* * *
Боли, когато не те виждам -
очите силно почват да сълзят,
ръцете търсят твоите горещо,
а устните прошепват името без глас.
Ти така и не се върна,
а кълнеше се в това...
Само нежно ме прегърна
и тръгна по света...
Сега си някъде - далече...
На друга нежно ти шептиш.
Нея силно ти прегръщаш
и я изпиваш със очи.
Остави ме да плача и да чакам -
кой ще бърше моите сълзи?
Косите скубих и се молих -
да не ме забравяш ти.
Така ще бъде - ще се срещнем...
Устните безмълвно ще прошепват "Прости!"...
Ръцете ще се молят да се срещат,
но гордостта няма да го позволи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
