Пъстри косици ме носят,
люлка безцветна ме дръпва..
Щом нощите тихи си дойдат
душата се стресва безсънно..
Измислен рояк от заблуди
прилежно на поста стои..
Уви, щом се някой събуди
нападат го без капка съчувствие..
Измислен е и престоят ни тук,
в бърлогата за чакащия край..
Чакам и аз сирената глуха
да извести за заветния Рай..
© Княгиня Нощ Всички права запазени
Само една е Истината; само ако я последваме, ще разберем какво ни очаква.