изгубени и
малки. Не бива да е така, както е... Иска ми се да избягам и ся ...
мислите ми. Има нещо нередно, нещо объркано в основата си, заради което всичко е
изградено някак накриво, грешно... Не бива да се чувстваме толкова изгубени и
малки. Не бива да е така, както е... Иска ми се да избягам и ся ...
369
1
Очите сини-зелени не зная.
Косите черни, къдрави безкрайни.
Носът малък, езикът цапнат, гласът звучен.
Лице жизнерадостно, неспирно, игриво.
Усмивка бърза, стряскаща, инстинктивна. ...
Косите черни, къдрави безкрайни.
Носът малък, езикът цапнат, гласът звучен.
Лице жизнерадостно, неспирно, игриво.
Усмивка бърза, стряскаща, инстинктивна. ...
766
4
Част първа
Написа ми дълга любовна балада, в която се пееше за всички безкрайни години на любов и на раздяла с тебе... Как бяхме малки, сприхави и страхливи, но колко се искахме. После пораснахме, страдахме от други, но не спряхме да се виним един-друг и как пак се срещнахме, като по чудо. Ти пееше, ...
Написа ми дълга любовна балада, в която се пееше за всички безкрайни години на любов и на раздяла с тебе... Как бяхме малки, сприхави и страхливи, но колко се искахме. После пораснахме, страдахме от други, но не спряхме да се виним един-друг и как пак се срещнахме, като по чудо. Ти пееше, ...
441
2
След като храносмели обяда си, боата Сиси тръгна на разходка. Беше в добро настроение, подсъскваше си весело, а птички и пчелички пригласяха и внасяха липсващата мелодия. Изтегна се на един камък и замря - това беше живот, мамка му! Добре, че успя да избяга от цирка. В гората нямаше кой да ù каже ко ...
601
Застанах до прозореца, погледнах към небето, към луната, към звездите. Погледнах бавно догарящата ми цигара и наполовина празната чаша с вино и в този момент осъзнах, че точно тук на този прозорец беше началото, а сега и края на всичко. Всичко започна на този същия прозорец и всичко отново ще завърш ...
542
- Колко си хубава днес, колко си невероятна, колко си привлекателна, колко си... - направи престорена пауза заекът Желю.
"Този направо ще ме убие"- насмешливо си помисли синигерицата Сашка. "Кой го излъга, че е горският плейбой..." А на глас изпя:
- Благодаря ти, Желю - много си мил!
- За нищо - каз ...
"Този направо ще ме убие"- насмешливо си помисли синигерицата Сашка. "Кой го излъга, че е горският плейбой..." А на глас изпя:
- Благодаря ти, Желю - много си мил!
- За нищо - каз ...
634
3
Много зависи от това на какво е свикнал организмът ви. Ако е свикнал да поема мазнини, ще плюскате, докато надебелеете неимоверно. Или не.
Аз много лошо не съм се научил на търпение, все още. Организмът ми като че ли имаше нужда от някакво ново усещане. Не гъби, не трева, не кур в гъза ми, макар че ...
Аз много лошо не съм се научил на търпение, все още. Организмът ми като че ли имаше нужда от някакво ново усещане. Не гъби, не трева, не кур в гъза ми, макар че ...
565
1
Само следи след това, което беше. Златни песъчинки, посипващи пътя, по който съм вървяла, все така трънлив и неравен. Разпилени спомени от зимния вятър. Лъкатушещи рани в душата ми и една черна замъглена сянка на същността ми. Бледолилави миражи, ограждащи света ми. Същият този свят, който видях как ...
610
1
В клетката на моето страдание
.
Омразата в сърцето ми впива
своите остри като бръснач зъби
и отровата ѝ във вените ми се влива. ...
.
Омразата в сърцето ми впива
своите остри като бръснач зъби
и отровата ѝ във вените ми се влива. ...
524
4
уморени са
ветровете ми
уморено ги спуска нощта
върху клоните
върху цветето ...
ветровете ми
уморено ги спуска нощта
върху клоните
върху цветето ...
491
2
През живота ми минаха много хора и още толкова умножени по две ще преминат и занапред. Колко още лицемери ще видя, колко безсърдечни и фалшиви същества, но и някъде там сред тълпата ще видя и такива, за които си заслужава да се обърна. Животът ми винаги ми е изпращал от най-трудните задачи за решава ...
1053
1
4
Като чиния сме. Която лети към стената и след миг ще се пръсне на късчета. Отиваш на летището да посрещнеш дъщеря си. Аз пък имам среща с мъжа ми, на която обсъждаме как няма да отидем на делото. Онова, дето щеше да сложи край на брака ни. И ти си щастлив. И се смееш глупаво, не разбирайки, че за ме ...
468
2
Деветият месец от календарната година - според тълковния речник.
Септември е началото на учебната година. Още с обръщането на страницата от календара и вече са се изтърколили 15 дни, и идва първият учебен ден за всички малчугани и вече не толкова малчугани. Който е чел книгите от списъка със задължи ...
Септември е началото на учебната година. Още с обръщането на страницата от календара и вече са се изтърколили 15 дни, и идва първият учебен ден за всички малчугани и вече не толкова малчугани. Който е чел книгите от списъка със задължи ...
662
С приятелката ми Д. сме връстнички. Тя е по- голяма от мен с 20 дни. Живееше в къщата на дядо си срещу нашата къща. С нея играехме с кукли. Тя имаше много хубава кукла, спяща, с чудесни бели зъбки, които се виждаха от полуотворените устнички, и с коса, която можеше да се реши. Тогава в магазините ня ...
407
Ти, който стоиш от другата страна на редовете...
Запомни ме... И аз ще запомня теб...
Не бъди никой. Не бъди някой. Бъди себе си – дори повече – бъди най-доброто от себе си и зная, че понякога светът (в лицето на всички хора и обстоятелства) няма да го заслужава, но ако не на него, ти го дължиш на с ...
Запомни ме... И аз ще запомня теб...
Не бъди никой. Не бъди някой. Бъди себе си – дори повече – бъди най-доброто от себе си и зная, че понякога светът (в лицето на всички хора и обстоятелства) няма да го заслужава, но ако не на него, ти го дължиш на с ...
1096
15
Загледана в безкрая
Загледана в безкрая на морето,
се чувствам толкова малка,
като малка златна песъчинка,
изхвърлена от бурята на живота ...
Загледана в безкрая на морето,
се чувствам толкова малка,
като малка златна песъчинка,
изхвърлена от бурята на живота ...
764
4
Пореден ден на грешни решения, нищо не се бе променило, сякаш не бях заминавал, единствено неловкото мълчание се бе превърнало в основен начин на общуване. Логиката бе надскочила себе си, или вече липсваше съвсем, споходена от толкова направления и посоки. Не желаех да гадая отговорите, след толкова ...
522
У нас живееше семейство руснаци. Това беше около 1946-47 г. Аз съм била на 3-4 г., но помня, че мъжът беше майор, вероятно дошъл в България, за да помага в обучението на наши войници. В нашия квартал имаше военно поделение. Жена му се казваше Маруся, а синът им Женя беше на 12 г. Помня, че бащата ме ...
756
1
Здравей, мое вътрешно Аз!
Поглеждайки се в огледалото, виждам чертите на жена, достатъчно силна, за да те потърси в себе си. Ти си много повече от тази жена, защото тя е само външната обвивка на нещо душевно. Нея я виждат всички. Познават очите и косите ù. Съзират извивките на тялото ù, жестовете, к ...
Поглеждайки се в огледалото, виждам чертите на жена, достатъчно силна, за да те потърси в себе си. Ти си много повече от тази жена, защото тя е само външната обвивка на нещо душевно. Нея я виждат всички. Познават очите и косите ù. Съзират извивките на тялото ù, жестовете, к ...
839
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
