Братя
... какво ли става в моята глава, процесите са ми необясними? –
понякога се случва и това – говоря си, дори насън, във рими,
като че ли във мен живее друг, с когото се разбираме отколе,
и той ме публикува във Фейсбук, и винаги от мен е недоволен,
и сутрин вика ставай и пиши! – и сядам си в писателската ниша,
невям живеят в мене две душѝ? – не знам коя от двете да опиша,
когато дръпне повечко мерло, към мене няма даже капка жалост –
проклетник, спи на моето легло, привикнал с невъзможния ми хаос,
красив, и разпилян като сархош, върлува в електронните ми пощи,
без него аз не чиня пукнат грош, и са безмълвни дългите ми нощи,
дори не помня как се озова във топлото ми бебешко креватче? –
живея, и ще лудна без това ужасно – и прекрасно! – мое братче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
