Проблясва Осъм ефимерно,
положил своята снага,
и залезът кърви безмерно
в копринената синева.
Поляга закъсняла вечер
над стихналия калдъръм.
От църквичката надалече
дочува се камбанен звън.
Градът ли във нощта будува,
очаквайки далечен гост?!
Но в мрака никой не пътува
и пуст е дървеният мост.
Нощта е мургава, напета,
наметва тъмен ямурлук.
И само старите дървета
си спомнят, че е идвал тук.
А вятърът пак натъжено
все търси го в незнаен гроб.
Народът ни обезсърчен е
и станал е бездушен роб.
Забързан от зори, нехае,
че в този ден е бил обесен,
но клупът на смъртта ридае
с изпятата от Левски песен.
А Той – героят пъстроок –
със дух ме среща благороден.
И лъвският му пъргав скок
ме прави истински свободен.
Б.а. Стихотворението бе отличено с почетна награда на конкурса за литературна творба - "Апостоле! Какви дела...? на Народно читалище "Елин Пелин-1926" с. Бусманци
© Владислав Недялков Всички права запазени