5.02.2015 г., 2:02 ч.

Демиург 

  Поезия » Философска
527 0 0
Съдбата с кал и тръни ме наказа,
с неравности по жизнения път.
Но аз да дерзая не се отказах,
защото знам, че пред мен е светът.
Знам, че бъдещето ме чака,
то моите пътеки чертае.
А аз пътувам с на живота влака,
но какво ли този път ми вещае.
Нима не мога релсите да рисувам,
не съм ли аз на бъдещето господар.
Аз с този влак пътувам,
а свободата е мой безценен дар. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Начев Всички права запазени

Предложения
: ??:??