8.04.2022 г., 9:55 ч.

Безмълвно 

  Поезия » Любовна
388 0 2

До мен да си.
Да ти усещам

топлината.
Как дишаш

и насън говориш.
Да те прегъръщам.
В тишината.
И да зная,
че утре пак
вратата ще отвориш.
Това ми стига,
за да  потъна,
притихнал

в гънките на мрака.
И е прекрасно,
че ще мога
и утре вечер,
да те чакам.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??