Пак спомням си мойто хвърчило
с конеца от бабина хурка,
което направих под навеса
на нашата селска къщурка.
С хартия облепено бяла
и ленти от старичък вестник,
сред ранна роса заблестяла
и смях на един буревестник,
надбягвам се с вятъра щур
и изгрева гледам в анфас.
Копринено нежен лазур
ме среща в предутринен час.
И пеят край пътя тополи,
приветстват ни млади хлапаци,
поточето нежно ромоли
прикрито от гъсти шубраци.
Хвърчилце, лети към баира
до онзи озъбен върхар,
там дето цветенца намирам
по-нежни от светъл янтар[1]!”
И нека от младите стръки
венче да сплете с пръсти меки
онуй светлокосо момиче,
в което съм влюбен навеки!
10.09.2018 г.
[1] Б.а. янтар - кехлибар
© Владислав Недялков Всички права запазени
Аплодисмевти!