6 387 резултата
Да, аз имам сърце на дете и то е чисто, свято и невинно. Навярно не разбира всичко ясно, но е сърце - ранимо като птичка.
И днес, след дълго време, нови дни, в мен не виждаш нищо детско. Но зная, спомняш си преди, когато беше друго нещо. Развивах се тогаз едва, сега съм пълна и готова. Пораснах, да, ...
И днес, след дълго време, нови дни, в мен не виждаш нищо детско. Но зная, спомняш си преди, когато беше друго нещо. Развивах се тогаз едва, сега съм пълна и готова. Пораснах, да, ...
762
В един късен, септемврийски следобед слънцето се скриваше зад тъжните клони на дърветата, оцветени в есенни цветове. Тя сама седеше, спокойно облегната на парапета на моста, потънала дълбоко в призрачни спомени. Нейните очи пробляскваха, овлажнени от идващите сълзи. Колко беше хубаво да обичаш. Колк ...
670
Дори времето няма значение.
Не те разбирам.
Не ме разбираш.
Никой няма да помни това.
От всичко неслучило се между нас става цветен витраж и абсурдна теория. ...
Не те разбирам.
Не ме разбираш.
Никой няма да помни това.
От всичко неслучило се между нас става цветен витраж и абсурдна теория. ...
920
5
От какво трябва да се откаже човек
Да се откажеш от себе си заради някого, или да се откажеш от някого заради себе си.
А какво значи отказване? – Нежелание повече да вършиш нещо или желание да не вършиш нищо.
Е, при всички случаи, въртиш, сучеш, ама пак не можеш да се откажеш от себе си. Така че не ...
Да се откажеш от себе си заради някого, или да се откажеш от някого заради себе си.
А какво значи отказване? – Нежелание повече да вършиш нещо или желание да не вършиш нищо.
Е, при всички случаи, въртиш, сучеш, ама пак не можеш да се откажеш от себе си. Така че не ...
1863
6
... И настървено се опитвам да те стигна... близко до... и избърсвам с чело капките пот по гърба ти. Преживявам трансформации – груба и восъчно бяла. Някъде по средата на всички посоки и безпътието – събрана съм само в две шепи... Вечност мами човешката ми преходност и шепне името ти, а... умората е ...
951
4
Имало някога едно момче на име Владислав. Той живеел с по-голямата си сестра от 11-годишен. Майка му и баща му катастрофирали и загубили живота си. Сестра му била на 18 и тъкмо щяла да кандидатства в университет. След трагедията нямало как, защото трябвало да се грижи за брат си. Тя работела на няко ...
699
2
ЛУНАТА НА РАЛИЦА
Очертанията се размиваха, а после се сливаха с мълчаливо покорство. Дъждът отмиваше прашните следи на деня, толкова естествено и така непринудено.
Тя зарови ръката си в рошавия пясък. Лепкавите песъчинки блещукаха в насълзените очи на автомобилните фарове. Обичаше да наблюдава безсм ...
Очертанията се размиваха, а после се сливаха с мълчаливо покорство. Дъждът отмиваше прашните следи на деня, толкова естествено и така непринудено.
Тя зарови ръката си в рошавия пясък. Лепкавите песъчинки блещукаха в насълзените очи на автомобилните фарове. Обичаше да наблюдава безсм ...
1371
5
Искате ли да чуете история за ледената кралица? Сигурно сте чували много истории, но тази е реална. Истинска ледена кралица в един истински студен и жесток свят.
Тя не беше обикновено дете, не беше като всички други. Не обичаше да си играе с децата, те ù се подиграваха, смееха се за това, че е разли ...
Тя не беше обикновено дете, не беше като всички други. Не обичаше да си играе с децата, те ù се подиграваха, смееха се за това, че е разли ...
1727
3
В късната декемврийска нощ улиците толкова са пусти, а снегът покрива цялата земя със бяла, снежна покривка. Всичко толкова красиво е, но в нея ад гори. Падащите снежинки покриваха мокрото ù лице в студена нощ, а кръвта пулсираща с нея стопи заледялото ù сърце. Стоейки сама и мислейки за някого в но ...
806
1
“Синьо–белият скреж”
- Свалете портрета на Левски! Всички! Знаеш ли защо, човеко?
- Защото, когато нацията профанира героите си, тя отрича себе си!
*
Като в синьо-бялото. Когато се губи червеното, когато се губи чувството – онова морално-осъзнатото... ...
- Свалете портрета на Левски! Всички! Знаеш ли защо, човеко?
- Защото, когато нацията профанира героите си, тя отрича себе си!
*
Като в синьо-бялото. Когато се губи червеното, когато се губи чувството – онова морално-осъзнатото... ...
542
1
из цикъл "Смърт"
***
Безшумно се плъзна по пода и се стопи в мрака като дъх от целувка.
Аз се вгледах пред себе си, но нищо не открих, освен блед намек за пълнолуние.
Тогава се заслушах в шепота на прашинките по стъклото и протегнах ръка за сбогом. ...
***
Безшумно се плъзна по пода и се стопи в мрака като дъх от целувка.
Аз се вгледах пред себе си, но нищо не открих, освен блед намек за пълнолуние.
Тогава се заслушах в шепота на прашинките по стъклото и протегнах ръка за сбогом. ...
668
1
Глъч, веселба и стотици замени лица. Само аз като мрачна сянка бродя среди тия опиянени люде. С тежък грим съм прикрила следите от плач, черните кръгове под очите и бледостта на обезкървеното си лице. И виното във чашата гори, изгаря ме като горски пожар. Ръката ми трепери от безсилие, краката ме пр ...
674
Хората винаги си тръгват. Някои вървят редом с нас, но никога повече не ни поглеждат със същите очи. Други се обръщат и тръгват в противоположна посока. А трети просто остават там, на онова място, където сме ги срещнали. А ние, уязвими, но привидно силни, продължаваме уж да вървим, макар че често по ...
1132
1
Имам приятелка и често си ходим на гости. Тя има сиамски котарак. Когато отида, той веднага идва до мен. Стои до мен с вдигната опашка и чака да седна. Седна ли, веднага се покатерва на скута ми и ляга. Все върху болния ми крак ляга. И като че ли болката в него отшумява. Не обръщах внимание на всичк ...
591
3
Мразя това, в което са се превърнали хората...
Едни зависими, от всичко материално, същества,
които са забравили какво е да бъдеш истински човек...
Хора, които са забравили откъде са тръгнали
и поради същия факт, незнаещи накъде отиват! ...
Едни зависими, от всичко материално, същества,
които са забравили какво е да бъдеш истински човек...
Хора, които са забравили откъде са тръгнали
и поради същия факт, незнаещи накъде отиват! ...
495
Чувствал ли си се сам, на ръба на отчаянието, на ръба на скалата, която си създал с любимия човек, където заедно сте били едно цяло? Имал ли си моменти, в които си искал да останеш сам с мислите си за човека, който обичаш? Замислял ли си се, че може би реалността не е такава и няма да бъде такава, к ...
1220
1
Стоях и се гледах в огледалото. Руса коса, сини очи, перфектен тен, дълги крака, стегнато тяло, с една дума - красавица. Но това не бях аз в огледалото. Беше някакво друго момиче. Не знам защо преди не съм го виждала, не знам защо не съм прогледнала толкова време, не знам защо виждах само това, коет ...
804
1
25.04.2008
Скъпо Дневниче,
Казвам се Чавдар, но приятелите ми ме наричат Чвор. Живея в град Дебелец. Подчертавам град, за да не си помисли някой, че съм селянин!
Тате кара HONDA, но каза, че ако не изклася, щял да ме кара до училище с Москвича - (това тотално ще срине имиджа ми!!!)... нооо ако мина ...
Скъпо Дневниче,
Казвам се Чавдар, но приятелите ми ме наричат Чвор. Живея в град Дебелец. Подчертавам град, за да не си помисли някой, че съм селянин!
Тате кара HONDA, но каза, че ако не изклася, щял да ме кара до училище с Москвича - (това тотално ще срине имиджа ми!!!)... нооо ако мина ...
933
6
Колко му е - четири копчета разстояние: „Меню”, „Контакти”, „Имена” и зелената слушалка. Не би отнело повече от три секунди. Следва свободно... тъннн... тъннн... тъннн. Колко му е - няма да е някакъв невероятен подвиг, нещо, което никой не е правил преди. Самата ти си го правила хиляди пъти. Е добре ...
797
Докато се къпя и водата от душа умива кожата и косата ми от мръсотията, в мен се раждат най-разнообразни идеи.
Стихове...
Сентенции...
Изречения...
Образи... Цели видеоклипове, понякога! ...
Стихове...
Сентенции...
Изречения...
Образи... Цели видеоклипове, понякога! ...
913
ВЪРВИ СИ
Защо дойде?
Ден след ден разрушавах мостовете, които ни свързваха. Стена след стена издигах, за да не виждам очите ти. Ров след ров изкопах, за да заровя спомените.
Отгледах гнева си. Храних го с разбити мечти, утолявах жаждата му със сълзите си. Израсна ангел с доловими твои черти. Красив ...
Защо дойде?
Ден след ден разрушавах мостовете, които ни свързваха. Стена след стена издигах, за да не виждам очите ти. Ров след ров изкопах, за да заровя спомените.
Отгледах гнева си. Храних го с разбити мечти, утолявах жаждата му със сълзите си. Израсна ангел с доловими твои черти. Красив ...
837
4
Дръпни се, дай път на сълзите. Излей ги, сякаш разсипващ вино в чаши, животът понякога е жесток. Падаме, когато опитваме да полетим, но дали ще ни спре това към пътя на мечтите?
Изправи се и кажи: “Това не е краят!”
Но недей да сдържаш ти сълзите, те някак си са отдушникът на нашите души. Да, когато ...
Изправи се и кажи: “Това не е краят!”
Но недей да сдържаш ти сълзите, те някак си са отдушникът на нашите души. Да, когато ...
706
Нова Година
И ето. Започват се гърмежите, светлините, поздравленията. Още една година отминава. Изчезва във вихрушка от спомени. Безследно. Всяка година едно и също - купон, алкохол, цигари. Накрая всичко изгасва в една последна искрица светлина, един финален гръм. Старата година си тръгва, а на ней ...
И ето. Започват се гърмежите, светлините, поздравленията. Още една година отминава. Изчезва във вихрушка от спомени. Безследно. Всяка година едно и също - купон, алкохол, цигари. Накрая всичко изгасва в една последна искрица светлина, един финален гръм. Старата година си тръгва, а на ней ...
885
1
Там ли си?
Чуваш ли? Да, това е тишината. А преди имаше шум, имаше говор, имаше смях, имаше викове. Имаше всичко, а сега, няма нищо. Освен горчивия вкус който усещаш и лекото насълзяване на очите (което май също скоро ще изчезне) сега нямаш нищо и ти.
Знаеш ли, гадно ми е да посочвам нещата така, „н ...
Чуваш ли? Да, това е тишината. А преди имаше шум, имаше говор, имаше смях, имаше викове. Имаше всичко, а сега, няма нищо. Освен горчивия вкус който усещаш и лекото насълзяване на очите (което май също скоро ще изчезне) сега нямаш нищо и ти.
Знаеш ли, гадно ми е да посочвам нещата така, „н ...
2292
5
ИЗМОРИХ СЕ
Колко време измина? Колко изгреви се изнизаха между пръстите на твоето безвремие? Колко нощи се опитвах да заспя без вторачения поглед на страха?
Часовникът отдавна не ми е приятел. Откриел е това и сега виси безразличен. Пулсът му стана ритмичен, гласът - му изчистен от онова прегракнало ...
Колко време измина? Колко изгреви се изнизаха между пръстите на твоето безвремие? Колко нощи се опитвах да заспя без вторачения поглед на страха?
Часовникът отдавна не ми е приятел. Откриел е това и сега виси безразличен. Пулсът му стана ритмичен, гласът - му изчистен от онова прегракнало ...
920
4
в неделното матине
кръвните групи
винаги съвпадаха
и захарта се разсипваше по масата
С Божа Благодат ...
кръвните групи
винаги съвпадаха
и захарта се разсипваше по масата
С Божа Благодат ...
580
1
Той беше само едно момче, отричано и презирано от всички. Не беше нещо необичайно в компанията. Той сам странеше от нас, но в нашата група, под влиянието на алкохола и някой инжектирани под кожата ни „сладки неща”, това беше съвсем нормално, дори обичайно. Предполагам заради това никой не забеляза, ...
550
Влюби се. Неочаквано. Силно. Дори не знаеше дали иска. Но любовта никога не пита. Идва... Не! Нахлува в деня ни, обърква сънищата ни, мислите и чувствата се сливат... Понякога опустошителна, понякога обвита в дим...
Влюби се! Не знаеше какво се случва. Беше объркан, дори изплашен. Преди да затвори о ...
Влюби се! Не знаеше какво се случва. Беше объркан, дори изплашен. Преди да затвори о ...
1219
10
1154
3
Скъпи приятели!
Ние с вас се познаваме задочно и то само чрез този сайт, който ни е предоставил възможността да публикуваме творбите си, да общуваме и обменяме мнения и виждания по различни въпроси от живота.
Творчеството ни е свързващото звено между нас. Щастлив съм и съм горд, че ми е предоставена ...
Ние с вас се познаваме задочно и то само чрез този сайт, който ни е предоставил възможността да публикуваме творбите си, да общуваме и обменяме мнения и виждания по различни въпроси от живота.
Творчеството ни е свързващото звено между нас. Щастлив съм и съм горд, че ми е предоставена ...
666
СОЛТА И ТИШИНАТА
Солта и тишината. Добавени в малки дози, водят до онази истинска завършеност. Щипка сол и час тишина допълват всяка рецепта и програма за релакс. В малки дози – запомнете! – прекомерната употреба води до необратими последици. Какво става, ако предозираш с тишината? Виждаш себе си? М ...
Солта и тишината. Добавени в малки дози, водят до онази истинска завършеност. Щипка сол и час тишина допълват всяка рецепта и програма за релакс. В малки дози – запомнете! – прекомерната употреба води до необратими последици. Какво става, ако предозираш с тишината? Виждаш себе си? М ...
1013
4
Колко съм далеч! Мисля, че този път прекалих и отидох прекалено далеч. Сигурно заради омразата към онези вечни дървени философи, които само говорят, говорят, говорят и не само че не излизат от черупката, но още повече се затварят в нея. Може би от егоцентризъм. Може би от страх, може би и заради теб ...
655
2
Събуждането е на пресекулко-въздишки, малки и кристализирани. Будна съм със затворени очи. За да запазя по-дълго виолетовото си отражение и... мириса на стаята. Където оранжевите отблясъци на залеза се спускаха по ръбчетата на устните ти и търсеха да разпознаят лицето ми из многото сенки.
Усети ли к ...
Усети ли к ...
1008
1
4
Поредният бял празен лист ме чака, за да изпиша всяко негово свободно пространство с меланхоличните си думи. Да запечатам любовта си върху него и вече да не я нося с мен.
А химикалката ми свърши. Поредният тон мастило, излят върху тоновете листи. Изцапа ги всичките тъй кръвожадно, че от тях капе мас ...
А химикалката ми свърши. Поредният тон мастило, излят върху тоновете листи. Изцапа ги всичките тъй кръвожадно, че от тях капе мас ...
653
2
Безвремие
Отговорът е безвремие.
Лежа, загледан в нищото. Нищо и не чакам. Нищо не бленувам. Нищо не ме задържа. Нищо не е тук. Празен съм. Няма нищо в мене. Къде е то? Къде е нищото? Няма го, а стоя и се вглеждам в него. Огледало. Аз гледам в него. Нищо не виждам. Аз съм нищо? Търся нещо, но го ням ...
Отговорът е безвремие.
Лежа, загледан в нищото. Нищо и не чакам. Нищо не бленувам. Нищо не ме задържа. Нищо не е тук. Празен съм. Няма нищо в мене. Къде е то? Къде е нищото? Няма го, а стоя и се вглеждам в него. Огледало. Аз гледам в него. Нищо не виждам. Аз съм нищо? Търся нещо, но го ням ...
662
2
Нощна Варна… Толкова е хубава. Стоя сама на терасата и наблюдавам морето, моста, Галата, сякаш мога да продължавам вечно. Но най-красиви са звездите, толкова много и все пак толкова далечни. Дали и те са самотни, дали и те жадуват сега да са до някоя друга звезда?
Нощта е прекрасна и ми напомня за е ...
Нощта е прекрасна и ми напомня за е ...
677
Може би в стремежа си да ме накараш да ревнувам, не осъзнаваш каква болка ми причиняваш!
А може би не се стремиш към нищо свързано с мен?
За друга бленуваш...!
Друга копнееш да целуваш...!
Май и тя за теб мечтае!? ...
А може би не се стремиш към нищо свързано с мен?
За друга бленуваш...!
Друга копнееш да целуваш...!
Май и тя за теб мечтае!? ...
761
Беше късно вечер...
Тя стана от жълтия диван, където беше седяла дълго. Отиде в коридора... навсякъде лампите бяха угасени. Тъмнина... тишина... чуваше се само тиктакането на големия стенен часовник.
Влезе в банята и пусна водата... започна да се съблича. Искаше да се измие от всички лъжи и измами, ...
Тя стана от жълтия диван, където беше седяла дълго. Отиде в коридора... навсякъде лампите бяха угасени. Тъмнина... тишина... чуваше се само тиктакането на големия стенен часовник.
Влезе в банята и пусна водата... започна да се съблича. Искаше да се измие от всички лъжи и измами, ...
753
3
Любовта правела хората щастливи. Кой те излъга така жестоко? Точно ти ли вярваш в тези думи. Хайде... порасни, вече не си дете, на което е позволено да мечтае.
Осъзна ли се?
... Видя ли какво прави всъщност твоята възхвалена любов. Носи ни само болка, огорчение, обида. Наранява най-безмилостно, поди ...
Осъзна ли се?
... Видя ли какво прави всъщност твоята възхвалена любов. Носи ни само болка, огорчение, обида. Наранява най-безмилостно, поди ...
702
Вечната снежинка
През една студена приказна зима снегът завалял по-рано от очакваното време, старите хора от малкото градче Борче веднага прикачили над този феномен значението „Господ има да ни казва нещо”.
Снежното време донесло и по-рано усмивките на децата, които при вида на падащия сняг се затич ...
През една студена приказна зима снегът завалял по-рано от очакваното време, старите хора от малкото градче Борче веднага прикачили над този феномен значението „Господ има да ни казва нещо”.
Снежното време донесло и по-рано усмивките на децата, които при вида на падащия сняг се затич ...
1055
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
