15.08.2017 г., 1:02 ч.  

Душевен покой 

  Поезия » Пейзажна, Философска
421 1 2

Пъстри косици ме носят, 
люлка безцветна ме дръпва..
Щом нощите тихи си дойдат
душата се стресва безсънно..

Измислен рояк от заблуди
прилежно на поста стои..
Уви, щом се някой събуди
нападат го без капка съчувствие..

Измислен е и престоят ни тук,
в бърлогата за чакащия край..
Чакам и аз сирената глуха
да извести за заветния Рай..

© Княгиня Нощ Всички права запазени

https://www.youtube.com/watch?v=GnSn1auaQ44

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Младене!
    Само една е Истината; само ако я последваме, ще разберем какво ни очаква.
  • "Измислен е и престоят ни тук,
    в бърлогата за чакащия край..
    Чакам и аз сирената глуха
    да извести за заветния Рай.."

    Силни и точни редове. Всеки е един самотник, очакващ в бърлогата си края, с надеждата, че има Рай! Дано да е истина. Амин!
Предложения
: ??:??