Полъхва мигом топлия ветрец,
от дрямката живота да разбуди.
Сред нивите със полския синчец
в ефирност пърхат бели пеперуди!
В клонаците припява чичопея[1]
и топло галят утринни лъчи!
А нейде сред тревите на сипея,
пак малките си ярка… ще сгълчи.
Пчеличките с жужене неуморно
от рано любят цъфналия мак,
с водите си реката – благотворно,
пошушва сред върбовия шумак!
Изпълнен със живот е пак всемира
и трепнат във зелено всички листи.
В природата.... душата релаксира
от злост готова, в миг да се очисти!
27.06.2017 г.
[1] Голям синигер
© Владислав Недялков Всички права запазени
Поздрав!