ДРАСКУЛКА ВЪРХУ ЛИСТ ОТ ЯВОР
Сега ще се обичаме до край.
Излъга здрачът ловко сетивата.
Представям си, че вън е още май
и липов дъх разбрида тишината.
Измамата след време ще взриви
покоя на ненужните ми вещи.
Изтлели като есенни треви,
едва ли по-нататък ще се срещнем.
Пространството е само стон и вик.
Навярно сантиментът е излишен –
но аз се осмелих да го опиша.
Обичай ме, дори да бъде миг –
след миговете ноемврийска киша
напролет минзухари ще въздишат.
© Валентина Йотова Всички права запазени