И няма нужда от "Обичам те!"
Навън се ражда бавно утринта,
в грижливи шепи Месеца загръща.
Заплела във косите си цветя,
Зората със земята се прегръща.
Събуждам се със първите лъчи -
в прозореца ми слънцето наднича.
Оглеждам се в любимите очи
и даже няма нужда от „Обичам те!".
Тъй сигурни са твоите ръце,
даряват ми най-нежната милувка!
Със чаша топло, сутрешно кафе
поднасяш ми и първата целувка.
Постелята - оазис от сатен,
с прегръдка изкусителна ни мами.
Обичай ме, обичай само мен!
И нека свята бъде любовта ни!
Оттатък, върху своето легло
спи нашето красиво, малко чудо.
Повярвай ми - и след години сто,
аз пак до тебе искам да се будя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Вергова Всички права запазени
