Без да питам аз защо те обичам,
трепет почувствах, щом те видях.
Ти си тръгна – а аз още отричам –
сърцето ми сви се и превърна във прах.
Топъл, слънчев, красив бе денят,
във който вплетохме ние ръце.
Очите ти нежни – сякаш приказен цвят –
озари се душата ми от твойто лице.
Последваха дни на мълчание и мъка,
гласът ти в ума ми като в бездна ехтя.
Тихо, леко тогаз зашептя ми дъжда –
"Ще се върна, както Тя връхлетя!".
Без да питам аз защо те обичам,
трепет почувствах, щом те видях.
Ти си тръгна – а аз още отричам –
сърцето ми сви се и превърна във прах.
© Княгиня Нощ Всички права запазени
Поздрави и от мен!