15.09.2015 г., 20:51 ч.  

Филм 

  Поезия » Пейзажна
928 3 7

Бяла копринена рокля,

красиви нежни очи,

Госпожице, много Ви моля

кажете, къде сте били?

 

Сред лехи, в тайни градини,

леко пристъпила там

край щурци и самодиви

слепия Омир стана и ням.

 

Бяла копринена рокля,

красиви нежни очи,

Госпожице, много Ви моля

кажете, къде сте били?

 

Невидимо в мъглата се изпари

последният лъх на парфюм.

Осезаеми следи от сълзи

с тъжен финал приключва този филм.

 

Бяла копринена рокля,

красиви нежни очи,

Госпожице, много Ви моля

кажете пак, къде сте били?

© Княгиня Нощ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Йоана!
  • Това ти много харесах... Много, Аделайд...
  • Благодаря ти, Велин!
    Радвам се, че ти е харесало!
  • Прекрасно! Бялото е невинност, коприната е нежност! Филмът е символ на съня и мечтата! Добре, че нямаше театър, защото той символизира лъжата.
    Спирам дотук, защото има още много символизъм в стиха.
    Поздрави и за този красив ритъм и напев!
  • Точно в целта, Валери!
  • Благодаря ти за хубавите думи, Ина!
    Благодаря ти, Мисана! Благодаря и за чудесния цитат!
  • "Госпожице, много Ви моля кажете пак, къде сте били?"

    Въпрос, приличащ на полицейско дознание, но създаващ жив интерес към текста. Хареса ми как "слепият Омир стана и ням". Неочаквано идва - като гръм от ясно небе. Аналогичен похват използва и Рашко Стойков:

    "И стига ли ви тъжната награда, че свети тихо златния ви прах? -
    За Омир още спорят седем града а той бе просил милостиня в тях!"

    Поздравление, Тони!
Предложения
: ??:??