16.05.2020 г., 9:31 ч.

Идва краят на всяка тъма... 

  Поезия » Философска
132 7 19

© Мариана Бусарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Георги.
  • Харесах посланието.
    Поздравявам те.
  • Да, наистина. Благодаря, Гавраиле. 😊
  • Оптимистичен финал който прогонва тъмата.
  • Цвете, Геновева, Силве, Краси - много ви благодаря за хубавите думи.
    Винаги трябва да търсим път към светлината...
  • На мен също ми хареса позитивната категоричност в края. Никога не се дръж за мрака и безнадежността. А когато изграждаш тези образи, винаги им закачай по една светла пътека, защото точно това е силата на духа - в търсене на истината и просветлението! Точно, както си го направила, което означава, че имаш сетива за тях!
  • Разбира се, че идва, Марианче. После идва радостта, после пак тъгата и така сезон, след сезон, година след година. Редуват се. Дано все пак, по-хубавото е повече. Поздравления за силното внушение!
  • Харесах позитивния завършек, поздрави!
  • Много силна емоция! Поздрави, Марианка!
  • Георги, Стойчо, Галина - благодаря ви от сърце!
  • Могъщо заключение! Поздрави!
  • Хубаво е!
  • Хареса ми.
  • Благодаря много - Дени, Младен, Юри, Деа, Румяна!
    Истината е, че винаги има тежки моменти, но с душевна подкрепа винаги можем да изплуваме от тъмата.
  • "Идва краят на всяка тъма" колко вярно, когато има надежда и ще допълня от мен, никога душата сама не може ако до нея няма Бог да й помогне.
  • Много ми харесаха повторенията!
  • Хубаво е, Мариана, хареса ми! 😀
  • Усетих силата на съдбовността. Тя вее от цялата творба, но особено силно от куплета:

    "И насила от пепел и кал
    в черно вече са дните пропити –
    и потънал до дъното цял
    същността ти загубена скита…"

    Такава безнадеждност ми импонира много повече от безпочвен и светъл оптимизъм, олицетворяващ единствено фалш и предрасъдъци. Поздравявам те, Мариана!
  • Повторенията са хубави. Интересно е. Хареса ми 🌹
Предложения
: ??:??