5.02.2019 г., 9:48 ч.

*** 

263 10 9

© Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Не знам какво да кажа, прекрасно е!
  • PepiPetrova (Pepi Petrova)
    Удоволствие бе, да прочета!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Много стойностна творба! Трудно се казва нещо впечатляващо по тема, която е предизвиквала всички поети!
    Вярвай в заложбите си, момиче, чакам с интерес новите ти стихове! Вярвай си, защото твоя дебют е наистина впечатляващ!
  • Nostalgia
    Моето ”Но” са чувствата... Те стриват на прах илюзиите, че ще спра да мисля, чувствам, пиша... А камъчетата са всички драскащи по сърцето спомени...
  • линасветлана (Лина - Светлана)
    А може би самото камъче се нарича "Но"?
  • Nostalgia
    Колко красиво го каза Лина-Светлана! Но... Винаги има едно ”но”... което да помрачи илюзиите. Може би някой ден ще намерим друг път - тревист и мек... и изобщо няма да се налага да носим тежките обувки с порязващите камъчета... Защото тогава ще ги събуем и ще тичаме боси... и свободни.
    Може би...
  • линасветлана (Лина - Светлана)
    Спътници сме, а под нозете ни Пътят се опитва да протрие, с едни и същи камъчета ходилата ни. Може би е необходимо просто да спрем, да събуем обувката и да ги изтърсим, за да е по-леко и по-удобно пътешествието, но...
    Иначе и аз като Краси Тенев ще се оглеждам за Твоите думички. Поздрави!
  • Nostalgia
    Аз се надявам да не пиша... Години наред се опитвам да не чувствам, да не пиша, да не мисля за Него...
  • maistora (Красимир Тенев)
    Впечатляващ дебют! След шест години.
    Давай по-смело! Това не приличат на първи стихове. Явно има и още.

© 2003-2020, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.