6 385 резултата
*кап* *кап* *кап*
- Искам да пиша!
- А можеш ли?
- Мога.
- Тогава пиши. ...
  635 
НЕПОСТИЖИМО НЕЖЕН И МЪЖЕСТВЕН
(По повод 124 години от рождението на Димчо Дебелянов и като отговор на статията на Васил Лазаров “Димчо Дебелянов - на бога най-светлия син” - http://vasilstihovebg.blogspot.com/2010/08/blog-post.html)
Християнство и поезия! И като пример за християнски поет - Димчо Де ...
  1993  21 
Ще покрия себе си с одеалото на вечността и ще обличам същността си с характера на неспиращи, неизказани, неразбрани мисли. Но преди това…
Говори ми с езика на различността и погледни ме с погледа на говорещо мълчание. А аз ще ти говоря с думи, дошли от корените на разцъфтяващата ми същност и ще те ...
  793 
Да спасиш своя живот или този на безценен приятел? Да убиеш себе си или него? Да го нагрубиш или да нараниш своята душа? Да обичаш него или да обичаш себе си повече от всичко на света? Да избереш черно или бяло? А кое за теб е черно, кое - бяло ? Кое е тъмното и кое - светлото? Кое е лошото и кое не ...
  738 
Има хора, които по презумпция са нормални и такива, които по презумпция са ненормални, макар че благовъзпитаното общество предпочита да нарича вторите различни, със специални потребности и т.н. Има и други, които не подлежат на никаква класификация, защото обединяват качествата и на едните, и на дру ...
  716 
Незавършени, а може би и… ненужни разсъждения
Много пъти съм се питал защо хората са склонни да вярват в нещо тайнствено, необяснимо, мистично. Като се започне от гледане на кафе, врачки, оракули, астролози, духове, магии, чудеса, легенди, свръхестествени сили, божества и какво ли още не.
И досега н ...
  1413 
Здравей, как си?
И при теб ли вали... спускат се дъждовни капки и оставят дълги прозрачни следи
по прозореца и отсрещните стени...
Небето е тъмно и сиво,
само там, в далечината, скрита ...
  794 
Измамно тихо започна този ден в Бенгази. Даря си направи кафе и с истинско наслаждение отпи първата глътка. Сякаш никога досега не бе усещала неповторимия му вкус, не бе вдъхвала аромата му... Затвори очи и се приготви да отпие отново. Тогава тишината потръпна и светът се срина... Опита се да извика ...
  1178  25 
Живот незабранен, но не и напълно разрешен.
Философът Жан-Жак Русо казва така: „Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови.”. А един друг философ твърди следното: „Човек е осъден да бъде свободен.” – Жан-Пол Сартр. Макар да съществува голяма пропаст от два века между двамата мислители, те си пр ...
  1864 
КРИМИНАЛНА МИСТЕРИЯ
СЦЕНАРИЙ ЗА ТЕЛЕВИЗИОННА НОВЕЛА
"Ний ще умрем, това е сигурно
и ще оставим този свят на другите.
Които също няма да живеят в него, ...
  1301 
Грешката...
Тя никога не му показа, че го обича истински... той никога не ù показа, че всъщност иска да се запознаят... тя никога не помисли, че той може също да я желае... той никога не се престраши да ù признае чувствата си... така са и до днес: всеки ден се срещат и се разминават с натежали сърца ...
  882 
Не може да бъдеш Всичко за всички хора.
Не може да направиш всичко наведнъж.
Не може да направиш всичко еднакво добре.
Не може да направиш всичко по-добре от всички останали.
Така че... ...
  656 
Отварям вратата на терасата... една вълна леден въздух се насочва към мен и бавно прониква през дрехите до най-топлите места. Полазва ме по цялото тяло, докато се увери, че кожата ми е настръхнала. Дали ще си отиде? Но не... Нейна крайна дестинация е сърцето ми. Може би отива там, за да поуспокои ма ...
  963 
11. Утешения при различни нещастия
(Глава от книгата ми "Бащини съвети и поуки")
Мъдрият и добър човек умее да утешава хората в техните нещастия.
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему. С тези думи Лев Толстой е искал да каже, че на хората могат да се сл ...
  3344 
-Марш в карцера, буржоазна гадино! Ако не ми се подчиняваш, жив оттук няма да излезеш, разбра ли?! – като обезумял крещеше дребничък пазач от лагера на остров Белене, а бившият банкер продължаваше да го гледа с ирония.
Няколко затворника осъзнаха какво става, изостанаха от редицата и вместо да носят ...
  1392  28 
Светът ми се беше събрал в малка орехова черупка. Без ядка. Куха, но не изгнила. Някои я наричат „щит”. Други – „черупка” (каквато си е). Трети – „съдба”. За мен беше моят дом. Малък. Крехък. Свит. Но – пълен.
Веднъж черупката падна във водата. Вода. Течение. Живот. Нищо, че по-късно се оказа разтоп ...
  2457  16 
Ако си попаднал в задръстване с колa, не се отчайвай. Има хора в
този свят, за които шофирането е нечуванa привилегия.
Ако имаш лош ден на работа:
Помисли си за човек, който е без работа в продължение на години.
Ако си бил отчаян или разочарован във връзката си... ...
  469 
Страшно ли е да сравняваш мъжете с обувки? Това означава ли, че имаш скрит фетиш? Извратено чувство за стил? Или просто си пристрастен към хубавите аксесоари и мъжете...
За мен мъжете са като обувките. Дори когато в гардероба ти няма повече място, продължаваш да се оглеждаш жадно по витрините, в тър ...
  1741  14 
“Не трябва да го правя! Не, спри се! Не мога…”
Вътрешните гласове се бореха един с друг. Грешно беше и тя го знаеше. Не разбираше какво става с нея. Сякаш нямаше контрол над себе си. Мразеше се заради тези мисли, тези желания…
Цяла година я иска тая любов, чака я, бори се за нея, а сега какво правеш ...
  850 
Последни 10 минути до изгряващото утре... Ритмично сънят ме поглъща и ме носи към притихналото ми легло. Последна песен с последни откоси от любимите ми ноти – тези с пълнеж от замечтаност... Последна глътка вода от минералните капки, изпълващи пластмасова обвивка от литър и половина. Последни 5 мин ...
  575 
Ако ме потърсиш, за теб винаги ще бъда срещу огледалото, където ме остави. На свещи лицето ми е тъй невинно. Не се подлъгвай, щом ангел видиш нежно да те гали. Дъждът докосва едва изваяното тяло. Отдавам се на теб изцяло. Бих могла да стена във ръцете ти и бих могла да те докосна като дъх на ангел. ...
  648 
Колкото повече аз съм далеч от теб,
толковa повече те искам тук.
Колкото повече правя без твоята любов,
толковa повече те искам близо дo сeбe си.
Знам, че няма особен смисъл ...
  514 
Къща от кирпич - дигната метър от земята.
Кат с две стаи по петнайсет квадрата и още толкова сачак.
Кара таван, наковани тънки дървени летви, замазани с вар.
Подът пръстен.
През месец баба го замазва с черна лепкава кал. ...
  1066 
Сълзите са дъждовни капки на душата.
Те са тихи думи на скръб.
Сълзите са по-хубави от усмивка,
когато те идват от тези, които обичаш.
Сълзите са любов за приятел, скромен подарък. ...
  531 
Последните часове от горещия август. Вече стана хладен и ветровит. За да отстъпи място на тъжния септември. И може би да открадне малко време за топлината на прегръдките, за които лятото се оказа доста кратко, за да приюти нощем. Малко помъдрял като че ли ще се съм утре. Малко по-сериозен, запазил, ...
  577 
Светът е по-красив, когато намираш поне една причина да обичаш онези, които те хулят.
Понякога, критериите за добро и зло са невидими за логичния ум, но всеки от нас притежава достатъчно мощни и точни сетива, които са способни да „виждат” отвъд него и да ни помагат да откриваме пътя към Истината.
Ко ...
  1179 
… оглеждам се. Пусто е и не бързам за никъде, не само защото няма накъде да бързам, но и защото отдавна вече съм мокър до кости от ревналия октомврийски дъжд… той вече само хлипа и сълзите му бавно, на тънички струи се стичат от измокрената ми коса към челото, веждите, заобикалят очите ми и се плъзг ...
  690 
Тя е тиха... и привидно кротка. Но от цялата негативна енергия, която се излива върху нея, е агресивна. Оставя се да я мачкат, но въпреки това изпитва гняв. Добре, че притежанието на оръжие е незаконно, защото щеше да ни настреля всичките до един. Тя се мрази и не би искала да е тук и сега... Не зна ...
  759 
Ноемврийски ден на 1963-та - мрачен и дъждовен…
Демонстрация пред американското посолство!
Няколко хиляди студенти протестираме…
Повод: Иван-Асен Георгиев!
Шпионин!... Работил за американците! ...
  800 
Започваш да се увличаш все повече в мечтите си, превърнати в измислици… именно така живееш. Подхранваш се от лъжите, които отправяш към самия себе си, но в един момент всичко това спира да ти се струва нереално. Ти започваш да вярваш в него. И животът ти се превръща в лъжа. Но ти не го осъзнаваш. Пр ...
  655 
Мрак покри небето,
гост пристигна при нас,
смъртта уби детето,
жертвоприношение
за своя нов господар. ...
  549 
Отварям очи и розовият цвят е пред мен, както съм си така легнала още. Две огромни топки розов цвят. На прозореца ми. Настроение и жажда за живот... промяна към добро. Слънцето свети по тях, те стават кристални, искрят. Усмихвам им се. Те всъщност не са розови. Не са и цикламени, не са и светло черв ...
  822 
Големите писатели като Ваня Щерева и Любен Дилов пишат книги по филми. Е, аз не мога да се меря с тях за това опитах да напиша само разказ по разказ. До там мога да хвърля. И все пак текстът в оригинала е не по-малко абсурден от този, както и действителността, в която живеем, е не по-малко безумна о ...
  1060 
Прости!
Простено.
За прошката няма почивен ден.
Тя не се дава само на Сирни Заговезни. Тя се дава винаги, когато е нужно.
Най-важото условие да простиш е Любовта. ...
  1198 
От едно момиче с отдавна разбито сърце...
Живеем с мисълта, че някой ден тя просто ще дойде... Любовта... Ще дойде така истинска и чиста и ще ни пренесе в свят на щастие, усмивки, свят, в който няма лоши неща... където всичко е толкова просто... и чисто, истинско...
Срещна я... Къде ли... той беше д ...
  515 
Той: Липсва ми пушенето с теб.
Тя: Така ли? На мен също.
Той: Беше хубаво. Сега се чувствам някак самотен.
Тя: Да, но ти поне имаш приятели.. Защо не пушиш с тях?
Той: Никой не може да те замести. ...
  1238 
Един ден се събудих и разбрах, че вече не съм дете. Погледнах се в огледалото и осъзнах, че вече имам почти целия необходим потенциал, за да започна да сбъдвам и най-смелите си мечти. Вече не бях детето, което мечтае за идеалния свят, в който да живее. Вече бях младият човек, който да построи своята ...
  754 
У Л О В Е Н И М И Г О В Е ОТ В Е Ч Н О С Т Т А
Някога, в една от книгите си, изплаках: ”Задушно, страшно, тъжно... Човеци ли сме? Опустошаваме душите си, даваме път на мрака. Омърсени идеали, потъпкани светини, глад и безпаричие... Бездуховен живот - “борбище шумно на страсти и омрази...”. Днес, год ...
  1341 
Имало едно време един мъдрец на име Гор. Той живеел самотно в самото сърце на гората, сред вековни дървета с огромни дънери и непроходими от обикновен човек храсталаци. Така годините се изнизвали и времето обикаляло неусетно своите невидими кръгове. Много отдавна, може би вече от няколко века, при Г ...
  717 
Асоциации
- И сега аз знам: краят и началото никога не са били в тази риба. Но това изглежда така само докато гледам водата от средата на моста. Стоя там, там съм - без минало и бъдеще. Човек като мен, който няма спомени, може да притежава единствено настояще, което е неговият самообособен кладенец ...
  762 
Предложения
: ??:??