9.09.2016 г., 19:45 ч.  

Бленуван образ 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
439 1 4

С нашите сълзи ще се сбогуваме,

лицата ще линеят от забрава.

Душите ще се слеят и изгубят

сред пъкъла на любовта, зовящ се Ада!

 

Сгромолясваха ме гръмотевици навред,

теб бълнувах всяка нощ безлунна.

В пламъци падаше като копнеж,

живял някога, за да го сънувам!

© Княгиня Нощ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси, Светла!
  • ...
  • Благодаря ти много за прекрасните думи, Младене! Не знаеш какво пораждат у мен такива комплименти! Благодаря ти!
  • Мистична поезия, която високо ценя и харесвам. Без колебание този стих поставям в Любими. Изчистен от всякакви дребнавости и вайкания, характерни в редица случаи за интимната лирика, текстът извисява духовно - показва, че любовта е преди всичко зовът на отвъдното! Поздравявам те, Аделайд. Пиши все така, за да черпя вдъхновение от теб.
Предложения
: ??:??