6 392 резултата
Нощите ме убиват. Те са така самотни и тъй режещо студени. Нощ, като тази, изгоряла до пепел. Нощ, като тази, унищожила всичко, което пазех в душата си. А утре ме чака нов ден. Все същият. Безличен.
Бях луда. Все бързах за някъде. Бързах да порасна, да живея, да срещна и любов, и приятели, и щастие. ...
  627 
Попитаха ме какво означава да обичаш себе си?! Преди време и аз самата не знаех как да отговоря на този въпрос. Какви думи да кажа, с какви доказателства да ги подкрепя. Просто защото не вярвах в себе си, не се обичах достатъчно и може би не се познавах добре.
Времето минаваше. Дните се изнизваха ка ...
  958 
НАТО
В София се провежда среща на страните, членки на НАТО. 30 или 50. Не знам. Лек трус разтърсва столицата. За мен лично това означава:
Внимавайте, момчета! Опичайте си акълите. Само степен-две нагоре и ще идат по дяволите всичките ви бази, полигони и площадки. И коридори. И супер танкове, ракети. ...
  1022 
Отдавна нямам желание за нищо. Нито за обич, нито за топлина, нито да вървя, ала го правя рутинно. Ей така, защото съм свикнала. Защото привикнах да живея с болката в гърдите си и да не правя нищо, за да я няма. Защото отдавна вървя по пътя, по който ме води сърцето, а той е безумно грешен, безумно ...
  808 
Мило мече, когато те няма и си далече, и слънцето не свети вече! Денят стана студен и времето отлетя от мен. Искам облаците, дъждът и зората с мен да влезат в тишината. Там ще те търся, без да бързам. Всички пеперуди ще завържа там, където вечността не съществува. Само вятърът ще ме чува. Накрая по ...
  1016 
  664 
Не! Няма нищо невъзможно! Абсолютно нищо, ако го почувстваш дълбоко, от дебрите на душата си и пречупиш невъзможните мечти през призмата на въображението си! Изопачи нещата и ги почувствай! Искаш да летиш! Тогава лети! Скочи от най-високото място и усети тръпката. Усети енергията, силата и свободата ...
  918 
ГЕРОЯТ НА НОВИЯ ВЕК
Изпускам го този век. Не мога. Не мога да го опиша. Не мога. Хората са отприщени, свободни, бляскави. Скоростта е бясна, хрумванията - невероятни. Възхищението ми е огромно. Като че ли някой за една нощ смени земята, хората, колите, животните дори. Полудяхме за секунди, пощуряхме ...
  660 
Не живея просто така живота си. Градя го, боря се за мечтите си. Падала съм в пропасти дълбоки. Била съм там. Драскала съм с нокти по стените, за да се изкача и да видя небето. И душата ми е замръзвала, скована от студ в ледените нощи, сред тълпата от безразлични погледи. Сред тълпата от хора, заявя ...
  1061 
Той лежеше до нея, тя бе толкова близо до него. Хвана я леко за ръката, погледна я с влюбените си очи и се усмихна. Това бе то, те са заедно, ще бъдат заедно завинаги. Отново се обърна и погледна към лампата на тавана, от ярката светлина го заболяваха очите и чувстваше умора, не тежка, но достатъчна ...
  723 
Човек се променя. Човек помъдрява. Човек пораства. Всяка малка промяна в мен ме направи по-добра. Тази сила, която ме промени, ме събори на земята. Остави ме там и не ми даваше да помръдна. Не я интересуваше нито жажда, нито глад. Същата тази сила реши да ме направи най-щастливата на света, защото я ...
  597 
Идеалното място. Нови улици, различни коли, които следват други, "по-европейски" пътни правила. Новите сгради формират единна, при това едновременно старинна архитектура. Хората се обличат различно, ходят различно. Караниците с контролата са заменени с караниците между стиловете музика, които какви ...
  685 
Пристъпвам в здрача, търся близостта ти! Усещам те, дори очите ми да са затворени. Уханието на твоето познато и любимо тяло ме влудява! Мога даже да се обзаложа точно в стаята къде си. В миг потръпвам само с мисълта за Теб! Знам, ти също ме желаеш! Красота е нашето проникване: на Души, Тела и Светов ...
  475 
Младост
Студентският живот те е понесъл във вихъра на своята въртележка... Занятия, упражнения, лекции, библиотеки и читални, купища книги, справочници, учебници, предизпитна треска, напрежение; любовни квартири, мразовити утрини, ревност, приятелства, среднощни влакове, мокри магистрали, купони до ...
  615 
1. Да дадеш изпълнителната власт, на някого, а после да му дадеш и президентската, за да може хубаво да преяде с власт.
2. Да си избираш управниците на базата на това дали имат вид на пичове, с които можеш да седнеш да си пиеш ракията.
3. Да взимаш четиристотин лева заплата, но никога да не излизаш ...
  580 
Тя разбираше, че всичко отдавна свърши. Заминало си бе като летния ден – бързо, незабелязано и оставящо купчина спомени ей така, просто реещи се в съзнанието й подобно на стотиците изписани бели листи, всичките посветени на него. А той беше нейното лято. О, да. Беше много повече дори. Тя добре осъзн ...
  636 
Аз съм тази, която направи много грешки, падна стотици пъти и пак намери сили да се изправи. Аз съм тази, която с инат върви напред и рискува всичко, което има. Аз съм тази, която се усмихва широко с блестящи очи. Аз съм тази, която нарани много хора, но за всичко ми се върна. Аз съм тази - гордата, ...
  1940 
Понякога хората, които обичаме, ни нараняват. И това винаги боли. И заради тях винаги роним сълзи. И заради тази болка се прибираме в черупката си.
Човек като мен може да обича безрезервно, унищожително като буря, опустошаващо, като току-що преминало торнадо. Човек като мен може да замени собствения ...
  671 
КАСТИНГЪТ
(Кандидат-президентските двойки на кастинг пред Негово Величество Народа на Република България)
Мини-моно-спектакъл
(към двойката Алексей Петров – Трактора и сие, ядосано)
– Не! Не! Не! Вие не сте за тая работа! Но, моля ви се! Просто – не ставате. Да. Говоря ви съвсем откровено и приятелс ...
  741 
***
Написах всичко онова, което исках да ти кажа и го сложих на дъното на най-забравеното чекмедже... Надявах се думите написани на бялата хартия, да избелеят мъничко поне... Но ето мина време, най-добрият ни лечител според теб, което не премахна от товара ми дори и мъничко парче. Аз знам, ще продължава ...
  630 
Приказка за Щастието
Над замръзналата земя Неведомият Дух слизаше бавно. Загадъчно се усмихваше на човешките и животински стъпки, отпечатани в снега, на сънищата, с които комините на близкото селище кротко целуваха звездите в безоблачното небе, на дрезгавите гласове на петлите, на своите си мисли. Д ...
  1169  14 
Перфектният човек?
Раждаме се, живеем и умираме! Това е един неразрушим кръговрат. Раждаме се толкова малки, чисти и добродушни. Раждаме се безгрешни! Все по-често се замислям над въпроса „Съществува ли перфектният или безгрешният човек?” Седя и мисля! И все по-често стигам до извода, че такъв човек ...
  1834 
Наричам го вълна! Вълна, поглъщаща бреговете, смразяващо студена, мигновена.
Мигове, галещи светлината на дните, отразявайки се във водите, обсебвайки мислите, очакващи нещо да се случи.
Необятността, в която се взирах, усети погледа ми към бъдещето, една съдба и нещата, които тя искаше, попивайки р ...
  761 
Умение ли е да нараняваш или липса на смелост, или увереност? Защо непрекъснато се нараняваме?
Напоследък все по-често чувам, че чувства вече не съществуват. Казват ми: „В този материален свят няма чувства, момичето ми. Всичко се свежда до интереси - време е да пораснеш, ти в кой свят живееш?”
Но аз ...
  653 
Сънувах босоного и безметежно лято. Сънувах коприненото море, галещо изгорелите ми крака на созополския плаж... Сънувах сърдечния звън на китара, докосващ струните на душата ми. Сънувах разпалени среднощни огньове, в чиито пламъци горят мечтите за огненото утро. Сънувах приятелите. Тези, които Форту ...
  419 
Има неща, които не могат да бъдат докоснати и неща, които не могат да бъдат разбрани. Има неща, които не могат да бъдат видяни и неща, които не можеш да опишеш с думи. Неща, които можеш единствено да почувстваш с всяко късче от сърцето си, с всяка пора от душата си, с всяка частица от тялото си. Едв ...
  1958 
Aз вярвам, че след дъжд изгрява слънце.
Вярвам, че не можем да правим нещата по лесния начин.
Вярвам, че добритe неща идват при онези, които чакат.
Вярвам, че любовта никога не пристигa твърде късно.
Вярвам, че всеки има един истински приятел. ...
  1038 
Залата беше пълна до дупка. Всички хора, които бяха мечтали десетилетия наред да видят тази епохална група на родна земя и можеха да извадят 35 лв., си бяха взели билет. Всички хора, които бяха мечтали десетилетия наред същото, без да имат 35 лв., бяха вкарани вътре със скъсани билетчета от приятели ...
  805 
Преди години мислех, че няма мъж, който да ме накара да заплача. Че няма такъв, който ще ме накара да падна пред иконата и да се моля. Че не съществува такъв човек, който би ме накарал само с поглед да обиколя и обърна целия свят. Е, мисля, че сгреших в преценката си. Този мъж навлезе в живота ми с ...
  3031 
Не ме съди, че съм такава! Заприличах мъничко на теб. Студена, фалшива и така вървя напред. Превърнах се в глупачка, която се научи да мълчи. Ругая само себе си. Викам между четири стени. Защо ми трябваше да те обичам? Можех да мина без любов. Можех да мина без ласки и обещания за по-щастлив живот. ...
  1147 
Ти така и не разбра...
Стоим двама – аз и ти. И сякаш времето напук лети, лети... Минутите секунди са, а часовете – миг. Ох, поспри се малко, време! Умолявам!
Ти ме гледаш и се чудиш пак защо мълча. Питаш непрестанно какво е в моята душа. Как, любов, да ти обясня - не зная. Но не, не е от срам. Има ...
  653 
Светлините угаснаха, музиката спря. Не предполагах, че седем хиляди души на едно място могат да пазят тишина, но всъщност се получи.
Мислех си, че сърцето ми ще затаи ритъма си заедно с дъха ми, но всъщност пулсът ми препускаше с хиляди километри в час.
Музикантите от оркестъра настроиха инструменти ...
  504 
Той те гледа, сякаш си единствена. Държи ръката ти и говори за бъдещето. Говори с такава лекота и увереност и, макар да знаеш, че не си специална, се чувстваш точно такава. Опитваш се да не се поддаваш. Влагаш цялата си енергия и сила... но безуспешно. Накрая винаги попадаш в капана му. А когато тов ...
  626 
Началото на юношеството...
Всеки ден се събуждаш с неясния, но толкова силен копнеж по нещо. Не можеш да определиш точно по какво, но чувството е сладко като мед и дълбоко като река. Предчувствието за ден, изпълнен с емоции, изненади и игри те гъделичка по петите и по пътя за училище сякаш не стъпва ...
  1339 
Детството...
Когато през зимата станеш от сън, улицата, на която живееш, е различна. Няма тротоари - всичко е бяло. Изпод тежките си бели шапки къщите надничат с дяволити очи - прозорци иззад оградите. А зад дантелените перденца някое дете, също като теб, рисува фигурки по стъклото.
В стаята свети е ...
  881  10 
Тежестта беше просто непосилна. „С какъв акъл ги поръчват тези неща?!“, запита се той гневно, докато крепеше товара между краката си, спускайки се в тесния мръсен тунел. Напредваше полека-лека, не виждаше почти нищо, освен луната над главата си, която сякаш се присмиваше оттам, откъдето бе дошъл, на ...
  701 
Безброй роли – типажи, на които ставаме роби всеки ден. Крием се, бягаме и търсим всевъзможни начини да не се срещнем с реалността. Един вечен бал с маски, в който всеки иска да скрие лицето си! И непрестанно ровене. Непрестанно търсене. И жажда за одобрение.
Животът е изкривена картина на реалностт ...
  455 
ДЕЦАТА НА ФЕЯТА
Свободей Огражденец
ЕКСТ. РЕСТОРАНТ ФЕЯТА ДЕН
Туристът с цифрова камера снима любителски филм за посткомунистическа България. Забелязва развалините на кафе-сладкарницата «Феята». Той открива фонтана пред кафе-сладкарницата и бавно се придвижва из дърветата и храстите с камера в ръка. ...
  795 
Красотата на тъгата
Леденостудени сълзи се стичат по лицето ми. Не мога повече, не издържам повече. От какво са породени всички тези съмнения. Защо, защо толкова се измъчвам? Искам да умра и всичко да приключи. Искам да съм щастлив поне тогава. Всичко е толкова сложно. Ако само не изпитвах чувства.. ...
  1046 
Монолози на една много интелигентна котка
Да, мисля, че съм изключителна. Не е случаен фактът, че дойдох да живея във вашия объркан свят в деня, в който чествате будителите. Разчетох този съдбовен код като предопределеност. Възхитих се на възможностите, които получих свише. Да наблюдавам живота ви. ...
  505 
Предложения
: ??:??