4781 резултата
Ръми...
Ти ме чакаш на малкото мостче. Долу шуми реката. Вятърът сграбчва купчина листа и ги запраща срещу теб.
По кичура и челото ти вече се стичат капки. Забърсваш ги и гледаш нетърпеливо нататък, от където трябва да дойда аз.
И се люлее под крака ти нашето мостче...
Дъждът се усилва, ти изтичваш ...
  90 
Когато човек порасне твърде късно и идеалите , в които е вярвал се превърнат в негова гилотина и главата се търколи в праха на човешката злоба и измама ...остава ли нещо след него?
Духа, който като ухание от пролетни цветя е карал гърдите да се изпълват с аромата на живота, като полъха на морския бр ...
  77 
За да си щастлив…
Ами вижте как го е казал колегата в Еклесиаста: „Който трупа знание, трупа печал“…
Така е – колкото по-малко знаеш, толкова си по-убеден. Вярващ и щастлив.
Човек на аксиомите…
Споменавал съм – нейде в девети клас попитах другарката Бонка Цекова: „Защо има аксиоми и теореми?“. Тя ми ...
  151  17 
Юри, Стойчо, Георги - мъжката оценка за женската
потребност от мъжко признание е много важна,
защото мъжете улавят и онези струни, които
жената не си признава.
Благодаря ви за присъствието, момчета! ...
  229  15 
Къде ли са снеговете на изминалите зими? Снеговете, които обличаха дървото на живота ми с белота и навяваха преспи със смисъл в тях. Имам спомен, за студена снежинкова утрин, която кара косата ми да настръхва, леденият под е като жарава за нежната кожа на стъпалата ми, а аз имам скучно, тегаво, прос ...
  95 
Утро... тежко се отварят очите, след нощните сънища... /кога розови, че чак ми избиват на захарен фондан; кога треперещи от онова, което те стяга... и души/, но уви хубаво и ли лошо се изпързулвам от леглото!!!
Поредица от действия, с които се заблуждавам, че вливам нови сили в скелета на моята хаха ...
  67 
Морското раче,стояло на пясъка , похапвало си череши и негодувало от туристите които прииждали по плажовете.
„ Ех…,каза си рачето, защо си нямам брат,заедно да обикаляме както морското дъно,така и сушата?Да се пазим един друг,да си помагаме,да сме задружни,да се обичаме!“ В далечината пред него на е ...
  64 
На въжения мост съм. Спомените преминават на лента през съзнанието ми. Опитвам се да вървя напред сама, макар и несигурно, но те ме дърпат назад. Внимавам да не падна, защото съм без предпазно въже. Над бездната на живота съм, някъде на границата между реалността и илюзията. Първата изцяло в безцвет ...
  66 
Не съм готова да говоря с него, след случилото се снощи. След всички тези откровения, които промениха живота ми. Затова реших да му напиша писмо. Специално писмо. Бях притеснена, защото не знаех какво да напиша. Беше ме страх да бъда честна, защото това ще ни навреди. В писмото написах:
,, Здравей. ...
  61 
Дълго обмислях дали да напиша това… нещо. Да е разказ – не е разказ. Да е философски трактат – пак не е. По-скоро е зрял поглед върху житейските възгледи, които ме оформиха като човек. И както личи от заглавието, заслугата за това до голяма степен се пада на дядо ми.
За да разберете по-добре долуопи ...
  139  12 
Свещта догаряше бавно. Бледата светлина от луната навлизаше през отворения прозорец. Вълните полюшваха кораба, напомняйки майчина милувка преди сън. Никола стоеше приведен над листа хартия. Химикалката трепереше под загрубелите му ръце, а очите му – тъжни и замислени, поглеждаха към необятната морск ...
  60 
ДЕТСТВО
Казвала ми е майка ми, че когато съм се родил вратата на стаята се отворила и се затворила сама. Но нито тя, нито баба ми, която също била в стаята, не се изплашили, защото почувствали доброта във въздуха. Аз все пак, като човек трезвомислещ, съм по-склонен да вярвам, че просто е станало теч ...
  137 
Вчера пак отбелязахме Деня на Ботев и геройски загиналите за свободата на България. Пак виха сирените. И пак забързани в делника, затворени в проблемите си, под тежестта на ежедневието, мнозина дори не спряха за миг да се замислят. За миналото, за Ботев, за себе си.
Защото ние мерим света със своята ...
  138  13 
В далечината се чу свирката на влака. След миг от завоя се появи локомотива. Трябваше да хвърля половин цигара. Качих се на влака за Сандански с мисълта да се наспя. Влязох в първото купе. Имаше само един възрастен човек седящ до прозореца. Отворих вратата.
-Свободно ли е? - Странно, в купето не мир ...
  196 
1 юни - денят на гибелта на Ботев. Привечер, след ожесточено сражение, войводата пада убит в местността “Йолковица”, под Камарата.
Паметникът е на Околчица, говорело се е за Вола, но Ботев е бил разположил щаба си именно в Йолковица.
От там цял ден са притичвали четници, разнасящи заповедите му, нат ...
  137  16 
Повярвайте, няма по-противна гледка на света от хора, които постоянно и упорито се представят за набожни. Те ще преусърдват пред вас, ще четат нонстоп светото писание и ще ви цитират непрестанно текстове от него, все едно, че точно те са ги съчинили. Ще ви представят дълъг списък с добродетелите си. ...
  255  12  19 
И пак е първи юни. Ден на детето – поне официално. За да ни напомни, че през другите дни не се сещаме за малките българчета.
Не, не – храним ги, обличаме ги, на училище ги изпращаме. Поне голяма част от тях. А за останалите са подобни дати – Коледа, Великден – дните на благотворителността. Която нап ...
  95 
На пейката
Част втора
Сламената шапка
Докато вървях към парка срещнах „колега“, работещ в хотела, на който отскоро правехме ремонт. Носеше обяд. Отминах ,без да го поздравя. В близкия месец почти всеки ден се засичахме.
Аз го поздравявам, а той поглежда на другата страна и отминава все така блуждаещ ...
  190 
Как си представям небето ли?
Старата къща на баба. Слънчев и топъл пролетен ден. Масата под ореха, отрупана с чинии, пълни с любимите ми вкусотии. Има от суджука и кървавицата на дядо Крум, шмеркезето на баба Ваня, кекса на баба Верка. Има и от бабиното пенливо вино от касис и от домашната сливова р ...
  41 
Значи, това се случва мимоходом, но най-вече в учреждения, плод зеленчуци, книжарници или недай си Боже в банка или пред кабинет, където е най-тихо. Имам предвид едно необичайно сгромолясване на перде. Едно стоварване на зевсовата двойна брадва върху главата ми, едни страшни петна пред очите и пулси ...
  255  22 
В ухото ми влезе лястовица.
Направи си гнездо.
Не мога да го бутна!
Изметох нечистотиите от сърцето си!
Чакам да се родят лястовичетата! ...
  69 
ЕХО ОТ МЕЛТА
Името на Ловеч говори много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Той е една компилация от много епохи, от времена във времената.
Неслучайно градът е бил именуван Мелта, защото всъщност е основан от гордите мелди. А мелдите са траки, които са се занимавали с отглеждането на тръстик ...
  140 
Вървях по обления в слънце площад и изведнъж в мен се блъсна ... пеперуда. Жълта. Не знаех, че пеперудите могат да се блъскат в хората. Мислех, че те безпогрешно се ориентират в полета си. За разлика от хората, които се лутат, въртят се в омагьосан кръг и трудно намират верния път. Учудих се, но се ...
  46 
Имало едно време един творец, който решил да сподели работите си в интернет. Отзивите поради някаква причина се разделили в две групи: обожание и омраза. Повече хора обожавали работите му, наистина, но се появили такива, които да го обвиняват, че е високомерен. Всъщност нямали критика за творчествот ...
  184 
– ... поискай го истински! – завърши изречението си Гласа.
Прозвучи ми като края на надбягването със собственото Аз. Изгубих борбата със себе си. Със Съдбата. Изплаках очите си, за да срещна онзи цвят, който виждах в съзнанието си. Беше като оттенък на пламъче от свещ в тъмна стая, пропукваща музата ...
  215 
На Пейката
Част първа
СУША
Седнах на дървената пейка по дъските, на чиито гръб с жълт спрей пишеше „СУША“. Отворих кен бира и отпих. Заслушах се в шума на падащата вода от фонтана, който беше на десетина крачки от мен, но чувах само тълпата. Тълпата говореше много, но все глупости. Долових част от р ...
  161 
/ за внучетата ми Калия и Дилян, които стават на една година/
Ний сме сговорна дружина, весели сме и сме трима-
Роси, Кали и Дилян – две сестри и брат засмян!
Празник имаме голям днес на Кали и Дилян-
Стават на една година палавниците двамина! ...
  78 
ЛОВЕЧ
Ловеч е един от най-древните градове в България. Възникнал е върху развалините на тракийското селище Мелта и римския град Президиум. Той е свързан с много исторически събития, отнасящи се до великото минало на България. На територията на Ловеч са намерени много археологически находки, които св ...
  187  14 
Някой много старателно те е научил да ходиш, да говориш правилно, да оцеляваш.
Да казваш "добър ден" и "довиждане".
Да питаш "може ли?", преди да си вземеш.
Да казваш "Оооо, мерси!"
Да не изпиваш всичкия алкохол на масата и да не бъркаш с ръце в тортата. ...
  235  25 
Пушекът от скарите, пръснати хаотично по протежение на перона се събираше в един общ рояк и се понасяше мазно из града, напомняйки на отрудените и не дотам празни стомаси, че идва онова време от деня, което никой изедник чорбаджийски не обичаше, но спазваше с охота. Всички в градчето знаеха къде и к ...
  186  10 
Преследват ме ...търся спасение!
Живея в свой собствен свят- недокоснати, див, дори примамлив.
Мечтая мащабно за бъдеще правно.
Бягам, бягам гордо и славно..
Настигат ме ... няма спасение, ...
  92 
Какво е сутрешен късмет?
ПТП на трамвайните релси. Да се возиш в трамвая, вече да закъсняваш за работа, а може би за среща. Вратите да се отворят насред булеварда, шофьора да излезе и да каже, че в близкия час ням да продължи и още със първите стъпки по асфалта да започне да вали, от тоя ситния дъжд ...
  211 
Еуфорията и глъча притихнаха като в космическа тишина. На тяхно място през дима, които като чели беше спрял на стоп кадър си направи пролука паниката в чистата и форма. Ако не по лицата, то в очите на няколкото души лежащи на пода, можеше да се види без съмнение, че тя е тук и обгръща всичко с черни ...
  85 
Да си подредим празните буркани
Това го написах един ден, скоро след като карантината беше започнала , нямаше изглед изобщо да свърши, а аз нямах кой знае колко работа. Нямах и какво да правя в къщи и до затъпяване се взирах в айпада и решавах от най- трудните судоку.
Да спомена, между другото, че с ...
  59 
В юношеските си години се вълнувах силно от въпроса каква е ролята на материалното превъзходство за добиване на победа. Никога не съм вярвал в превъзходството на материята над духа. Както казва и самият Иисус - едно синапено зрънце вяра може да се противопостави успешно на цялата вселена. По аналоги ...
  211  14 
От известно време насам, няма да го смятам в луни и лета… Жената - Пламък вече не е идея. Не че не е, просто е повече. Вече е още повече неща, едно от които, все още трудно за вярване, но е истина… такава истина, която можеш да докоснеш… и да целунеш…
Преди това Тя е била Искра̀… не толкова въобража ...
  103 
В прогимназиалните си години обичах да се развличам като съставям шахматни етюди. Тези етюди не бяха особено сложни, но винаги съдържаха парадоксален и нелек за откриване ход. Бях впечатлен от майстори на етюда като французина Анри Ринк (когото нерядко дилетанти поангличанчват, наричайки го Хенри Ри ...
  130 
Епилог или за всичко онова, което е по-удобно да не забелязваме и върху което не искаме да се замисляме
Накрая на тази моя книга искам да напиша и неща, за които ще помислите, че са встрани от темата на заглавието. Ще поясня причината защо не бих приел подобно мнение. Моят роден град е не само място ...
  95 
Когато бях ученик в прогимназията открих следната интересна позиция:
Бели: Цф1, Те2, пешки: г2, х2
Черни: Цх5, Те5, Те6, пешки: ф2, г3, х4
Тогава вярвах, че белите постигат реми по особено ефектен начин:
1.х3! Та5 2.Те5! Цг6! /естествено белият топ не може да бъде взет, защото на дъската стои пат/ 3 ...
  117 
Най-страшното е… не когато се мълчи... а когато няма какво да се каже... Спираш поглед в точката на безнадеждност... но нищо не виждаш... Всичко в теб се бунтува… когато почине твой близък или много скъп приятел... В твоите клетки нахлуват ярост… отчаяние… лудост… докато прозреш мисълта, че просто н ...
  182 
Предложения
: ??:??