До вчера бях малко момиче,

което играе с кукли навън.

Което най-много мама обича

и злото за него е само насън.

До вчера мечтаех да бъда голяма

с гримирано вече лице,

да бъда изискана дама,

да не казват, че съм още дете.

Но днес сълзи горещи

парят моето лице,

защото сърцето ми усеща

как тръгва си от мене малкото дете.

Тръгва си, на спомена остава

за безоблачно отминалите дни,

и детството пред очите ми минава

и моля аз детето остани!

Но живота е суров, жесток

и има свойто страшно "не".

Затова остава невъзможно

от възрастен да станеш пак дете!