14.08.2019 г., 9:27 ч.

Белег от мрак 

178 8 21

© Мариана Бусарова Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря за положителните коментари - Светле, Ангелче, Дочка.
  • DochkaGeorgieva (Дочка Г)
    Силни мисли и мъдър финал! Поздравления, Мариана!
  • Ангелче13 (Паднал ангел)
    Много е силно Мариана! Истината скрита в нас! Освен светлата, всеки си има и тъмната страна! Поздрав!
  • contessa (Светла Асенова)
    Ставаш все по - добра, Марианка...
    Радвам ти се...
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря за коментарите, Младене, Краси.

    Георги, харесвам Зелазни. Разбрах за какво пишеш.

    Младене, благодаря за интересните обяснения. Физиката не ми е стихия, но звучи интригуващо обяснението ти за тъмната материя.

    Краси, все пак се надявам на светлината, наистина.
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    "Белязана съм. Към звезди далечни
    обръщам се, за да намеря пътя.
    А мислите ми бразди са вековечни –
    на вечността тоз белег ще отстъпя." Светлината я носиш.
  • vega666 (Младен Мисана)
    "Белязана съм с мрак и той наднича
    зад мислите ми като вълча паст.
    Да се измъчвам явно ми прилича.
    Над чернотата в мен аз нямам власт."

    Великолепно встъпление, обагрящо цялото стихотворение, което много ми хареса. Все пак физиците говорят за тъмна материя и тъмна и тъмна енергия /т.е. мрак/ и тя е около 94% от съществуващото във вселената. Следователно мракът има параметри. Да не говорим, че от физична гледна точка слънцето е абсолютно черно тяло, така че стихотворението ти не е абстракция, Мариана, а отразява обективната реалност! Поздравление!
  • генек (Георги Коновски)
    Роджър Зелазни...
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря, Георги. Мрак и светлина!
  • генек (Георги Коновски)
    Хареса ми...
    Създания от светлина и мрак...
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Дарина, много правилно го приемаш. То е такова. Все едно съм надникнала, където не трябва, за да видя по-добре звездите след това.
    Благодаря.
  • щураче (Дарина Иванова)
    Няма такова нещо, като мрак. Всяко съществително има параметри, мракът няма, следователно не съществува Светлината има. Е, тогава как може да се каже, че ако нещо несъществуващо не съществувало, то нямало да го има съществуващото. Говорите някакви абсурди в коментарите
    Стихотворението го приемем абстрактно, както приемам Пикасо
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря, Ники, за чудесния коментар.
  • Niki_art (Николай Василев)
    Тъмнината е част от нас!
    Както и светлината!
    Но винаги има избор, коя посока човек ще избере!
    Белег от мрак, олицетворява душевната тъмнина, когато човек е
    заслепен от емоционален колапс!
    Силен стих Мариана!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря за коментара, Ева.
  • EvaRang (Eva Rang)
    Много е силно, Мариана!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря отново.
  • Мълниеносец (Гръмчо бе)
    В, този смисъл Да - неизбежно е. Защото ''орисия'' е равнозначно на обреченост. Все едно да кажем, че сме безсилни да променим нещата или събитията, понеже сме лишени от свобода на избора. А човек е дарен със свободна воля. Мракът има власт, само когато сами го допуснем упражнявайки свободният си избор. Но те разбрах.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря за хубавия коментар, Мълниеносец. Няма как да виждаме светлината, ако нямаше мрак. И обратно. Контрастите са част от съществуването. Понякога тъмните краски завладяват мислите и усещания.
    За орисията ... какво да кажа. Може би исках да кажа, че така или иначе е неизбежно да имаме и тъмни моменти в живота си. Не знам дали е най-точната дума.

    Дани, благодаря и на теб. Духовното израстване изисква вечна борба, наистина.
  • Данида (Даниела)
    Ей тази вековечна самоборба между Зло и Добро...
    Някой - ако твърди, че е само светъл, то той си го втълпява само на себе си...
    ..."наднича зад мислите, като вълча паст"...
    Браво, Марианка!
    Трудно уловима истина си ни поднесла...
  • Мълниеносец (Гръмчо бе)
    Философски поглед. Всички ние сме до някаква степен ''жертви'' на мрака. И няма, как да е иначе при условие, че сме жители на, този свят. Има и такива които отричат, или по-скоро не искат да признаят (дори пред себе си) очевидното. Дали, това ги прави по-щастливи... съмнявам се. Със сигурност ги прави по-уязвими. Поздравявам те!
    ''На мрака орисията ме блъска тежка'' - към, това изричение искам да направя коментар. ''Орисия'' няма. Просто е необходима непрестанна борба. И тъй, като ''мрака'' и злото имат духовно естество и първопричина, то и борбата се води на духовно ниво.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.