Тази смърт се побира в Христовите рани.
Колко гвоздея струва животът ни днеска?!
Фарисейски лъжи ме преследват в съня ми,
а на утрото всичко е някак гротескно.
Три петли кукуригат по съмнало вече.
Ах, предатели черни са те като Юда,
както и Петър от Него се трижди отрече.
Битието се ниже с жестока заблуда.
Овехтя ми до скъсване сетната риза.
По химери да тичам безплодни не мога.
И петакът последен на скитник харизвам.
Колко мъки и болки съзирам, за Бога!
До последния миг твърдо вярвам в живота.
И подби се кракът ми по трънени друми.
Върху Вяра градя светъл храм на Доброто.
Как боли щом замерят ме с ласкави думи!
Тази смърт се побира в Христовите рани.
Острието на Логин ни дебне отвсякъде.
Но Иисус ни възнася в пътеки избрани,
чрез молитвата свята Светът да пребъде!
© Владислав Недялков Всички права запазени
"Овехтя ми до скъсване сетната риза.
По химери да тичам безплодни не мога.
И петакът последен на скитник харизвам.
Колко мъки и болки съзирам, за Бога!
До последния миг твърдо вярвам в живота.
И подби се кракът ми по трънени друми.
Върху Вяра градя светъл храм на Доброто.
Как боли щом замерят ме с ласкави думи!"