inara
49 647
22.04.2022 г., 21:38 ч.  

Безсърдечие 

  Поезия
613 11 10

Вече не чини – не струва ни ресто от прошка.

Няма сърце – не остана, а суха горчилка.

Тъй се е свило – почти е изчезнало, Божке!

Сякаш в гърдите ми трака безплодна костилка.

 

Сякаш стрелката на стар, неподдържан часовник,

дето отмерва секундите, блъска на място.

Всяка поредна минута се ражда виновно.

С всяка минута ми става по-болно и тясно.

 

Колко сгреших, че поисках любов да се върне

там, откъдето безропотно слънцето ляга?

Ето ти залез – и в залеза нека посърне

всичко, което от мен, може би, те пристяга...

 

Днес съм стопена в по-ниския пясък на храма.

Петък е – иде Неделя – безкрайно Висока.

Днес е сърцето химера – и в него ме няма.

Боже, вдигни ме със себе си! Дай ми посока!

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, всеки твой стих, случайно днес те открих е разтърсващ и докосва сърцето на читателя!Поздравления
  • Красиво!
  • Благодаря на всички! Честито Воскресение Христово! Светло, чисто и топло да е в душите и сърцата ви! ❤️
  • Красиво, образно, с оригинални сравнения! Наслада!
  • Разкош!
  • Поезията ти е с висока стойност, в нея се усеща как твоят талант избуява, Ина! Благодаря за удоволствието, с което пълниш душата ми!😘🌷❤️
  • Прекрасно!
  • А колко много сърце се иска да напишеш нещо такова... Отива директно в графа "За препрочитане"!
  • Благодаря ти от сърце за тези топли думи, Миленка! Светли и благословени празници ти желая! Мария – също, благодаря ти!❤️
  • Красива, дълбока, разтърсваща поезия.
Предложения
: ??:??