С нашите сълзи ще се сбогуваме,
лицата ще линеят от забрава.
Душите ще се слеят и изгубят
сред пъкъла на любовта, зовящ се Ада!
Сгромолясваха ме гръмотевици навред,
теб бълнувах всяка нощ безлунна.
В пламъци падаше като копнеж,
живял някога, за да го сънувам!
© Княгиня Нощ Всички права запазени