Гарванови криле...
Крилете твои черни
прегърнали са моя свят
и само сенките безверни
ме посещават в този тъмен град.
И скитам се сама из мрака,
а твойта сянка гони ме в нощта.
Единствено гласът на една проклета сврака
нарушава изведнъж настъпилата тишина.
Обръщам се с надеждата да видя нещо.
Може би да видя теб.
Край мен е толкова зловещо,
моят свят...
може би завинаги изгубил своя ред...
крещи...
за теб...
Очите твои - гарваново-черни
не ме оставят да заспя.
Дали съмненията ми са верни?
Дали тъй ще е за вечността?
Твоят крясък въздуха раздира,
плясъкът на твоите криле,
моята душа умира,
душата...
ти, гарване...
отне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита Райкова Всички права запазени
