Един народ те среща благ
Сребриста лунна светлина
и щурчовият сладък звук…
Виши се горда планина,
облякла злачен ямурлук…
Козарче с медено бърдуче
оглася до немай-къде
и стадото към вала тучен
подкарва с виковете: “де”.
Отнейде бухалът невнятен*,
обажда ми се нощна птица.
От ехото ли звук изпратен -
дочувам песен на момица…
А вятърът с букак хортува*
сказания мъдри и прастари.
И колко скъпо ми се струва,
че всеки синор е другарин!
Реката - кръвоносна вена,
зареждаща с живот нивята.
Звездица в златно пременена,
за мен Родината е свята!
И пътнико, поспреш ли драг
сто чужди краища пребродил,
един народ те среща благ
и другаде не ти се ходи!
27.09.2022 г.
Б.а. невнятен - Който не се чува добре, неразбираем, нечетлив;
хортура - Диал. Говоря, приказвам, думам, разправям
Из “Оставям си докрай сърцето”
© Владислав Недялков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасни стихове, наистина от дъното на сърцето!
-
Честита нова стихосбирка, Влади! Стихотворението носи топло човешко чувство и се лее като родопска песен! Поздравления!
-
Благодаря ти стократно за милите думи и оценката, която даваш на труда ми, приятелю скъп! В теб аз открих духовен наставник в поезията, незаменим брат по перо и съпричастен с болките ми баща, милеещ за потъващия в сраданието си син. И “Оставям си докрай сърцето” е истински поетичен дар за теб и всички останали скъпи приятели, които ме подкрепиха тук и на лични. Бъдете благословени за добрината си!
Книгата има много несъвършенства и неточности, но просто обстоятелствата и състоянието ми не ми позволиха да редактирам… Надявам се читателите великодушно да ми го простят. Благодаря отново на всички ви добри хора! -
Честитя ти новата стихосбирка, скъпи Приятелю! Една невероятна стихосбирка, в която наистина си оставил докрай в сърцето си. Пълно покриване със заглавието й. Искам и тук да ти благодаря, че днес я получих като подарък от теб. Един наистина свиден дар!
При теб вградените думи с фолклорен и диалектен нюанс, естествено се вплитат в тъканта на стиха и това е висше умение. То /и не само то/ те отличава от всички останали български поети. Такава любов към майка България лъха от словото ти, че буквално онемявам от опиянение. Да си българин е нещо велико, но тези от Терминал 2 няма никога да го осъзнаят.
Изменниците на родината си! Бъди благословен да пишеш все така!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Момица (мн. ч. момици) е кулинарното название на тимусната жлеза или панкреаса на младо мъжко теле, теле, агне или прасе.[1] Понякога като момици се наричат и други жлези – околоушна слюнчена жлеза, подезична слюнчена жлеза, както и яйчници или тестиси.[2][3]".
Може да я замениш с водица, девица, сигурно има още сто думи. Не се сърди, грешката е в теб!