Денят, във който твоят поглед светна,
светът двустранен от завист пребледня.
С очи небесни, символи на зората,
остана ти в скъпоценните недра.
Нощта стана топла и нежна,
на Мрака най-любимото дете.
С песни катедрални те посрещна
залезът на рушащи се векове.
Денят приветлив застина във почуда,
красотата твоя го приюти.
Неусетен трепет го събуди,
малка звезда с любовни милувки.
Нощта тъмнокрила любимия прегърна,
сърцето й дълбоко потънало в транс.
Денят ласкави думи във реалност превърна,
двамата вечно танцуваха този валс.
© Княгиня Нощ Всички права запазени