Цветето
Гост беше в моите сънища цветни
твоето вярно и нежно дихание.
Ах, как потъвам в спомени летни,
но всичко за мен е като съзерцание.
Цвете в косите ти, отдавна вплетено
връща надеждата за слънчев зов.
Искам мечтателно, както поетите,
пак да изпрося зрънце любов.
Тази палитра, която разгръщаш,
пълна с копнение, нежност и блян
в спомени искрени с плащ ме загръща,
а ето от тях, чувствам го, и ти си пиян.
Нека не мислим за нови неволи,
нека загърбим деня си студен.
Пак любовта ми за нежност се моли
и за усмивка в миг съкровен.
Цвете в ръцете ти още сънувам,
моя магия, изстрадана, вярна.
"С устни, мила, ще те нарисувам,
ведра обич, сила лъчезарна!"
11.11.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
- нема такова животно... Прав си, idemidoidemi, относно запетайката! Напоследък се улавям, че нито пунктуация, нито стилистика ме интересуват. 
