2.02.2007 г., 21:22

* * *

786 0 8

С вино се напивах-
сълзите в него скривах….
Цигара след цигара палих-
с димът от тях се давих…


Плачих и се молих,
виках и горях….
Но защо било е-
нима за тебе аз живях?!


Щом искаш-тръгвай,
аз няма да те спирам…
Щом искаш-махай ми за сбогом-
и аз ще махна след това…


Но ти върви-назад не се обръщай,
с виното ще изпия и последната сълза…
За последно с обич те прегръщам…
Върви при нея-тя е по-добра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Диди,Романтична,благодаря ви!!!
  • Прегръдка от мен за стиха и ... очаквай ново и хубаво начало, Роси!
  • много ми харесва браво!!!
  • Всичко минава и се забравя,Суси,след това идва щастието и истинската любов.
    Благодаря и много усмивки от мен!
  • На всеки се случва понякога, тежко е, но с времето минава. Много ми хареса!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....