21.01.2016 г., 17:33  

Чувство

702 0 0

Боли, когато гори, моето сърце.

Боли, защото се оставих в твоите ръце.

Тази болка увеличава се по две

щом наранен съм от твоето сърце.

 

Няма ли те, няма го и небето синьо.

Няма ли те, няма го и чувството любимо.

Любовта гори в пламъците на битието,

Боли толкова колкото звезди има на небето.

 

Парче по парче, счупи моето сърце

Крехко, като коричката на птиче яйце

Викам те, с немия си любовен глас.

Виках те, нечут бе моя глас.

 

Остави ме и си тръгна без да се обърнеш,

с цялата надежда и любов, чаках да се върнеш.

В изчезващото ми сърце, любов и надежда, винаги ще има,

то винаги ще крещи „Обичам те, любима“.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариян Шуров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...