Крилете
на дракон
безславно
печатат,
разнасят
по своему
гнила
прокоба...
Разяждат
отвътре
с плесен
душата,
крясък
изплита
митичния
огън...
Драконът
черен
потънал
в нощта,
поглед
изгарящ
светлика
в сърцето...
Бронирана
същност
за чужда тъга
това е
затворът
вековен
за него...
Забравен,
низвергат
в мъгливи
земи
чува се
ехо
на воя му
мъчен...
Драконов дъх
и пламтящи
мечти -
бронята
пази
от тихата
буря...
© Княгиня Нощ Всички права запазени