Ако те няма
Не се научих да те няма.
Опитах се, но не успях.
По-лесните ме задушават.
Повярвай, скучно ми е с тях!
Очите ми за тях са... поглед.
Звездите... някакво небе.
Щом огън моя сън тревожи,
те чезнат в глухи светове.
И ставам твърде интересна
ала различна в лудостта.
Но как покоя да харесам,
щом те вървят, а аз летя?
А искам страсти да разпалвам
във мъж, достоен за това.
Стандартните са твърде жалки,
те плащат свойта суета.
Не казвай, че съм твърде горда!
Виж, зная своята цена.
Затуй те пазя, обич моя,
и ти дарявам свобода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
