4.05.2018 г., 0:28 ч.

Гравюра 

  Поезия
557 3 1

Изгравирах всичките ти стихове -
посланията на които не запомних...
Със елмаз, брилянти, нежни мигове,
обримчих скъпо пъстрия ти огън...

На всяка буква от сакралната ни книга
дарявах най-красивата награда -
стичаха се восъчните линии
и избродираха ни тъжната наслада...

Спомени за твоя нежен образ
донесоха ми носталгично щастие...
Но не тъгувах по далечния ти повей,
оставил ми романтично упование...

Всяка страница от живия ти облик
не ме потърси във тъмницата на Мрака,
защото усети най-чистото подобие
на прераждане - далече бе фаталното...

Изгравирах всичките ти стихове -
туптенето на които жадно търсех...
И листàта, макар и намастилени,
на почерка специален се отдадоха...

Портите-корици си мечтаеха
за послеслов от странстващия ти ум...
Пейзажите на следващите тайници
желаеха ароматния ти албум...

Изгравирах всичките ти стихове -
музикално пламък да огласява,
и страстно да завидят им и музите,
и яростни вълните да се удивяват...

Изгравирах всичките ти стихове -
посланията на които не запомних...
Със елмаз, брилянти, нежни мигове,
възпявах безценния ти поглед...
 

© Княгиня Нощ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Възвишена поезия, в която съзирам готически измерения. Вдъхновяващо пишеш, Аделайд. Поставям в Любими.
Предложения
: ??:??