На Шипка пак стаен е пантеонът,
не чува се от нийде даже вик,
единствено на ехото днес стонът
нашепва ни за подвига велик:
За хълмове пропити от кръвта
на хилядите наши опълченци;
за топче, изгърмяло в утринта
и гордите клисурци – възрожденци,
заклели се пред Левски в тъмна стая
със свети думи смърт или свобода;
за звънките копривщенски камбани,
зловещите кървища на Батак;
за Ботевите четници избрани,
целуващи пак българския бряг;
за кръста там на Вола героичен,
де паднал е войводата-поет!...
За всичко що е свято за България
и дето до безкрая ще обичам,
пред огъня де нивга не прегаря,
аз бдя!
© Владислав Недялков Всички права запазени