19.04.2019 г., 15:29 ч.  

19 февруари – пред паметника на Дякона в Ловеч 

  Поезия » Гражданска
1456 12 16

Проблясва Осъм ефимерно,

положил своята снага,

и залезът кърви безмерно

в копринената синева.

Поляга закъсняла вечер

над стихналия калдъръм.

От църквичката надалече

дочува се камбанен звън.

 

Градът ли във нощта будува,

очаквайки далечен гост?!

Но в мрака никой не пътува

и пуст е дървеният мост.

Нощта е мургава, напета,

наметва тъмен ямурлук.

И само старите дървета

си спомнят, че е идвал тук.

А вятърът пак натъжено

все търси го в незнаен гроб.

Народът ни обезсърчен е

и станал е бездушен роб.

Забързан от зори, нехае,

че в този ден е бил обесен,

но клупът на смъртта ридае

с изпятата от Левски песен.

 

А Той – героят пъстроок –

със дух ме среща благороден.

И лъвският му пъргав скок

ме прави истински свободен.

 

 

 

 

Б.а. Стихотворението бе отличено с почетна награда на конкурса за литературна творба - "Апостоле! Какви дела...? на Народно читалище "Елин Пелин-1926" с. Бусманци 

 

 

© Владислав Недялков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??