ВЪЗРОДЕНО МИНАЛО

Остана в съзнанието ми случка,
там - на мъхчето, на височината
с изглед срещу планината,
се запечата като снимка едно сияние прекрасно.
И затаихме дъх, за да си кажем,
как така, след многото години,
изплува споменът за онези сини
вълни, предизвикани с греблата,
а слънцето искрящо отразяваше водата.
С притворени очи, далеч във времето се върна ти
и сподели с мен какво си спомняш за този ден.
С усмивка те погледнах и осъзнах,
колко сила има в нежността, 
когато двама сме  и свържем мисълта,
отнасяме се в далечината,
а всъщност сме пораснали и зрели,
но в сърцето тайничко копнели,
отново да се съберем, за да разкажем и поберем
онези, малките неща, онези сладките слънца.