6 385 резултата
Не можах да се въздържа, когато почуствах онова чувство на осезаемост, което ме накара да го излея тук... може би ще го нарека излиянието на душата и няма да му слагам кавички, защото в реалния живот за мен не съществуват...
И така, тази вечер видях толкова много красота в хората(случайни), които ми ...
  746 
Кога се случи, кога за пръв път те видях. В тъмнината, в задимена нощ, беше с черна рокля, сякаш танцуваше с нощта, а тя самата не искаше да те пуска. Погледът ти се спря върху моите изморени очи, които така отчаяно искаха да бъдат забелязани. Нямаше време, което да тече, нямаше умора, сляхме се зае ...
  1217 
Искам да извикам, искам да ме чуят!
Искам да счупя хиляди кристални чаши,
за да видиш на колко парченца е пръсната душата ми!
Останах на 19, а минаха хиляди луни и хиляди слънца,
не мога да видя сянката си на стената пред мен ...
  849 
Моето родно място - прекрасен кът от България
(съчинение)
Родното място не е географска точка от картата на България. То е място, където човек вдишва първата си глътка въздух. Мястото, където казва първата си дума и прави първата си стъпка. Това е мястото, където лети на крилете на детството си. В т ...
  9897 
Колко въпроса събира една салфетка?
Това ли е? Изгаряща прегръдка, безпаметен миг, застинал само в няколко секунди. Искра, пожар, не, експлозия! Само аз и тя. И две тела.
Красота, страст, буря, апотеоз.... и НИЩО. Край .
Къде съм аз, къде е Тя? Къде е чувството извън плътта? Празнота. И аз се нося в ...
  943 
И всяка нощ тя беше там.
На улицата.
На ъгъла.
Под лампата.
И всяка нощ тя ги съзерцаваше тайничко. Звездите! Ама кой ли ги гледа тях... А като малка си мислеше, че това са светулки, които показват пътя на някое изгубено зайче. Колко се е лъгала... Те просто си седят там, самотни... точно като нея. ...
  744 
Обади се, че ще дойде след дежурство - дано е преодолял комплексите си - ризата му била каре, а не райе, пък и от подмишниците понамирисва, не е успял да вземе душ и още нещо банално... гледам го в очите с все по-непознат цвят, ей сега, казвам си, ще предложи вечеря, а после нещо необуздано, а то... ...
  844 
Гледам слънцето и ясното небе и се питам дали и при теб времето е такова. Въпреки че ярките лъчи се мъчат да стоплят замръзналата земя, те само навяват спомени. Реже ме студеният вятър на болката и тъгата, на спомените за приятелството. Ти просто замина в един такъв хубав слънчев ден. Вярно, че не б ...
  892 
Моето спокойствие в 9 здравословни хапки
1. Една хапка хубава мисъл.
2. Една хапка радост.
3. Една хапка благопожелание.
4. Една хапка смях. ...
  902 
Понякога те мразя адски много, понякога държиш се с мен сурово.
Понякога ми иде да крещя, да чупя, хапя и летя, понякога просто те обичам на инат.
Понякога си много лош, понякога обсипваш ме с любов...
Понякога треперя като лист пред теб, а нощем чакам да заспиш, за да те гледам, дори и в малките ча ...
  953 
Безсънна любов
Не се раждаме самотни, на самота се учим, със самотата привикваме. Самотата е наказание.
Свърши нашето шеметно лято, а ръцете ми още миришат на море и... на теб.
Спомням си откраднатите луди нощи. Не трябваше да се разделяме, но ваканцията ти свърши и трябваше да се прибираш у дома, к ...
  1517  21 
Играчка-плачка
(съчинение)
„Играл зайо,
играл байо,
паднал зайо, ...
  2079 
Отварям очи и виждам лъчите на изгряващото слънце. Те тихо са влезли през прозореца на стаята ми, изпълващи я с феерия от цветове. Теб те няма до мен, но виждам образа ти в съзнанието си. Лъчите галят с нежна ласка твоето лице... Толкова си красива... Като ангел слязъл от небето да покаже нещо прика ...
  833 
ПРОШКА
Улиците са пусти като изоставен храм.
Целият град е съсирена кръв на времето.
Пушекът от комините рисува съдбата на огъня във въздуха.
Спуснатите пердета крият тайнственост зад себе си. ...
  944 
Като стих отронен съм,
от Времето изпуснат стон...
Като дъх на Вятър съм
и Ада в Рая съм! ...
Като пиле не можещо да литне съм, без Теб!... ...
  772 
В една църква в Арбанаси е изобразено колелото на живота.
То прави само едно завъртане за всеки от нас:
Нетърпение.
Подем.
Оптимизъм. ...
  782 
Един свят човек имал разговор с Господ един ден и казал:
"Господи, бих искал да разбера какво е Рай и какво е Ад."
Господ отвел светия човек при две врати.
Той отворил една от вратите и светият човек погледнал вътре. В средата на стаята имало голяма кръгла маса. В средата на голямата маса имало огро ...
  1098 
Безплодни атоми обагрят в пурпур безжизнените ми мечти... Надеждата, търкаляща се в прахта от скелети на динозаври, ридае с желирани сълзи... Драконът-дете в гърдите ми, настръхнал слуша ударите на измачканото ми сърце... Аз прегръщам клетата си кукла и умирам с размазан по нозете грим... Патерицата ...
  883 
Искам да танцувам в Утрото - Самодива бяла...
Искам да мия лицето си с роса - вълшебен миг...
Искам ходеща по въглени да плача в радост и необуздано да крещя...
Снежна девойка - докосваща Слънцето с устни...
Бледа, преливаща в синьо... ...
  889 
От всички страни си разбит.
Тъгата в гърлото ти засяда,
имайки чувството,
че ще се задушиш от нея!
Казваш си: „Ще успея и ще продължа", ...
  701 
Една жилава капка от свещта пада бързо надолу,
с нея плачеш и ти...
С разликата, че тя ще падне и няма да страда,
а ти ще продължиш да плачеш!
Ще дойдат други времена, външно ще си друга, ...
  950 
Вървяхме… в една и съща посока, но ти не знаеше,че съм там. Не знаеше ли или не искаше да знаеш? Обърна се… и ми даде само един празен поглед, който сякаш казваше: “Ти пък коя си?” Рухнах… бях толкова разочарована от това “най-идеално момче”, разочарована от теб. Видях те отново… пак по “най-случайн ...
  750 
Плахата сянка на мълчанието ми отрони топла въздишка...
Повдигнах длани към мечтите ти, но пръстите ми преминаха през силното ти тяло и се спряха в стената отсреща...
Погалих те, а видях ръцете си приковани към нея...
Наведох устни към твоите...
Попаднах в призрачен свят... ...
  858 
Най-хубавото в един живот е Раят на намерените отговори! Като пътища - дълги и сиви препускат питанките на надеждите ни: самотни, двойни, групови... Споделените маршрути носят личната отговорност на човешката странност. В редките, избликнали от невъзможно мълчание накъсани ридания на несвикналото да ...
  888 
Мога да повтарям името ти до припадък.
Мога да крещя, но никой няма да ме чуе.
Мога да плача, но има ли смисъл?
Има ли смисъл да те обичам,
ако не мога да ти кажа, че те обичам?! ...
  2013 
Искаш ли да те целуна? Искаш ли да се влея в теб като чувство, като емоция, като страх? Кажи ми "да", приеми страха, остави се на емоцията, нека чувството те завладее... Искаш ли да ти шепна? Мога да крещя шепнейки, мога да те завладея с думите си или да оставя само очите ми да говорят. Кажи ми "да" ...
  1184 
... Аз бях никоя, просто обикновеното момиче от оня клас, чието име почти никой не знаеше... Докато един ден започнах да пропадам... надолу и надолу, натам, където няма дъно... и няма как да изплуваш... само надолу. Докато не стигнеш до предела и не можеш повече. Започваш да търсиш изход, а няма. Оп ...
  714 
КОГАТО НИКОЙ НЕ ВИ ОБИЧА
Когато никой не Ви обича, доколкото е невъзможно да се живее без поне малко споделена любов, влюбете се в себе си!
Застанете пред огледалото. Колко са хубави очите, устните, погледът, шията, косите!... Колко добре ще изглеждат краката в подходящи обувки, а една модерна приче ...
  825 
В моменти на съдбоносни сблъсъци опитваме да прокопаем тунел под нищото... под всичко - илюзията, която запълва полезрението...
Ще се познаем ли там, аз и ти, в средата на спомено-мисли-копнежите си? Преплели сякаш сред пясък тънките ниши на желанията си. С възможност само за една пресечна точка... ...
  1288 
Не сме ли ние онези просяци за любов, които се загубват в своите желания? Не сме ли жадни за това да притежаваме онова, на което само Бог е собственик? Не се ли борим с онези чувства, които ни раздират за да ни покажат път? Не сме ли ние, които си вярват на смешните маниери, които ни правят на важни ...
  753 
Земята има нужда от нас
Пролетта с плахи стъпки и с жужене на пчели идва. Високо от хотелската ни стая гледам пълноводния Дунав. Големи шлепове пътуват по реката и пренасят огромни товари. По крайбрежната алея се разхождат възрастни и деца. Всичко е спокойно, а хората изглеждат доволни. Изведнъж дет ...
  879 
... И сякаш просто не заслужаваме да бъдем заедно... и сякаш толкова сме съгрешили един към друг, че, въпреки че си прощаваме, не можем да се докоснем без да боли... и сякаш светът винаги ще е насочен към мен и теб и никога няма да извърнат очи за миг... за нашия миг... и сякаш аз винаги ще те обича ...
  2098 
4.05.2008
Измина 1 година 2 месеца 19 дена…
Днес те видях и едва удържах сърцето си. По дяволите, ти още го притежаваш! То още те чака и желае! Но…ти не си същият. Не, не си! Има нещо различно… погледът ти?... Преди беше пълен с живот.. със страст.. всяка можеше да е в краката ти само чрез твоя погл ...
  857 
Самотно й беше понякога. Когато телефонът звънеше, а на дисплея не пишеше неговото име... Или когато изгаряше от желание да го чуе, но не се осмеляваше сама да му се обади.
Понякога... й беше много тъжно. Нямаше го, бе излезнал навън с приятели, а тя искаше просто да знае, че нещо би могло да ги свъ ...
  1000 
Здравейте! Не се опитвайте да си спомните за мен - безсмислено е. Просто не ме познавате. Цял живот ме прескачате, без дори да ме забелажите. Седяли сме на една и съща пейка в парка, а вие дори не сте усетили присъствието ми. Но аз ви познавам. Не съм ви виждала, но ви познавам. Всъщност, аз никога ...
  979 
Какво означава една усмивка? За някои може би е малко, за други е нещо, а за мен? За мен е всичко... Защото не е просто някоя усмивка, тя е нейната, най-красивата, най-чаровната, тя няма определение, няма израз, няма картина, няма снимка, няма обяснение, няма равна, няма подобна, няма такава - дори ...
  1008 
Кое би те уплашило... може би аз... не съм страшен, но пък ще ти разкажа история. Роден съм, когато всичко беше ледена пустиня. Нямаше много хора тогава. Всички бяхме животни и се избивахме като животни, но един ден, докато ловувах някъде из сегашните гори на германите. Тогава за първи път видях стр ...
  798 
Какво разочарование! В хороскопа пише: "Много любов!" Веднага си те представих - теб и онова особено отмаляване, което ме обземаше цяла седмица, докато отварях поредното ти писмо. Вихърът от страхове в главата ми. Безсрамните ми надежди. Часовете, пропилени в бездейно мечтание. Думите в главата ми, ...
  974 
Седя отново в стая тясна и взирам се във мрака. Да, аз бях виновна, че те загубих, бях виновна, че не се смеем заедно. Седя сама и прегръщам миналото, отдавам се на спомени. Колко весели бяха миговете ни заедно. Дрънчаха чаши, чуваше се смях и шеги звучаха в глъчката. И всички бяхме тъй щастливи и б ...
  1432 
Ако ми вземат химикалката и скъсат листите ми, биха разкъсали сърцето и биха смачкали душата ми. Ако разбера, че талантът ми се е изчерпал, бих писала бели стихове и разкази, които ще чета сама. Ако нямам вдъхновение, ще пребродя света и душата си, за да намеря за какво да пиша и този път.
Защото съ ...
  731 
Предложения
: ??:??