4592 резултата
  • Червено вино и тамян

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    В подземията на душата ти. Ровя и излизам. На мъртвата ти повърхност плюя. С удоволствие.
    Предизвикваш ли ме?
    С метафори ли си избра да боравим?
    Заблъскал си по камъка, да ти отворя ли вратите? Тих те искам, по-нисък от тревата...
    Не ме карай да излизам на фронта с патрони. Ще се забият думите ми ка ...
      128 
  • Трябва

    Maryroj (Мариела Делидимова) Maryroj
    Проза » Други
    Тези слова, такива слова, може би всяка жена би искала да чуе от своя мъж. И аз също бих искала да ги чуя от моето момче. Онова момче – единственото за мен в целия свят, което ме е искало. Онова момче, чиито думи „После ще ти пиша“ са се забивали като нож в сърцето ми. Някога той ме попита: „Какво и ...   113 
  • Песоглавие

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Други
    “Трябва да помните, че ако в държавата няма... достатъчно свобода за народа, такава държавна уредба не може да остане непроменена.”
    Марк Тулий Цицерон, За държавата и законите, С., 1994, Софи-Р, стр. 64
    Четеше Цицерон, беше намерил тази тънка стара книга на баща си в библиотеката, на необичайно и ст ...
      142 
  • Сбогуване

    The_White_Shadow The_White_Shadow
    Проза » Други
    Тя се събуди. Майка й стоеше на близката кушетка близо до леглото й, срещу отсрещната врата.
    – Мамо? – чу прегракналия си глас. – Какво стана?
    – Претърпяхме злополука, в момента сме в болницата. Не се тревожи, вече всичко е наред. Как се чувстваш?
    – Амии.. – мисълта й бе прекъсната от изскърцващия з ...
      116 
  • Изкушение

    Сенд (Георги Стоянов) Сенд
    Проза » Хумористична, Други
    – Адаме, искаш ли да опитаме от забранения плод?
    – Не прави глупости! Виж, колко безгрижно си живеем тук.
    – Скучно ми е.
    – Играй си с нещо.
    – Играя си с тези две ябълки, но бързо ми омръзва. ...
      222  13 
  • Попиващи следи

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    Еуфория. Жасмин. Природа. Дървесни ноти, кедър. Джинджифил. Портокалови нюанси. Нежен коктейл. Попиващ в плътта ти. Омайващ същността ми. Прекрасен хаос. Чувства. Пепелива страст. Парещ танц и два погледа. Червено червило. Докосване. Ехтяща лебедова целувка. И прилив на желания и тръпки. Държа те... ...   156 
  • Праведният, който отстъпва пред нечестивия

    Stasi.1 (Anastasia) Stasi.1
    Проза » Други
    “Праведният, който отстъпва пред нечестивия е като мътен извор и развален източник“, Притчи 25:26 .
    В друга редакция стихът гласи: „Както мътен извор и замърсен кладенец, така е праведният, който се поклаща пред безбожния.*
    Праведният е човек, който се старае да спазва Божите изисквания. Нечестивият ...
      70 
  • Самотен бар

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    Отново плувам в самотен бар. Сред облаци дим. Души червеи. Поръчвам и не виждам. Губя представа. И се връщам. Колко много преживяхме за малко време, а?! Не успяхме да намерим онзи интервал, в който да се открием. Ти посегна на живота си. А моя вече го няма. Някъде погина, оставайки с желанията си да ...   151 
  • Илюзията, наречена време

    EvaRang (Eva Rang) EvaRang
    Проза » Други
    Замисляли ли сте се някога за времето. Да, времето... Понякога бързаме, искайки то да мине по-скоро, очаквайки щастието, търсейки избавление. Друг път сякаш искаме да го спрем, да иживяваме мига отново и отново, наслаждавайки се на моментото удовлетворение, дадено ни от кралицата Съдба. Но... постав ...   137 
  • Баба

    АнитаР (Анита Радева) АнитаР
    Проза » Разкази, Други
    - Остаряхме си, Гино!- казва Стайка през смях, докато сядаме на една пейка в парка и наместваме изкуствените си ченета. Смеем се дълго на времето, на децата, на луничките по ръцете, на посивелите си коси. Младите искрено ни се радват и не след дълго няколко пейки до нас също се разтрисат в смях, под ...   173 
  • За желанието просто да продължиш по пътя

    Christoph Christoph
    Проза » Други
    (или как стигнах до Русе)
    by Christoph Georgiev
    Нека първо да разсея съмнението, че все още има хора, които са достатъчно луди и авантюристични, за да подминат работа и да тръгнат на пътешествие. Няма! Или аз не съм ги открил още. Разбира се имаше жена. Ах, каква жена (смее се). Разбира се, не тя бе ...
      116 
  • Среща

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Писма, Други
    Греша ли?
    Подсказвай.
    Нямам идея как трябва да постъпя.
    Не знам как се обича.
    Боя се дали ще мога да го изразя, ако... ...
      170 
  • Обективната истина за времето на соца

    vega666 (Младен Мисана) vega666
    Проза » Други
    Днес младите българи масово се евакуират от родината си през Терминал 2. Кой е виновник за това явление? Ще ви отговоря на този стремглав въпрос, уважаеми читатели. Но преди да достигна до отговора му, ще споделя с вас, че ако по времето на соца границите ни бяха широко отворени за желаещите да напу ...   332  11  14 
  • Седем дни в Гърция (7)

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    Нещото, което не бях виждал отдавна в очите на Силвия, бе вълнението. Емоцията, която караше лицето й да се усмихва в този момент. Да бъде поне за малко щастлива, това... до тази вечер бе блян, чиято невъзможност ме тровеше бавно и мъчително.
    След като се прибрахме в хотелската стая, реших да действ ...
      130 
  • Седем дни в Гърция (6)

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    Седим четири глави и се чудим кой път да хванем. Не, не, оставете личните драми. Сега по-голямата такава е: да се качим ли на лодки за екскурзия до близкия остров или да правим плаж на залива. Дамите и без това предпочитат басейна, ама днес, пък, как са в настроение за разходка – не знам! Май сме ра ...   127 
  • Белите нощи

    EvaRang (Eva Rang) EvaRang
    Проза » Други
    Отдавна живея на края на света, там където няма край или начало. През лятото тук нощите са бели, ама наистина, толкова бели и сияйни, че душата ти се слива с тая безкрайна и изумителна чистота, дело на Всевишния!
    Бленувах любовта с едно така огромно, разтуптяно и чакащо сърце. Така силно ми се приис ...
      268  17 
  • Да почувстваш Господ

    РозалиАнгелова (Розали Ангелова) РозалиАнгелова
    Проза » Други
    Казват,че всеки проблем има най-малко две решения.Но съм сигурна,че всеки е изпадал в положение,когато не може да намери и едно.
    Умът трескаво работи, на пълни обороти. Имате усещането, че ви засмуква мощен водовъртеж. Един от водовъртежите на живота...Силите ви напускат, в безизходица сте, безнадеж ...
      89 
  • Седем дни в Гърция (5)

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    Силвия и Галя кръстосват крака, така че роклите им да разкрият прекрасния златен тен и да загатнат за гледката по-нагоре. През цялата вечер се държат провокативно. Правят си снимки на масата. Смеят се високо и не обръщат никакво внимание на съпрузите си. Косьо и Илиян потръпват от сигналите. Въображ ...   115 
  • Не те познавам...

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Писма, Други
    А коя си ти?
    Не си синеоката дама, с която спах.
    Не си и булката беглец.
    Кой ти каза за мен?
    От къде научи? ...
      157 
  • От деня - 35.

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Други
    За пореден ден до масата спира тридесетинагодишен мъж. Без ляв крак. Давам му монета от лев. Учтиво благодари и продължава из кафенето...
    Явно не е голяма печалбата му – градът е намаляващ, хората бедни вече...
    Но той редовно се появява.
    Защо?
    Пенсия има – не може да няма, с тая инвалидност... ...
      85 
  • Обладаващ вкус

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази, Писма, Други
    Знаеш ли, какъв е вкусът, когато карамела се стече и увие на спирала по сатена на ванилията? И…тогава виждаш смокиновият плод, тежък и сочен от захарен сироп – блести и те предизвиква да отхапеш. Мда! Вече усещаш какъв е вкусът, нали? Преглъщаш. Какъв вкус! Като живота, като любовта и като всичко ос ...   300  20 
  • Седем дни в Гърция (4)

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    – Какво правиш? – появява се Силвия в стаята, тонът й е прекалено загрижен.
    Веднага ми светва онази червена лампичка. Надписът е „Внимание“, отзад с три удивителни. Трябва да слушам внимателно и да си отварям ушите. А... май обърках реда, но карай да върви!
    – Нищо... – свалям си часовника, приготвям ...
      106 
  • Там, където ме желаят...

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Писма, Други
    Без характер.
    И с губене на време.
    С предупреждение.
    И без ясна мисъл за...
    Не ме разсмивай повече. ...
      170 
  • Две стъпки назад...

    ШефаПървомай (➊) ШефаПървомай
    Проза » Писма, Други
    Чаках те... Знаех, че ще излезеш. Но не очаквах да те видя с куфарите. Тръгваш ли си? Завинаги? Очи в очи. Мълчание. Мислите ни се срещат в пространството. Аз чета твоите, ти моите. Телата ни едва се удържат. Вътрешно треперим. Сълзите ми напират. Усещам го – сбогуването е близо. Не смея нищо да ти ...   126 
  • Седем дни в Гърция (3)

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    – Спри да хъркаш, прасе!
    Лакътят на Силвия се заби между ребрата ми, разбърка вътрешностите ми и им нанесе сътресение. Обърка функциите им – утре нямаше да съм човек. Толкова остър беше този лакът, че се задавих от объркване. Дали не искаше да ме очисти по-бързо с нож?! Закашлях се. Тя продължи да м ...
      129 
  • Нощта е платена

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Писма, Други
    Съкрушен съм. Изобщо нямам представа какво правя с живота си. Изобщо не знам къде се намирам. Объркан съм. От онази, която дори не ме погледна. Не ме поздрави. Дори не ми каза думичка. Всяка жена омеква в ръцете ми. Какво ми става?!
    Ами аз?! Не съм ли аз влюбения?!
    Или е илюзия? Просто моментно съст ...
      125 
  • Раздвоени въпроси

    ШефаПървомай (➊) ШефаПървомай
    Проза » Писма, Други
    Ето ме, дойдох... Прясна, прясна - току-що избягала от собствената си сватба. Сигурно бившият младоженец сега ме търси с картечниците си. Каква романтика само... На човек чак да му се доплаче от жал.
    Стоя пред вратата ти. Не знам какво да направя. Чувам стъпките ти, дали си сам вмомента... Чувствам ...
      164 
  • От деня - 34.

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Други
    Съсипахме природата…
    Първата ми мисъл оная вечер, когато срещнах жена, разхождаща кучето си. Дребно такова. С нахлузена дрешка.
    Хладно си беше, да…
    Ама мигар дивите кучета, вълците, чакалите обличат дрешки в студената нощ преди лов?
    Живеят си – според законите на майката природа… ...
      77 
  • Седем дни в Гърция (2)

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    – А, Илияне, ти сериозно ли?!
    – Какво, бе, Силвия? Може би, ако ми обясниш, ще разбера по-бързо.
    – Тази риза не си подхожда с дънките. Сложи си онази, бялата.
    – Е, не било чак толкова трудно, значи...
    Изобщо не знаех къде се намирам, след като Силвия ми сподели, че иска да се разделим. Тъжно или не ...
      110 
  • Следи от мастило...

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Писма, Други
    Грубият. Необузданият. Грешният.
    Нараняващият всяка. Дълбоко. Ровейки в душата и изваждайки най-силните чувства, на които е способна.
    Ето ме.
    Тук съм.
    Пиша, но прикрито. ...
      158 
  • Свободата ми...

    ШефаПървомай (➊) ШефаПървомай
    Проза » Разкази, Писма, Други
    Ден като ден. Хора като хора. Всичко уж беше толкова обикновенно, а на мен ми се струваше, че идва апокалипсис. Да бъда булка? Ама, че откачена работа. Като някаква статуетка ме облякоха в най-красивата, бяла сватбена рокля. Едни художници изрисуваха лицето ми. Други след това си пограха и с косата ...   176 
  • Седем дни в Гърция (1)

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    – Нещата със Силвия не вървят... – забих поглед в чашата си с уиски.
    – Стига, бе, вие сте пример за двойка, какво става?
    – Не знам, Косьо. Имам чувството, че след като се роди синът ни... между нас нещата някак... замряха. Тя е отдадена на детето, цялото й внимание е там...
    – Не ми говори, с Галя не ...
      174 
  • Колко си жестока, задето...

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    Стопли се в уюта на думите ми. Обгърнаха те като "Голямата любов", дадоха ти повече, отколкото ти самата провокира. И все пак съвсем искрено ти споделиха впечатленията, усещанията и емоциите си. Колко си жестока, задето...
    Думите ми. Прашинка от Световната литература. Наметнали одеяло на премръзнало ...
      221  10 
  • Помен

    BangBang (Петя) BangBang
    Проза » Други
    Имаше едно момче, момчето умря.
    Никой на света не знае, но ние се познавахме. И не че е тайна, просто лесно забравяме. Носеше име на хан. Не знам от какво умря. Защо се сещам за него също не знам, но ми е мило, че се сещам. Той ме е забравил сто процента.
    Виждам понякога майка му на снимки. Винаги у ...
      95 
  • Доживотен Затвор

    БъдещиятМъртвец (Стилиян Енчев) БъдещиятМъртвец
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други
    – Ехо? Къде изчезна? Защо вече не те виждам? – проехтявам в тъмното. Коридорът, в който се намирам е пуст, а мракът ме е обгърнал отвсякъде.
    – Тук съм – отвръща гласът. – точно тук.
    Обръщам се. Зад мен няма никой. Ръката ми посяга и напипва стена. От двете ми страни стени, образуващи коридор. Правя ...
      91 
  • Носовите гласни

    Джерина (Jereena) Джерина
    Проза » Други
    Те са две: голямата носовка Ѫ и малката носовка Ѧ. В старобългарския език са се произнасяли с носов призвук: Ѫ е звучала като носово О, а Ѧ като носово Е.
    Някъде към ХІІІ-ХІV век носовите гласни постепенно започват да губят своя назален характер и да се променят. В значителна част от българските гов ...
      209  19 
  • От деня - 33.

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Други
    Поканиха ме на представяне на книга. Обикновено не ходя – не обичам местните /където и да е!/ културтрегери и групичките около представящия писател, поет, художник…
    Този път отидох. Бивш ученик. Не беше от любимците ми. Да речем – от втората редица. А те при мен са доста редички в дълбочина – та чак ...
      122  10 
  • Тъга на колела

    БъдещиятМъртвец (Стилиян Енчев) БъдещиятМъртвец
    Проза » Други
    Намирам по нещо тъжно в автобусите.
    Дали защото са пълни с хора, преминали през нашия живот, които си заминават и продължават по пътя си като по някакво тайно разписание на вселената?
    Или защото идват и си отиват. И постепенно се забравят. Едни обикалят несломено еднаквите улици, надяват се да намер ...
      90 
  • Изгревът на "Лека нощ"

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    Дългоочакван дъжд. Порой, развилнял се като освободена спотаеност. Тихи улици. Попиващи мълчанието на тъмнината. Осветени участъци, обърнали гръб на видимото. И само аз и ти. На онзи вход. Преди часовете, в които ще сме отново сами с мислите си.
    Вперили очи в отсрещното внимание. Тази вечер си толко ...
      154 
  • От деня - 32.

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Други
    Пак за събирането на парите във входа.
    Нямаме касиер. Всеки събира – по реда. С две изключения. Едната беше алкохоличка. И не й давахме по понятни причини. Другият е днешния герой.
    Над 40 години е. Какво работи – не можем да разберем. Ту в курорта следи за велосипеди под наем, ту в някакъв гараж. Из ...
      77 

© 2003-2020, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.