Днес
Днес
На Митко Върбев
Днес е твоят ден да ме обичаш,
гласът ти да пронизва тишината.
Като пясък от ръцете ти изтичам
ако този миг пропуснеш в самотата.
Днес е твоят час да ме желаеш
с устни ме изпивай във нощта.
Като луда ще крещя във празна стая,
ако няма златен пламък на свещта.
Днес е твоят шанс да ме целунеш,
жадувам да откраднеш моя дъх.
Утре ще е късно да ме върнеш,
ако днес отново падна от върха.
Обичай ме, обичай ме до лудост,
не ме превръщай в празно късче лед.
Пътят в самота е като старост -
изсъхнал стрък до рози съм без теб!
Как искам да усетя любовта ти,
преди да се изгубя от света!
Днес е този миг, върни смеха ми,
подари ми рай сред огнени слънца!
( Моля те!)
13.07.2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Върбева Всички права запазени
