Финалът
Търся нещо, но и аз не знам какво,
вървя през дните без да зная защо,
дали живея, или просто съм тук,
трябва ли да е така, или всичко е напук!
В дните протягам напред две ръце,
търсят и чакат нежното сърце,
заедно да се понесат към чистотата,
без да знаят къде е пустотата!
В живота всеки търси нещо изгубено,
но в търсенето сърцето остава загубено,
в безкрая продължаваш ти напред,
да чертаеш дните си ред по ред!
Финала ще достигнеш някой ден,
но знай, че ще бъдеш далеч от мен,
мечтай да бъдеш човек успокоен
и от хорската злоба несломен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Стоянов Всички права запазени
